Решение № 229 от 21.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Плевен, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430106713 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от Й. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т., личен №*********, с адрес на адвокатската кантора: ***, тел. **********, Съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: *** против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х.- С., телефон:

*** Цена на иска за прогласяване на недействителност на договора: 3048 лв. Цена на осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД: 280 лв.

Съдът е сезиран със следното искане:

Да прогласи, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за недействителен сключения между Й. П. И., с ЕГН: ********** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х.-С., . Договор за потребителски кредит № *****************/***, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условие на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузита на чл. 6 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка, като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави.

1

Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет.

10, представлявано от И. Н. Х.-С. да заплати на Й. П.

И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, сумата от 280 лева /двеста и осемдесет лева/, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № *****************/***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са приложени следните доказателства:

Договор за потребителски кредит № *****************/***г, 7 бр. разписки за заплатени вноски в периода 06.11.2023 - 07.06.2024 г, Разпечатка от онлайн калкулатор, Уведомление за банкова сметка и др.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът по следните съображения.

Неткредит ООД намира предявения осъдителен иск за неоснователен, доколкото по процесния договор за кредит не е начислена неустойка. Не e посочен електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а и заявление дали ищецът желае връчване на посочения електронен адрес (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК).

Въпреки че са изложени доводи за нищожност на неустоечната клауза, не може да се установи по безспорен начин дали ищецът твърди, че такава неустойка е начислявана на потребителя, следователно не може да се установи и наличието на правен интерес от търсената защита.

Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение за спора, какъвто е и настоящия случай. В тази насока - Решение № 35/01.09.2015 г. по т. д. № 407/2014 г. на ВКС - II т. о., Решение № 127/29.10.2010 г. по т. д.

№ 20/2020 г., на ВКС - I т. о., Решение № 11/19.01.1979 г. на ВКС - III г. о. по гр. д. № 782/1978 г., Решение № 1019/10.05.1996 г. на ВКС - IV г. о. по гр. д. № 519/1995 г., Решение № 1812/01.11.1995 г. на ВКС - IV г. о. по гр. д. № 2134/1994 г., Решение № 409/15.04.1971 г. на ВКС - III г. о. по гр. д. № 173/1971 г., Решение № 1881/10.10.1967 г. по гр. д. № 1007/1967 г. на ВКС - I г. о.

Ответникът оспорва следните твърдения на ищеца: нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 22, във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД;

- нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД;

- размерът на неустойка следва да бъде включен в размера на ГПР по кредита.

По отношение на представените от ищеца доказателства и направените доказателствени искания:

Ответникът не възразява против приобщаването към доказателствения материал по 2 делото на представените от ищеца писмени доказателства, заявява че ще се ползва от същите.

По отношение на основателността на исковата молба:

Надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до нищожност на целия договор - чл. 19 , ал. 5 и ал. 6, вр. с ал. 4 от ЗПК.

В практиката на СЕС последователно и трайно е застъпено разбирането, че целта на потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Bank M., C-520/21, EU:C:2023:478, т. 73 и други).

С чл. 19 ЗПК се транспонира разпоредбата на чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО, като българският законодател е предвидил, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1 и при неговото изчисляване не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗПК). Изложеното е в унисон с предписанията на чл. 19, пар. 1 и пар. 2 от Директива 2008/48/ЕО - в т. 1 е записано, че годишният процент на разходите „се изчислява в съответствие с математическата формула, съдържаща се в част I от приложение I.”, а в пар. 2 ясно и непротиворечиво е посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит... ”.

Разбирането, че в годишния процент на разходите не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение) се потвърждава и от факта, че съгласно чл. 19, пар. 3 Директива 2008/48/ЕО „Изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.”.

Посредством предвидената клауза за неустойка не е налице накърняване на добрите нрави или скрито оскъпяване на кредита.

С договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната 3 сума е получена от потребителя. В случая кредиторът е изпълнил своето задължение по договора за кредит, като е предоставил заемната сума още на същия ден от подписването на договора. Налице е неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя, вследствие на което въпросната неустойка се е начислила.

На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит - законът е пределно ясен и непротиворечив. В случай, че е налице съмнение в основателността на това твърдение, следва да се обърне внимание, че в Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством ЗПК, изрично е посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит...” (чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО).

Имайки предвид, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение не е обезпечено по никакъв друг начин, закономерно може да се приеме, че неустойката не излиза и извън признатата и обезщетителна функция, тъй като преследва законната цел да обезщети вредите от неизпълнението на въпросното задължение, без да е необходимо те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД).

По своята правна същност процесната неустойка представлява компенсаторна такава, като неизпълнението на задължението категорично може да се определи като съществено.

В изпълнение на сключения договор за потребителски кредит, финансовата институция следва да предостави отпуснатата в заем сума на кредитополучателя, при което възниква насрещно задължение кредитополучателят да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви. С предоставянето на сумата чрез усвояване на кредита, имуществото на финансовата институция намалява, срещу което дружеството придобива вземане за стойността на отпусната сума, заедно с уговорените лихви. За обезпечаване на събирането на вземането финансовата институция има право да получи обезпечение от кредитополучателя, като в закона е предвидена възможност дори и при промяна във финансовото състояние на заемателя, дружеството да поиска допълнително обезпечение, респ. на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) да обяви кредита за предсрочно изискуем.

След като нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК предвижда задължение на кредитора преди сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, то такава оценка се извършва въз основа на информацията, което потребителят предоставя и ако се наложи се извършва и проверка в ЦКР.

Въз основа на получената от потребителя информация „Неткредит“ ООД е събрало необходимите данни за кредитополучателя в т. ч. вид заетост, позиция, трудов стаж, нетен месечен доход и работодател, като дружеството е извършило и справка Централен кредитен регистър, поддържан от Българска народна банка. Дружеството е направило справка и в 4 базата на Националния осигурителен институт, като моли съдът да укаже дали фактът на извършване на проверка по реда на чл. 16 ЗПК е относим за правилното решаване на делото.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от правна и фактическа страна следното:

Й. П. И. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***************** на *** година в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 11 от договора: чистата стойност на кредита (подлежащата на получаване главница по кредита) е в размер на 1500 лева, срокът на договора е 12 месеца, при годишен лихвен процент по кредита - 40,39%, годишен процент на разходите - 48.77 %. Общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 1848 лева. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1848 лева със срок на валидност до 07.10.2024. Договорено е също така, в чл. 6 от договора, че в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на ДРУЖЕСТВОТО неустойка в размер на 1200 лв. Й. П. И. е заплатил 7 погасителни вноски съгласно погасителния план, а именно: на 06.11.2023 - 254 лева; на 12.12.2023 - 254 лева; на 10.01.2024 - 254 лева; на 12.03.2024 - 255 лева; на 10.04.2024 - 255 лева; на 23.04.2024 - 254 лева и на 07.06.2024 - 254 лева. Общата сума, която Й. И. е заплатил по Договор за потребителски кредит № *****************/*** е 1780 лв. Договор за потребителски кредит № ***************** на *** година за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Съображенията за това са следните: НЕТКРЕДИТ ООД, представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за кредит от *** година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или 5 търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл.