Решение № 53 от 22.04.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Търговище, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20243500500056 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Настоящото дело е образувано след прекратяване на първоначално образуваното В.гр.д. № 18/2024 г. – образувано по въззивна жалба на ответника „Енерго - Про Продажби" АД, гр. Варна срещу решение № 188/17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 112/2023 г. по описа на РС – Попово, като след прекратяване на въззивното производство делото е върнато за администриране на първоинстанционния съд: за връчване на препис от решението и от депозираната от ответника в.жалба на третото лице помагач на ответника - М. Б..

След изпълнение на указанията на въззивния съд, с писмо вх. № 1113/19.03.2024г., въззивната жалба, ведно с делото, отново е изпратена на ОСТ за произнасяне.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. Н. М., АК - Разград, в качеството й на процесуален представител на ответника „Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, гр. Варна, срещу решение № 188/17.10.2023 г. по гр.д. № 112/2023 г. по описа на РСП.

1

С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от„ЕнергоПро продажби” АД против ЕТ „А..... – Д. И.“ ЕИК 125017186, гр. Попово, ИСК за признаване за установено, че едноличният търговец дължи на „Енерго-про продажби” АД, сумата 242,90 лв. – главница, предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по 12 фактури, издадени за периода 20.07.2020г. - 17.05.2021г. за обект с абонатен № 0200104158, с адрес гр. Попово, ул. „Б....“117А,4, кл.№ 1400074173; сумата 46,00 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.22 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 857/2022г. по описа на РС – Попово.

Считайки решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства, излагайки подробни съображения по приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции като неоснователни; претендира разноски за двете инстанции.

Основните доводи в жалбата са, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно която мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества активна ел.енергия и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1 , т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т.1 , 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Поради което, дори и да няма потребление, както е в случая, тъй като, видно от процесните фактури за исковия период 20.07.2020 г.– 31. 05.2021 г. на абоната/ответника не е начислена сума за потребена енергия, не е начисляван акциз и надбавка за фактор мощност по НРЦЕЕ, а е начислявана единствено мрежова услуга „достъп до електроразпредилителната мрежа“. Считано от 01.07.2020 г. и на основание предвидената в ПТЕЕ възможноснт, както и на основание Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергия, издадена от КЕВР, „Електроразпределение Север“ АД начислява цена за процесната мрежова услуга на база на предоставена мощност до мрежата, като с Решение № Ц-29 от 01.07.20г. КЕВР е определила, по предложение „ЕС“ АД, цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти (какъвто е и 2 ответникът), формирани на база предоставена мощност, вместо на база количество потребена енергия, каквато се е прилагала до този момент.

Освобождаването на абоната от заплащане на задължение за посочената „мрежова услуга“ може да бъде само случай на прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото в настоящия период не е налице. В изложението си въззивникът поддържа всички посочени доводи в исквата молба и в хода на първоинстанционното производство.

В писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК ответникът, чрез пълномощник адв. Р. Р., ТАК, счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, като по подробно изложени доводи (поддържайки изцяло депозирания отговор на исковата молба и изложените в него съображения ), моли решението да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263 ГПК третото лице-помагач не е подало отговор по жалбата.

Пред втората инстанция нови доказателства не са събирани.

В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.

Ответникът, чрез процесуалния представител адв. Р.Р., ТАК, оспорва жалбата, поддържайки доводите в отговора. Третото лице помагач не се явява, не взема становище.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Въззивната жалба е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно и допустимо.

Предявеният иск е обоснован с обстоятелството, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане (главница и лихвава за забава), представляващо незаплатена предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по 12 бр. фактури за периода 20.07.2020г. 17.05.2021г. за обект с абонатен № 0200104158 и клиентски № 1400074173, с посочен адрес в гр. Попово 7800, Б.... №/бл.117 ВХ.А-4, .

В отговора в срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕТ „А..... – Д. И.“, ЕИК 3

125017186, със седалище и адрес на управление гр. Попово, бул. „Д...“ № 33, е оспорил иска, с възражения,че става въпрос за търговски обект, който е собственост на трето лице, ползван под наем от ответника от 2000 г. до м. м.януари 2010 г., откогато ЕТ не извършва търговска дейност, като е предал обекта на собственика му – М. Б., в подкрепа на които твърдения са и данните в представените от ищеца протоколи: Протокол от 13.03.2018 г. за монтаж/демонтаж на електромер за кл.№ 1400074173 и аб.№ 200104158; КП от 16.06.2020 г. за подмяна на СТИ с кл.№ 1400074173 с аб.№ 0200104158 и КП от 14.05.2021 г. за същия клиентски и абонатен №, на които не бил присъствал нито собственика на ЕТ, нито упълномощено от него лице.

Конституираното по искане на ответника трето лице помагач – М. И. Б., редовно призована, не е депозирала отговор.

