Решение № 378 от 17.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Бургас, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20222120105402 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на М. Д. Г. , ЕГН **********, и В. С..Г., ЕГН **********, двете от гр. ...„.. ..., чрез пълномощника адвокат Е.

П., съдебен адрес: гр. ..., против Л. Д. Г. , ЕГН ...., от гр. ...., ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ответника срещу ищците НЕ СЪЩЕСТВУВАТ поради погасяването им по давност следните вземания, за които е образувано и висящо изпълнително дело № 293/2019г. по описа на ДСИС при Районен съд – С...: сумата от 6000 лева, получена на отпаднало основание въз основа на развален поради виновно неизпълнение договор за изработка на проект за хотелска сграда в гр. С.., от която по 3000 лева за всяка от ищците; сумата от 2400 лева, представляваща договорна неустойка при виновно неизпълнение на договор за изработка, от която по 1200 лева за всяка от ищците; сумата от 214, 71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6000 лева за периода от 05.07.2005г. до 21.10.2005г., от която по 107, 35 лева за всяка от ищците; ведно със законната лихва върху главниците от 6000 лева и 2400 лева от завеждане на исковете на 21.10.2005г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 672, 00 лева, представляваща деловодни разноски, от която по 336 лева за всяка от ищците. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че двете ищци са наследници на Д..С..Г...

Твърди се, че въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2006г., издаден по гр. д. 2224/2004г. по описа на Районен съд – С.., общият наследодател като ЕТ „..- ......” е бил осъден да заплати на ответника процесните суми. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ./2007 по описа на ЧСИ М..М.., с район на действие Окръжен съд – С.., което е било прекратено по перемпция на 16.07.2011г., като последното изпълнително действие било извършено на 16.07.2009 г. Посочва се, че впоследствие било образувано второ изпълнително дело № .../2012 г., също прекратено по 1 перемпция на 06.02.2019 г., в който период не са извършвани принудителни действия, които да прекъснат давността. Поддържа се, че на 21.05.2014г. делото е следвало да бъде прекратено поради бездействие на взискателя и от тази дата в полза на длъжника е текла погасителна давност. Твърди се, че за събиране на процесните вземания е образувано и висящо трето по ред изпълнително дело № ../2019г. на ДСИ при PC – С.., като последното изпълнително действие по него от 20.03.2019г. и следващите такива не са породили правният си ефект, тъй като задължението е било погасено по давност с оглед на това, че от издаване на изпълнителния лист на 05.12.2006г. до 02.10.2019г. е изтекла предвидената в закона абсолютна десетгодишна давност, която е започнала да тече, считано от 16.07.2009 г., когато е извършено първото действие по изпълнението.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва се, че по отношение на вземания от неоснователно обогатява не е приложима абсолютната погасителна давност. Твърди се, че по изп. дело № .../2012 г на ДСИ при PC С..са извършени следните валидни изпълнителни действия: Запор на пенсията на Д..Г..от 16.05.2012 г., Възбрана на недвижими имоти /апартамент и гараж/ от 11.12.2015 г., а по изп. дело № .../2019 г на ДСИ са извършени Запор на МПС /“ВАЗ“/ от 09.05.2019 г и Възбрана на недвижими имоти/апартамент и гараж/ от 24.09.2019 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаването на предявените активно субективно и обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1) че процесните вземания са безспорно установени между страните със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително производство; 2) че след влизане в сила на съдебния акт е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност по отношение на всяко от процесните вземания. Ответникът следва да докаже възражението си, че погасителната давност е била прекъсвана с предприемане на валидни изпълнителни действия.

Представен е по делото изпълнителен лист от 05.12.2006 г., издаден въз основа на решение № 691 от 31.07.2006 г. по гр. д. № 2242/2004 г. по описа на Районен съд – С.., в полза на Л. Д. Г., ЕГН ..., против ЕТ „...- ......“ за следните суми: 6000 лева, получена на отпаднало основание въз основа на развален поради виновно неизпълнение договор за изработка на проект за хотелска сграда в гр. С.., 2400 лева, представляваща договорна неустойка при виновно неизпълнение на договор за изработка; 214, 71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6000 лева за периода от 05.07.2005г. до 21.10.2005г.; ведно със законната лихва върху главниците от 6000 лева и 2400 лева от завеждане на исковете на 21.10.2005г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 672, 00 лева за разноски по делото.

