Решение № 2133 от 11.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2133 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100505923 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4010/16.03.2023 г., постановено по гр. д. № 61305/21 г. по описа на СРС, 71 състав, при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, са отхвърлени предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ЕТ „А.-И. – Б.П.“, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 156,29 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г. до окончателното изплащане, за сумата от 23,55 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., за сумата от 7,10 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 1 подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 1,00 лв. – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до

09.06.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36375/21 г. по описа на СРС, 71 състав.

Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 4010/16.03.2023 г., постановено по гр. д. № 61305/21 г. по описа на СРС, 71 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът като потребител на топлинна енергия за стопански нужди в качеството на собственик на топлоснабдения имот не може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване. Поддържа, че по делото се установява, че ответната страна се е обогатила неоснователно в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който не е сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че е бил поканен. Твърди, че до момента на въвода във владение на процесния имот на „Ц.К.“ ООД, ответникът ЕТ „А.-И. – Б.П.“ реално е владеел имота, и същият се явява задължен за плащането на процесните суми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ЕТ „А.-И. – Б.П.“, представляван от Б. А.П., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва през процесния период да е бил във владение на имота. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по делото.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна 2 енергия до имота на ответника ЕТ „А.-И. – Б.П.“, представляващ магазин с аб.

№ 394180, находящ се в гр. София, община Изгрев, бул. „******* *******, която ответникът е потребил без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и със сумата за дялово разпределение. Твърди, че е поканил ответника да заплати дължимите суми, но същият не ги е погасил. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 36375/21 г. по описа на СРС, 71 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, както и че след подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните суми. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 156,29 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 23,55 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., сумата от 7,10 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 1,00 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът ЕТ „А.-И. – Б.П.“ оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че с ищеца няма сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, както и че имотите с идентификатори *** и ***, находящи се на адрес: гр. София, бул. „******* *******, са били изнесени на публична продан, като постановлението за възлагане е влязло в сила на 24.10.2017 г. Поддържа, че на 15.10.2018 г. е бил извършен въвод в имота, като от протокола за въвод е 3 видно, че обектът с идентификатор *** е свободен от наематели. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД поддържа становището, че исковете са основателни.

От представения като доказателство по делото договор от 13.04.2000 г. за продажба на търговски комплекс, бл. 14 - обособена част от „Б. 96“ ЕООД – гр. Перник, сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, като продавач, и ЕТ „А.-И. – Б.П.“, като купувач, се установява, че продавачът е продал на купувача следния обект: „Търговски комплекс, бл. 14“ – София, обособена част от „Б. 96“ ЕООД – гр. Перник, представляващ недвижим имот, състоящ се от пет едноетажни магазина, със застроена площ от 509,34 кв. м., гр. София, между блок 14 и блок 15, бул.

„******* шосе“, район „Изгрев“, кв. 63, планосн. № 99, ведно с право на строеж върху терена и съответните идеални части от общите части на сградата, съгласно актове за държавна собственост № 00934, 00936, 00937, 00938 от 23.06.1998 г. – Приложение № 3.

По делото е представено като доказателство и писмо с изх. рег. № Г – 3795/16.02.2017 г., ведно с обратна разписка, от „Топлофикация София“ ЕАД до Б.П., връчено на 10.03.2017 г. В писмото е посочено, че считано от м. януари 2017 г. е открита партида на името на Б.П. с аб. № 394180, за заплащане на топлинна енергия за магазин, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* *******, като е поканен в срок до 24.03.2017 г. да попълни формуляри за сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

От постановление за възлагане на недвижим имот от 24.07.2017 г. по изп. дело № 20167860400937 по описа на ЧСИ М. М., което е влязло в сила на 24.10.2017 г., се установява, че на основание чл. 496, ал. 1 ГПК е възложен на „Ц.К.“ ООД следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –

95/18.12.2015 г. на изп. директор на АГКК, и самостоятелн обект с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 95/18.12.2015 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр.

София, район Изгрев, бул. „******* шосе“ № *******

От протокол за извършване на въвод във владение на недвижими имоти, 4 придобити след публична продан, се установява, че на 15.10.2018 г. помощник – частен съдебен изпълнител при ЧСИ М.К. на основание чл. 498 ГПК в присъствието на лицата, подписали протокола, на самото място в гр.

София, район Изгрев, бул. „******* *******, между бл. 14 и бл. 15, е отнето от длъжника – предишен собственик ЕТ „А.-И. – Б.П.“ и е предадено на купувача „Ц.К.“ ООД владението на процесните недвижими имоти, представляващи съобразно акт за собственост: самостоятелен обект с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 95/18.12.2015 г. на изп. директор на АГКК, и самостоятелен обект с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 95/18.12.2015 г. на изп. директор на АГКК, които са образувани след преустройство на недвижим имот със старо наименование –

„Търговски комплекс бл. 14“, находящ се в гр. София, район Изгрев, бул.

„******* шосе“, в междублоковото пространство между бл. 14 и бл. 15, със застроена площ от 509,34 кв. м., състоящ се от пет едноетажни имота.

По делото са представени като доказателства 2 бр. справки с корекция за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за аб. № 394180, извършено от третото лице – помагач, от които се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е начислена топлинна енергия на стойност 155,75 лв., както и че за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. е начислена топлинна енергия на стойност – 146,62 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на 5 правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство е бил собственик на процесния топлоснабден имот до влизането в сила на постановлението за възлагане /24.10.2017 г./, както и че въззивникът – ищец в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД е доставял до имота топлинна енергия в претендирания обем и цена през процесния период.

Спорните въпроси във въззивното производство са свързани с това дали въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство се е обогатил, спестявайки си разходи за доставена до имота топлинна енергия, през процесния период, при положение, че след влизането в сила на постановлението за възлагане като собственик на имота се легитимира трето лице – „Ц.К.“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София е посочено, че продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на Общите условия.

Не се спори между страните по делото, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период не е бил сключен, т. е. не е налице облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между страните по делото за процесния период по отношение на процесния имот. Ето защо, въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство отговаря за процесните задължения на извъндоговорно основание – за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т.