Решение № 201 от 04.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. П., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102250 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5 от Кодекса за застраховането.

Делото е образувано въз основа искова молба от К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С. Н., срещу ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която се иска да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 12000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания – контузия на гръден кош, контузия на коремната стена, кръвонасядания по предна коремна в ляво от пъпа с размери 10/20 см. с палпаторна болезненост, дифузно пунктум максимум в областта на кръвонасяданията, болки и страдания, претърпени вследствие ПТП станало на 03.12.2023 г, причинено от А. С. С., ЕГН **********, като водач на застраховано при ответника моторно превозно средство марка „***“, модел „***, с рег. № ***, по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД „***” АД чрез 1 адв. М. Г. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете по основание и размер. В отговора са заявили, че не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „*** ***, per. № *** към датата на ПТП - 03.12.2023 г.

В отговора са оспорили изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като се оспорва твърдението на ищцата, че е пострадала при процесното ПТП. Направеното оспорване ответника обосновава с липсата на запис в представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица, именно ищцата да е пострадала при станалото ПТП.

Ответникът в отговора е оспорил и изложения от ищцата механизъм на ПТП, като твърдят че вината за настъпване на процесното ПТП е на неизвестно МПС. В отговора оспорват наличие на причинно следствена връзка между станалото ПТП и претърпените от ищцата травматични увреждания.

Предявеният иск ответника е оспорил и по размер, като в тази връзка твърди, че е завишен.

В условията на евентуалност в отговора е противопоставено и възражение за съпричиняване на настъпилия от ПТП вредоносен резултат от страна на ищцата, като ответника твърди, че ищцата се е движила с несъобразена скорост с пътната обстановка и с останалите участници в движението, с което си поведение е нарушила разпоредбата на чл.20 от ЗДвП.

Във връзка с оспорения главен иск, ответникът в отговора е оспорил и предявения акцесорен иск за лихва за забава с оглед неоснователността на главния иск.

В съдебно заседание ищцата чрез адв. В. и адв. П., подържа иска и моли съда да го уважи, като й се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. М. и адв. Н., които оспорват иска и молят съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски .

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

По аргумент от разпоредбата на чл.498, ал.3, вр. чл.380 от КЗ, за 2 допустимостта на предявения иск е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. В тази връзка в исковата молба ищцата твърди, че е предявила претенция пред застрахователя, но последният е отказал да и изплати застрахователно обезщетение, тъй като ищцата не е представила влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС при ответника. В тази връзка са и приложени и неоспорени претенция от ищцата депозирана при ответника на 31.01.2024 г., и отговор на ответника от 22.04.2024 г. Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима, и следва да бъде разгледана съда.

По основателността:

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.

За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на последните.

По делото не се спори, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „***“, модел „***, с рег. № ***, е налице валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № ***, с период на покритие към момента на настъпване на процесното ПТП, което обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото., поради което и първата предпоставка за уважаване на иска е доказана.

Втората предпоставка за уважаване на иска е да е настъпило застрахователно събитие.

От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно автотехническа експертиза изготвена от вещото лице – И. Я., преценена по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен 3 материал, а именно: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.12.2003 г.; план – схема на ПТП с пострадали лица от 03.12.2023 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 03.12.2023 г., по ДП № *** г. на ***; Албум за посетено местопроизшествие от 03.12.2023 г.; показанията на разпитаните свидетели: Ц.М.Ч. и А. С.С., се установява по безспорен начин, че на 03.12.2023 г., около 14:05 часа, на път III – 642, км 29+ 800 м., на път ситуиран в едно платно с две пътни ленти с насрещно движение, в района на с. К., област П., е станало процесното ПТП между лек автомобил марка:

„***“, модел: „***, рег. № ***, управляван от водача и негов собственик А. С.

С., който се е движел в дясна лента за движение на път III – 642, с посока на движение от ж.п. гара К. към с. К., който автомобил навлиза в насрещното платно, избягвайки препятствие на пътя пред него, а именно - спряло МПС, пропускащо насрещно движещ се автомобил, и по този начин реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка: „***“, модел: „***“, с рег. № ***. управляван от ищцата К. В. Г., който се е движел в дясната лента за движение на път III - 642, с посока на движение от с. К. към ж.п. гара К.. Тъй като водача на л.а. „*** *** е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, то и в тази връзка следва извода, че е настъпило застрахователно събитие., поради което се установи и наличие и на втората предпоставка за уважаване на иска.

В горния смисъл, съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.

По отношение на причинените вреди, следва да се посочи, че същите се установяват от една страна от показанията на разпитаните свидетели:: Ц.М.Ч. и А. С.С., а от друга страна, от заключението на изслушаната, приета и неоспорена съдебно-медицинска експертиза. От приетата и неоспорена съдебно – медицинска експертиза, преценена по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, а именно: епикризи, болнични листове и показанията на разпитаните свидетели, се установява по безспорен начин, че при станалото ПТП, ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно рамо и ръка, ляво коляно; както и кръвонасядания по предната коремна стена, които травматични увреждания реализират медико- биологичния критерий разстройство на здравето неопасно за живота.

4

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Ц.М.Ч. и А. С.С., съдебно авто-техническата експертиза и приетата съдебно – медицинска експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие – станалото на 03.12.2023 г. ПТП и настъпилия вредоносен резултат – травматични увреждания на здравето на ищцата,, изразяващи се в контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно рамо и ръка, ляво коляно; както и кръвонасядания по предната коремна стена.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки конкретен случай. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от претърпяната злополука (в случая ПТП).

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната.

Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпило увреждане в здравето на ищцата – контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно рамо и ръка, ляво коляно; както и кръвонасядания по предната коремна стена, като всички травматични увреди са причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота, и от които увреждания към днешна дата ищцата е възстановена напълно, необходимия (обичайния) относително непродължителен период за възстановяване, в който интензивните болки са били за период около 20 дни, след което за около 10-15 дни, болките вече са били с по-лек характер, възстановителния период, протекъл без усложнения липсата на данни за настъпили усложнения или трайни увреждания, проведеното медикаментозно лечение, което е 5 продължило по време на болничния престой в лечебните заведения, обстоятелството, че към настоящия момент ищцата е в добро общо състояние, без констатирани усложнения; обстоятелството, че предвид и характера на получените травми не е имала нужда от помощта на трети лица, възрастта на пострадалата към датата на инцидента (47 години), съответно отчитайки негативното отражение на инцидента върху психиката и личния живот на пострадалата – уплаха, който е изпитала в момента на ПТП-то, както и страха към днешна дата да управлява МПС, проблемите в съня, в който смисъл са и показанията на свидетеля Ц.М.Ч., както и икономическата конюнктура в страната и стандарта на живот, съдът приема, че справедливото обезщетение за причинените на К. В. Г. неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на *** лева, който размер съдът намира за справедлив да обезщети пострадалата за причинените и неимуществени вреди.

По отношение противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено увреждане.

В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от действия или бездействия на делинквента, а и от действия или бездействия на увреденото лице. Причинената вреда обаче трябва да бъде неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или бездействията на делинквента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на делинквента и вредата.