Безспорно е също, че длъжникът Д..Г..е починал на 24.05.2021 г., като е оставил за свои наследници съпругата си В. Г. (втората ищца), дъщеря си М. Г. (първата ищца), а синовете му С..Г....и А..Г..са се отказали от наследството му.

По делото са изискани и приложени изпълнителни дела № 101/2007 г. по описа на ЧСИ М..М.., с район на действие Окръжен съд – С.., № .../2012 г. по описа на ДСИС при Районен съд – С..и № 293/2019г. по описа на ДСИС при Районен съд – С.., от които се установява следната фактическа обстановка.

По изпълнително дело № 101/2007 г. по описа на ЧСИ М..М.., с район на действие Окръжен съд – С.., образувано на 16.02.2007 г., са предприети следните изпълнителни 2 действия:

28.03.2007 г. – опис на недвижим имот;

23.04.2007 г. – вписване на възбрана върху недвижим имот;

29.05.2007г. – 29.06.2007 г. – публична продан на недвижим имот (нестанала);

10.07.2007 г. – искания за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и за насрочване на втора публична продан;

14.03.2008 г. – искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника;

19.01.2009 г. – искане за насрочване на опис на движими вещи;

16.07.2009 г. – изпратено съобщение за налагане на запор върху пенсията на длъжника.

По молба на взискателя от 03.05.2012 г. с постановление от 15.07.2011 г. изпълнително дело № 101/2007 г. по описа на ЧСИ М..М..е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

По изпълнително дело № .../2012 г. по описа на ДСИС при Районен съд – С.., образувано на 16.05.2012 г., са предприети следните изпълнителни действия:

16.05.2012 г. – искане за налагане на запор върху пенсията на длъжника и изпратено запорно съобщение;

25.11.2015 г. – искания за налагане на възбрана върху недвижим имот и за опис на движими вещи;

12.12.2015 г. – вписване на възбрана върху недвижим имот;

30.01.2019 г. – искане за опис на движими вещи.

С постановление от 06.02.2019 г. № 312/2012 г. по описа на ДСИС при Районен съд – С..е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По висящото изпълнително дело № .../2019г. по описа на ДСИС при Районен съд – С.., образувано на 21.03.2019 г., са предприети следните изпълнителни действия:

21.03.2019 г. – искания за налагане на възбрана върху недвижим имот и запор на лек автомобил;

23.04.2019 г. – искания за налагане на запор на лек автомобил и за възбрана на недвижими имоти;

09.05.2019 г. – изпратено запорно съобщение;

12.09.2019 г. – искания за налагане на възбрана върху недвижими имоти;

24.09.2019 г. – вписана възбрана върху недвижими имоти;

03.01.2020 г. – искане за налагане на запор върху банкови сметки;

14.01.2020 г. – изпратени запорни съобщения;

17.11.2021 г. – искания за налагане на запор и за опис на движими вещи.

Неоснователни са доводите на ищците относно приложението на чл. 112 ЗЗД, тъй като предвидената абсолютна десетгодишна погасителна давност започва да тече от влизане в сила на посочената разпоредба, т. е. от 02.06.2021 г. (с Решение на Конституционния съд № 4 от 2021 г. - ДВ, бр. 35 от 2021 г. е обявен за противоконституционен § 2 от ПЗР към ЗИДЗЗД, ДВ, бр. 102 от 2020 г., който предвиждаше обратно действие на изменението).

Разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. На основание чл. 116, б.

„в“ ЗЗД Чл. 116 давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, к огато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по (перемпция) чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето 3 последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали и кога той ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, което е настъпило по право, като нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Предвид гореустановената фактическа обстановка и въз основа на изложените правни съображения съдът приема, че е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност по отношение на всяко от процесните вземания. Установено е, че по изпълнително дело № .../2012 г. по описа на ДСИС при Районен съд – С..на 16.05.2012 г. е направено искане за налагане на запор върху пенсията на длъжника и е изпратено запорно съобщение, след което едва на 25.11.2015 г. взискателят е направил искания за налагане на възбрана върху недвижим имот и за опис на движими вещи, т. е. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнително дело № .../2012 г. по описа на ДСИС при Районен съд – С..е било прекратено по силата на закона на 17.05.2014 г., а петгодишната погасителна давност за вземанията, започнала да тече на 17.05.2012 г. след предприемане на последното валидно изпълнително действие, е изтекла на 17.05.2017 г.

От правна страна следва да се отбележи и следното:

С Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, се приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд бе обявено за изгубило сила. С Разпореждане от 20.02.2020 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? – поради наличието на констатирана противоречива съдебна практика.