По фактите:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 857/2022г. на РС-Попово, по дадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заповедният съд е издал заповед № 340/30.12.22 г. за исковите суми, а именно: 242.90 лв.- главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за 20.07.20 г.-17.05.21г. по 12 бр.фактури (процесните); 46.00лв.-лихва забава, както и разноски в заповедното производство (75.00 лв.). Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, възразил в срока по чл. 414 от ГПК с мотивирано възражение от 19.01.23г., че фирмата му е била наемател на помещенията в обекта до 2010 г. В указания от заповедния съд срок заявителят е предявил настоящия иск за сумите, предмет на оспорената заповед, което определя правния интерес на ищеца и допустимостта на предявения иск с правно осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че представените с исковата молба 12 бр. ф-ри за периода 20.07.20 г.- 17.05.21 г. са издадени на абонатен номер, с адрес на обекта гр. Попово 7800, Б.... №/бл.117 ВХ.А-4, обект № 0200104158, получател ЕТ А..... Д. И.“, ЕИК 125017186, кл. № 1400074173, с посочено основание „достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност“, с обща главница 242,90 лв.

Няма спор по делото, че за въпросния обект/абонат за ответния ЕТ не е отчетена потребена/консумирана ел.енергия за исковия период (предвид и посоченото във фактурите).

4

Не е спорен и фактът, че такова задължение имат небитовите абонати. В случая, видно от отразеното във фактурите, на които се позовава ищецът, става въпрос за търсено задължение към небитов абонат – ЕТ А..... Д. И., гр.

Попово.

През 2018 г. в посочения обект, с посочен по-горе клиентски и абонатен номер, е извършен монтаж/демонтаж на СТИ, за което е съставен Протокол № 4047900/13.03.2018 г. Подмяна на СТИ е извършено и през 2020г., за което е съставен Констативен протокол № 4029335/16.06.2020 г. През 2021г. е демонтиран електромера, за което е съставен Констативен протокол № 5427334/14.05.2021 г.(л.41,42,43 от гр.д. 112/23г. на РСП).

Видно от тези протоколи, при съставянето им не е присъствал ЕТ. В първите два протокола е посочено, че монтажът/демонтажът на СТИ е извършен в присъствието на представител на клиента (посочени съответно Ан.Иванов и И.Христов), а последният протокол е подписан от свидетелСтефан Данев, като не е ясно кои са тези лица, съответно в какво качество и връзка с ответния ЕТ са положили подписи.

Предвид възраженията и твърденията на ответника, ищецът е бил задължен да представи доказателства по откриване на партида в обекта: по чие заявление е открита партидата, кога и на чие име. Такава документация, касаеща ответния ЕТ, не е представена. Ищецът е представил отново извлечения за фактурите (л.79), плащания за период на посочения кл. и аб.№ към 10.07.2023 г., Справка за потребление през последните 12/24/36м. към същата дата (л.80); справки и към 21.07.2023г. (касаещи период от 10.08.2017г. до 10.08.2020г.), от които се установява, че няма ползване на ел.енергия за този период, съотв. няма начислени и неплатени суми.

От изискана справка от Община Попово е установено, че от 2000г. до 2016г. обектът е бил собственост на ЕТ „Й....-95 В.Б.“, а от 2017 г. до 05.04.2021 г. – собственост на три лица: М. Б., М. Б. и Й.Б.. След тази дата собственици на имота са М. Б. и Й.Б.. Представен е Договор за наем за част от процесния обект на потребление, сключен на 01.01.2011 г. между В.Б. и „СКАТ Телеком“ ООД гр.Попово (л.107).

Допуснати и изслушани са гласни доказателства, ангажирани от ответника, от чиито показания (св. Валентин Иванов, бивш съпруг на Д. И.) се установява, че през 2001 г. ЕТ е наел част от процесния обект на потребление, 5 ползвана като цех за закуски до началото на 2010 г., когато го напуснали и прекратили договорните си отношения за наем на помещението. Другата част се ползвала от „СКАТ Телеком“ ООД, гр.Попово. След това фирмата преустановила дейност, като от доста години и понастоящем ФЛ-търговец живее и работи в Испания. От показанията на свидетеля се установява и фактът, че по настояване на собственика, прехвърлили партидата на името на ЕТ и докато били в договорни отношения, нямали проблеми с плащането на тока. При прекратяване на наема обаче не закрили партидата, тъй като считали, че това ще стори следващия наемател, или собственикът на имота. В подобен смисъл са и показанията на св.Т.Ангелова, работила във въпросния цех за закуски от 2002г. до м.01.2010г., когато фирмата преустановила дейност и напуснали помещението на ул.“Б....“ №117 в гр.Попово, като според свидетелката още докато били в това помещение Д. И. напуснала страната и се установила в Испания, упълномощила съпруга си (св.В.Иванов) да се занимава с фирмата.

От показанията на св. М.Д., служител в „ЕнергоПро мрежи“, изготвил КП от 14.05.21г., се установява, че е получил заявка за демонтаж на въпросния електромер по електронен път. В тази заявка е посочен само аб.№ и името на когото се води, като до самото заявление служителите нямат достъп, и свидетелят не може да отговори кой действително е подал заявлението. Съгласно инструкциите на „Енерго про“, след подаване на заявлението, заявката се изпращала по ел.път, като служителите имат 10 дневен срок за изпълнението й. Отивали на място, и ако собственикът го нямало намирали свидетел, който присъствал при демонтирането на СТИ.

Така се случило и при демонтиране на СТИ на въпросния обект. След демонтирането на електромера, съставяли КП, който връщали обратно в Центъра за работа с клиенти в гр.Търговище.