Решение № 5223 от 11.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5223 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20231100509560 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 9785 от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 45382/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127-и състав, е признато за установено по предявен от М. И. Н.и И.

Г. К., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София, ж.к. ********, против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД / с предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/, че ищците по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 17, том I, рег. № 1975, нот. дело № 16/2014 г., по описа на нотариус Ц.Г., притежават право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност върху самостоятелен обект „помещение в трафопост“, находящо се в гр. София, ж.к. „********, с площ от 9.75 кв. м., изградено в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: изток-тревна площ, запад-тревна площ, север-бл.54, юг-„И.Х.-З.“ със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Със същото решение „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД / с предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ е осъдено да заплати на М. И. Н. и И. Г. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1284,38 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за недопустимост на съдебното решение, както и за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вместо по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което постановеното решение се явява недопустимо. Сочи, че в настоящия случай се касае за спор за материално право, породен в образувано пред АГКК административно производство за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като изменението се състояло в това да се нанесе самостоятелния обект. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за принадлежността на правото на 1 собственост, като в тази връзка поддържа, че ответното дружество притежава удостоверителни документи за собственост, както и че процесният самостоятелен обект е включен в дълготрайните материални активи на дружеството, за които плаща данъци и такси. Акцентира върху това, че трафопостът представлява енергиен обект по смисъла на закона и като елемент от електроразпределителната мрежа е включен в активите на дружеството. Намира за необосновано твърдението на ищците за преустройство, доколкото пo делото няма приложени документи за преустройство, като допълва и че това обстоятелство е ирелевантно, доколкото собственик на помещението е енергийното дружество и включването му в предмета на сделката между ищците и общината е незаконосъобразно. Посочва, че доколкото сградата, представляваща трафопост, е изграждана през 1984 г., т.е. преди изобщо да има общинска собственост, и доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, всякакви разпоредителни сделки с част от трафопоста не пораждат правно действие. Акцентира върху това, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Посочва, че в акта за общинска собственост помещението е с площ от 6,25 кв.м., а впоследствие на ищците е прехвърлено помещение от 9,75 кв.м. Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на ответното дружество. С оглед изложените съображения моли съда да отмени изцяло съдебното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите отвтници не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от ответното дружество, чрез юрк. И.Б., като е заплатена дължимата държавна така за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на оплакването на въззивника за недопустимост на обжалваното решение следва да се отбележи, че същото е неоснователно, доколкото Софийският районен съд не се е произнесъл извън посочените в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи спорното материално право факти и формулирания петитум. В исковата молба не са изложени твърдения, че правният интерес от предявяване на иска произтича от допусната в одобрената кадастрална карта непълнота или грешка, респ. в петитума на исковата молба не се съдържа искане да бъде признато за установено, че по отношение на процесния имот е налице непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Ето защо и с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения петитум на предявения иск, дадената от Софийския районен съд правна квалификация, а именно положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е правилна.

Видно от т. 15 приетото по делото Разпореждане № 36 от 07.11.2991 г. на Министерския съвет за образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ АД последната поема активите и пасивите на преобразуваните стопански организации по т. 1 (обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата на Комитета по енергетиката съгласно Приложение № 1 към разпореждането), както и част от имуществото на организациите по разпореждане № 45 и № 47 на Министерския съвет от 1991 г. съгласно разделителни протоколи. Представено е Приложение № 1, представляващо списък на преобразуваните предприятия и обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по енергетика, в чийто раздел VI е посочено, че Стопански електроснабдителен комбинат-София включва предприятия „София-изток“, „София-запад“, „София-север“, „София-юг“, „Електроремонтстрой“ и „Електрически подстанции и мрежи с високо напрежение“.

По делото е представен и приет като писмено доказателство препис от Приложение 2.1.1.1. към Анекс № 1 от 15.12.2004 г. и Спогодба от 15.12.2004 г., представляващ Списък на недвижими имоти, собственост на „Електроразпределение-Столично“ ЕАД, като под № 24402 е посочен трафопост № 31-501 с адрес: район Подуяне, ж.к. „******** с площ 72 кв. м. и собственик на имота съгласно АДС № 04039/18.11.2004 г. „ЕлектроразпределениеСтолично“ ЕАД. В забележка към приложението е посочено, че всички трансформаторни 2 постове са включени като ДМА в капитала на дружеството.

От счетоводна справка от 08.04.2022 г. се установява, че съгласно информационната система САП сграда-ТП Д№ 31-501 ж.к. ********, с номер актив в САП 21302224 е включена в баланса на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

С Решение от 27.04.2020 г. по ф.д. № 6358/2000 г. на Софийски градски съд е регистрирано еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „Електроразпределение-Столично“ ЕАД, образувано чрез отделяне на „Национална електрическа компания“. Видно от Решение № 21 от 29.01.2008 г. по ф.д. № 6358/2000 г. на Софийски градски съд е вписана промяна на наименованието от „Електроразпределениестолично“ АД на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като от справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 28.04.2022 г. по партидата на последното са вписани промени, с които наименованието на дружеството е променено на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.

От лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л - 135 07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, се установява, че на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е издадена лицензия за дейността "разпределение на електрическа енергия" на обособената територия за срок от 35 години.

Като писмено доказателство по делото е приет Акт за частна държавна собственост (АДС) № 04039/18.11.2024 г., издаден на основание чл. 148 ППЗДС за трафопост /дисп. № 31-504/, представляващ сграда с пл. № 861 със застроена площ от 73 кв. м., заедно със сервитутно право на строеж, с конструкция на сграда-масивна и година на въвеждане в експлоатация-1984 г. с местонахождение на имота в гр. София, район „Подуяне“, ж.к.

„********, имот с пл. № 861, УПИ III за ОЖС, кв.46, м. „Хаджи Димитър“ по плана на гр.

София по регулация, одобрена със Заповед № РД-50-09- 26/26.01.1988 г. В т. 9 от АДС е отразено, че върху имота са предоставени права на „Електроразпределение-Столично“ ЕАД, а съгласно т. 11 имотът е включен в капитала на „Електроразпределение-Столично“ ЕАД.

По делото е представен и акт за частна общинска собственост /АОС/ № 1010/12.05.2000 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС и ЗМСМА за помещение към трафопост до блок 54, панелна конструкция, построен през 1984 г., ж.к. „Хаджи Димитър“ с обща площ 72 кв.м., с площ на помещението от 6.25 кв. м. В акта е отбелязано, че машинната част на трафопоста е собственост на „Електроснабдяване“ – гр. София.

По делото са представени преписи от Протокол № 1 и Протокол № 2 от 10.07.2001 г. за проведен търг с явно наддаване с един кандидат при условията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за търговете. Представен и препис от Договор № 189-00/18.07.2001 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване, вписан в Службата по вписвания – гр. София, съгласно който И. Г. К., действаща в качеството си на ЕТ „Т.-И.К.“ закупила от Столична община помещение в трафопост, находящо се в гр. София, ж.к. „********, кв. 44, парцел III, с разгърната застроена площ от 9,75 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

От приетото по делото Решение № 2 от 13.01.2003 г. по ф.д. № 13639/1992 г. по описа на Софийски градски съд се установява, че търговското предприятие с фирма ЕТ „Т.-И.К.“ като съвкупност от права, задължения и фактическия отношения е прехвърлено от И. Г. К. на М. И. Н., като е вписана и промяна на наименованието, както следва: ЕТ „Т.-М. Н.“.

Видно от представения по делото Нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том I, рег. № 1975, нот. дело № 16/2014 г., по описа на нотариус Ц.Г., М. И. Н., действащ в качеството си на ЕТ „Т. – М. Н.“ е прехвърлил на физическото лице М.

И. Н. правото на собственост върху помещение в трафопост, находящо се в гр. София, ж.к.

„********, кв. 44, парцел III, с разгърната застроена площ от 9,75 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Не е спорно по делото, а и от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищците са в брак от 20.01.1991 г.

В хода на производството пред Софийски районен съд е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено. Според констатациите на експерта процесният трафопост, находящ се в гр. София, ж.к. „********, кв. 44, парцел III, с идентификатор ***, е с площ от 3

74 кв.м., като в сградата съществува помещение със застроена площ от 9,75 кв.м и в издадената от АГКК скица е отбелязано, че в обекта има два броя самостоятелни обекта.

Съгласно заключението към процесното помещение има самостоятелен вход, както и че процесният обект, който е с площ ЗРП 9,75 кв.м. се състои от едно помещение. Според вещото лице процесното помещение има водомер, а електромерът е изваден на фасадата на трафопоста. Вещото лице разяснява, че съгласно изготвен проект за промяна на предназначение самостоятелното помещение представлява магазин за пакетирани стоки и напитки. От заключението се установява, че проектът за промяна в предназначението по част електроснабдяване е съгласуван със Столична дирекция на вътрешните работи, Служба „Пожарна безопасност“, като „Електроразпределение-Столично“ е издало разрешение за ел. мощност и монтаж на трифазен електромер от 05.12.2001 г. Видно от заключението, помещението има самостоятелен вход за достъп, като съгласно писмо № 94-И-203/14.12.2002 г. на Столична община е дадено разрешение да се изгради подход към трафопоста до бл. 54 за сметка на молителя И. К. - ищца в настоящото производство. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че помещенията от процесния трафопост, в които са монтирани т.нар. „електрически шкафове“, са различни от процесното. Експертът разяснява, че помещенията от процесния трафопост, които служат за електроснабдяване (където са монтирани т.нар. „шкафове“ и електрически кабели) са затворени посредством метални врати. Вещото лице допълва, че от проектантска гледна точка процесното помещение има самостоятелен характер, тъй като в него няма монтирани елементи от електроразпределителната мрежа, предназначението на помещението е променено с разрешение на съответните компетентни органи, като за помещението има открити самостоятелни партиди за ток и вода. Експертът е категоричен, че процесното помещение не може да се ползва като трафопост, тъй като не е предназначено за тази дейност.