Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1108 от 09.05.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 1375/2025
Вид
Определение № 1108
Подписан
09.05.2025
В сила
19.06.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. Бургас, 09.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20252120201375 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на С. П. А., с посочен адрес гр.Б., бул. "М.Л." №**, ет.**, ап.** чрез пълномощника адв.И.С. от БАК против Постановление от 07.02.2025 г. на прокурор при БРП за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № ЗМ 386/2024 г. по описа на 02 РУ-Бургас, вх. № 3688/2024 г. по описа на БРП, за извършено престъпление по чл.323,ал.1 НК.

В жалбата се изразява становище за неправилност на атакувания прокурорски акт,като в подкрепа на този извод е приведена фрагментна аргументация,касаеща доказателствените съображения на жалбоподателя и собствени противостоящи на аргументите в постановлението правни изводи.

Съдът след като се запозна със жалбата, атакуваното постановление, и материалите по досъдебното производство намира за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима, като депозирана от легитимирана да обжалва страна по арг.на чл.243,ал.4 НПК и в законоустановения срок за обжалване, като съдържа всички изискуеми от НПК реквизити, поради което следва да бъде разгледана от съда. Видно от изискана от БРП разписка от 09.04.2025 г.- С. П. А. е удостоверила с подписа си пред мл. полицейски инспектор при 01 РУ-Бургас, че на дата 09.04.2025 г. е получила постановлението на БРП за прекратяване на наказателното производство, а жалбата е подадена чрез БРП с поставен вх. № от 14.04.25 г.

Пострадалият С. П. Ж. е получил постановлението на БРП на 04.04.25 г., видно от разписка на л.198 от ДП;пострадалата А. Г. Т. е получила постановлението на БРП на 20.02.2025 г., видно от приложената на л.194 от ДП обратна разписка. Писмото за пострадалата Е. Т.

/единствената жива наследница на Л.Т./, съдържащо прекратителното постановление, е върнато като непотърсено.

Дефинираните в константната съдебна практика и правната уредба на в чл.243,ал.5 и 1 сл.НПК процесуалноправни рамки определят обхвата на съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство в подготвителната досъдебна фаза. Ръководен ориентир в случая има балансираното отчитане от една страна на възможностите за пълноценна защита правата на обвиняемия, респективно пострадалия/ощетеното юридическо лице от престъплението, и от друга ненамеса в автономната прокурорска преценка при формиране на вътрешното убеждение по отношение оценката на доказателствения материал и приложимия материален закон. (в този смисъл решение № 7 от 16.12.2004 г. по К. Д. № 6 от 2004 г. на Конституционния Съд на Република България).

След упражняване на тези свои правомощия настоящият състав по реда на чл. 243, ал.

5 НПК намира, че жалбата, разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Досъдебно производство № ЗМ 386/2024 г. по описа на Второ РУ град Бургас е образувано на 15.05.2024 г., за това, че на 09.03.2024 год., в гр.Бургас, в немаловажен случай, самоволно , не по установения в закона ред е осъществено, оспорвано от другиго действително право - престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.

По делото не са привличани обвиняеми лица.

Видно от приложеното по делото на л.19 удостоверение за наследници, съответно изх. № 94-01-20819/22.06.2022г., издадено от Община Бургас, С. П. Ж. и С. П. А. са наследници по закон на своята майка Б.С. Ж., починала на 22.04.2021г.

На свой ред починалият на 30.09.2022г. Л.Г.Т., наследник на Д.С. Т. /сестра на Б. Ж./ е оставил за свои законни наследници децата си Е. Л. Т. и Г.Л.Т.. Видно от показанията на Е.

Т., нейният брат е починал.

Б.С. Ж., Л.Т. и А. Т. са наследници на С.К.В..

Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 168, том VI, peг. № 8431, дело № 1066 от 2006 год. на нотариус Б.К. с peг. № 290 на НК и с район на действие – района на БРС, Б.С. Ж. е наследник и съсобственик на ½ ид.ч.,а Л.Г.Т. и А. Г. Т. са наследници и съсобственици на по ¼ ид.ч. от дворно място с площ 800 кв.м., образуващо урегулиран поземлен имот УПИ IV-54, в квартал 52-ри по плана на гр.Бургас, к-с „С.“, при граници на целия парцел: улица; УПИ VII за ТП и озеленяване; УПИ V-101, УПИ VIII101,улица, УПИ XI за ТП и озеленяване.

Съгласно Констативен Нотариален акт за собственост по реда на чл.587,ал.1 ГПК №195, том 2, рег. №5900, дело №325/15.12.2021 г. на нотариус С.Т. с район на действие РС-Бургас, С. П.

А. и С. П. Ж., са признати за собственици на ½ ид.ч. или всеки от тях по ¼ ид.ч. от придобития от двамата по наследство от тяхната майка Б.С. Ж. недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, Община Бургас, и представляващ ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр.Бургас, Община Бургас, одобредан със заповед №РД-189/30.01.2009 г.на изп. Директор на АГКК, с адрес : гр.Бургас, ж.к. „С.“, площ 800 кв. м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид 2 застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 54 в квартал 52, парцел № IV, при съседи ПИ с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, ***,***.

С Решение № 692/ 28.03.2023 г. по гр.д. №3071/2022 година на БРС, потвърдено с Решение №1057/12.10.2023 г. по в.гр.д. №1094/2023 г.на БОС и оставено в сила с Определение №1830/11.04.2025 г. по гр.д.№2738/2024 г.на ВКС, със силата на пресъдено нещо окончателно са отхвърлени предявените от В.И.Д., ЕГН **********, срещу С. П. Ж., ЕГН **********, С. П. А., ЕГН **********, А. Г. Т., ЕГН **********, Е. Л. Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т., ЕГН ********** , пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,а именно: да се приеме за установено спрямо ответниците, че ищецът е едноличен собственик, на основание осъществявано давностно владение в периода от 22.07.2003г. до предявяване на иска /17.05.2022г./, на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот със Заповед № РД-18-7338 от 30.08.2018г. на Началника на СГКК – Бургас, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „С.“, с площ 800 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 54 в квартал 52, парцел № IV, при съседи ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***,***.

Съгласно Уведомително писмо изх. № 94-Б155/13.10.2005г. от ТД „Освобождение“, Община Бургас за издадено разрешение за строеж на ограда в ж.к. „С.“, кв. 52, УПИ IV-54 на името на Б.С. Ж. и Д.Т. и Разрешение за строеж № 0-100/12.10.2005г., на Б. Ж. и Д.Т.

/присъединено и към материалите по настоящото дело –л.98/ е било разрешено да поставят „ограда“ – със сглобяеми стоманенобетонни колове и прогледна мрежа в имота. Видно от събраните в първоинстанционното съдебно дирене по цит. гр.дело гласни доказателствени източници в периода 2005г. – 2018г. съпругът на С. А. – свидетелят А. и неговият съдружник – свидетелят П. са развивали дейност по изработка на дограма в поставен за целта преместваем обект в процесния имот. В подкрепа на този извод е и Разрешение № 1/05.01.2006г., издадено от Община Бургас – ТД „Освобождение“, на името на Б.С. Ж. и др. за поставяне в гр. Бургас, к-с „С.“ кв. 52, УПИ IV-54 на временен преместваем обект, представляващ павилион - модули - 75 кв.м. за стъкларски услуги, дограма и др./ приложено на л.98/

Видно от приобщеното по делото копие на Договор № 1-607D от 20.04.2006г. /безсрочен/е сключен между „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД, клон Бургас и „ФИЛПАН“ ООД, представлявано от Д.Ф. А. договор за предоставяне на охрана на обект – павилион за услуги в ж.к. „С.“ срещу бл. 14. Приложено е и копие на Заповед № 18-7338-30.08.2018г. на Началника на СГКК-Бургас, издадена въз основа на заявление вх. № 01-511176-27.04.2018г. от Б.С. Ж., с която се одобрява изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри 3 на гр. Бургас, засягащо процесния ПИ с идентификатор ***; /л.111 от делото/.

