Решение № 64 от 04.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Монтана, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от М. Бранкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241600600220 по описа за 2024 година Производството е образувано пред ОС Монтана след произнасяне на ВКС по реда на чл. 43 от НПК.

С Присъда на РС Видин, постановена на 15.05.2024 г. по НЧХД № 1358/22 г., подсъдимите В. Х. и И. В., двамата от гр. *, обл. *са признати за НЕВИНОВНИ в това, че на 29.08.2020 г. казали унизителните за честта и достойнството на М. Ц. от с.гр. думи „*, *и *“ в нейно присъствие, поради което и са ОПРАВДАНИ по обвиненията за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

Със съшата Присъда подс. В. Х. е признат за ВИНОВЕН в това, че на същата дата и място, чрез удар със стол в областта на главата, причинил на М.

Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и НА ОСНОВАНИЕ чл. 78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – „глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

С Присъдата подс. И. В. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2020 г. причинил на М. Ц. от гр. *, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, представляващо престъпление по чл. 130 , ал. 2 от НК, поради което и НА ОСНОВАНИЕ чл. 78А от нК е освободен от 1 наказателна отговорност и му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – „глоба в размер на 1 000 /хиляда / лв.

Двамата подсъдими В. Х. и И. В. са осъдени да заплатят на тъжителката М. Ц. солидарно сумата 1 200 /хиляда и двеста/ лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 29.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и солидарно сумата от 360/триста и шестдесет/ лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 29.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и солидарно сумата от 1 150 /хиляда сто и петдесет/ лв.адвокатски хонорар и солидарно сумата 12 /дванадесет/ лв. за държавна такса. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – до пълния заявен размер на гражданския иск за неимуществени вреди от 4000 лв. гражданския иск е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.

В тежест на подсъдимите са поставени и направените по производството разноски и следващата се държавна такса.

Недоволни от горната Присъда останали подсъдимите В. Х. и И. В..

Обжалват я в срок чрез защитника си по делото в частта, с която са признати за виновни по чл. 130, ал. 2 от НК с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност. С писмено допълнение към въззивната жалба конкретизират, че районният съд ги е признал за виновни за престъпно деяние, извършено на 29.08.2020 г., а не на 30.08.2020 г., както е изменена тъжбата след отменителното решение на въззивния съд, че това изменение в тъжбата е извършено след изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, че няма обвинение по чл. 130 от НК за съучастническа дейност и липсват мотиви за такава, че ако е прието да е налице съпричинителство, не е посочено кой от тях каква телесна повреда е причинил на пострадалата. Прави се и генерално възражение за нарушение на закона, свързано с това, че първоинстанционният съд не е отчел да е налице изтекла давност за наказателно преследване, поради което делото следва да бъде прекратено.

Повереникът на въззиваемата-частна тъжителка смята жалбата за неоснователна. Твърди, че първоинстанционната присъда е обоснована и законосъобразна, наказанията са правилно определени и са присъдени претърпяните имуществени и неимуществени вреди. Моли присъдата да бъде потвърдена и се присъдят направените във въззивната инстанция разноски.

В проведеното на 26.08.2024 г. разпредително заседание е прието, че не се налага въззивно съдебно следствие и на жалбата е даден ход за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във въззивното производство нови доказтелства не са събирани.

Окръжният съд, след като съобрази становищата на страните по жалбата и провери изцяло провденото първоинстанционно производство във връзка с изискванията на закона, намира следното:

Жалбата е допустима: подадена е в срок; от страни, които разполагат с процесуалното право на въззивно обжалване, мотивирана е, вкл. и с допълнителни молби.

2

Без да разглежда по същество основателността й, въззивната инстанция намира, че присъдата следва да бъде отменена в обжалваната наказателна част и в тази част наказателното производство следва да бъде прекратено.

Съображенията за това са следните:

Обжалва се само осъдителната наказателна част по чл. 130 от НК на присъдата. Без да се обсъждат многобройните съществени процесуални нарушения, допуснати в производството пред първоинстанционния съд, настоящия състав намира, че в тази част наказателното производство следва да бъде прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване.

Срещу двамата подсъдими е предявено с частната тъжба обвинение за престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК, извършени на 29 или 30.08.2020 г. За такова престъпление законът предвижда наказания: „лишаване от свобода“ до 6 месеца или „пробация“, или „глоба“ от 100 до 300 лв. Съгл. чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Давността започва да тече от довършване на престъплението и се прекъсва с подаването на тъжбата до съда. Според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 от НК. В наказателното производство съдът е длъжен да следи служебно за давността и ако тя е изтекла, следва да прекрати наказателното производство, освен ако подсъдимият поиска делото да продължи до постановяване на присъда /арг. чл. 24, ал. 2 НПК/. В случая давността е изтекла в началото на м. март 2025 г. / 4 г. и 6 м. след посочените дати на деянието/. Въззивната жалба е подадена до ОС Видин на 20.05.2024 г. и до приключване на делото пред ОС Монтана /след смяната на подсъдността/ двамата подсъдими не са изявили изрично желание делото да продължи. Били са редовно призовани за откритото съдебно заседание пред МОС, където присъствието им не е било задължително, но не са се явили и нито устно пред съда, нито писмено са поискали наказателното производство срещу тях да продължи. При това са налице условията на чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК за прекратяване на наказателното производство по чл. 130 от НК спрямо двамата подсъдими, тъй като наказателната им отговорност е погасена с изтичането на предвидената в закона давност. Горното налага при условията на чл. 334, т. 4 от НПК отмяна на първоинстанционната присъда спрямо двамата жалбоподатели по чл. 130 от НК и прекратяване на наказателното производство в тази му част.

По отношение гражданската част на присъдата:

Във въззивната жалба, а и в допълнението към нея, както и в молбатастановище по съществото на делото, депозирана пред ОС Монтана, не се съдържат оплаквания срещу гражданско-осъдителната част на първоинстанционната присъда. Иска се „генерално“ отмяна на присъдата, но от съдържанието на въззивната жалба и последвалите я молби от защитника на подсъдимите не се съдържат конкретни оплаквания срещу присъдените при условията на чл. 45 от ЗЗД обезщетения. В продължителния период от време: от подаването на въззивната жалба в срок пред ОС Видин, през произнасянето 3 по чл. 43 от НПК от ВКС и по време на провеждащото се пред ОС Монтана въззивно производство подсъдимите и защитата им са имали възможност да се запознаят с мотивите към първоинстанционната присъда и да допълнят доводите си във въззивната си жалба. Това не е сторено. Възразява се само срещу осъждането по ччл. 130, ал. 2 от НК, но не и срещу произцнасянето по предявения граждански иск. При това положение въззивната инстанция намира, че не е надлежно сезирана с въззивна жалба в тази част на присъдата и въпреки задължението по принцип да се произнесе по гражданския иск и при прекратяване на наказателното призводство , в настоящиая случай няма процесуална възмжност да стори това.

По изложените съображения Окръжният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Присъдата на Районен съд Видин от 15.05.2024 г. по НЧХД № 1358/2022 г. В ЧАСТТА с която подсъдимите В. Х. и И. В., двамата от гр.

*, обл. *са признати за виновни в извършени престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК, като ОТМЕНЯВА ПРИСЪДАТА В ТАЗИ Й ЧАСТ и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, образувано срещу двамата по тъжба за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради изтекла давност за наказателно преследване.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 15 –дневен срок от съобщението му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4