С Определение №1830/11.04.2025 г. по гр.д.№2738/2024 г.на ВКС,е възприето, че С. П. Ж., С. П. А., А. Г. Т., Е. Л. Т., и Г.Л.Т. и техните праводатели са охранявали процесния недвижим имот, в т.ч. манифестирали са външно собственическия си анимус чрез действия по ограждането му, изграждане на цех, представляващ преместваем обект в периода 2005 г.2018 г.,предприели са допълнителни действия по изменение на кадастралната карта, подновяване на оградата през 2021 г., заплатили са данъците за него. В цит. определение на ВКС по реда на чл.288,вр. чл.280 ГПК е отречена окончателно установителната искова претенция на В.И.Д. за придобито право на собственост върху процесния недвижим имот на основата на давностно владение в периода 2003-2022 г., като е прието,че за доказване на владение в различни времена, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта- инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди. Прието е още,че не е осъществявана от В.Д. пряка и непосредствена фактическа власт върху имота, която да отблъсне владението на съсобствениците.

От показанията на едната група противопоставени по /разрешения със сила на пресъдено нещо/ вещно-правен спор свидетели С. П. Ж., С. П. А. /преки очевидци на самоуправните действия/ и техните сродници А. Т. и Е. Л. Т. се установяват факти и обстоятелства по еднопосочен, и смислово единен начин. Свидетелите очевидци С. Ж. и С. А. с непредубедена свидетелска нагласа и с устойчивост и последователност към фактите описват, че към м.06.2024 г. в недвижимия им имот били паркирани два леки автомобила марка „БМВ“ с рег. №Р5075КК /собственост на св.Г.К./ и л.а. марка „Мерцедес“ с рег.

№А0363РК; че роднините на В.Д. /в т.ч.Д.К. , Г.К./ поддържат устойчива линия на конкурираща признатата на съсобствениците собственост върху недвижимия имот,а именно – разбиват 2 бр. катинара с верига на оградата и поставят нов катинар, към 03.06.2024 г.изливат циментов постамент за подход към двора;паркират редовно автомобилите си; поставят свои вещи; изрязват дървета в дворното място и ги складират на кубчета ; извършват материално посегателство върху вратата на преместваемия обект, охраняван със СОТ – малък цех за производство на дограма. Посочените самоволни действия на Г.К.., Д.К. и неговата съпруга са извън обсега на придобито или породено за тези лица конкретно право върху недвижимия имот,възникнало по силата на оригинерно или деривативно придобивно основание. Напротив,според тези свидетели претендираното от праводателя им В.Д. оригинерно придобивно основание – давностно владение е съдебно отречено със стабилизираното и придобило окончателност Решение № 692/ 28.03.2023 г. по гр.д.

№3071/2022 година на БРС. Но посочените материални действия, са нагледна манифестация за ярко и несъместимо с устоите на правопорядъка и систематизираните правила за поведение, гарантиращи нормално съществуване на гражданите,в т.ч. нормално упражняване на правото на собственост, т.к. са свързани с физически силови посегателства върху заключващи механизми и ключалки на катинари,поставени на ограда, предназначена 4 да обособи и предпази дворното място от нежелано присъствие и въздействие на външни лица; чрез разрушаване /взломяване/ на катинар на преместваем и охраняван от СОТ обектцех за производство на дограма. Основното предназначение, насоченост и целева действена тенденция, кодирани в описаните от свидетелите С. П. и С. Ж. материални посегателства , е да се ограничи, затормози или напълно отнеме достъпът на съсобствениците върху недвижимия имот. От показанията на С. П. и С. Ж. се установява,че св.Г.К., Д.К. и съпругата на последния влизали в словесна саморазправа, били агресивни, отправяли закани и твърдяли,че имотът е собственост на техния роднина В.Д..