Присъда № 235 от 17.04.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 235 от 17.04.2024 г., постановена по НОХД № 9292/2021 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 15187/2013 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 32114/2013 г. по описа на СРП против Г. Д. СТ., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК – за това, че на 28.03.2011 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Т. В.на Я., че ще й продаде гараж № 12, находящ се на кота 0, със застроена площ 35.87 кв.м., при съседи: гараж № 11, главно ел. табло, мазе на гараж № 14 и двор, заедно с 1,370 % идеални части от общите части на сграда – жилищен блок, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 14, парцел УПИ – I-170, кв. 82, като за целта на 28.03.2011 г. Г.С. сключил предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот - горепосочения гараж с Т.Я. и мотивирал същата да изтегли банков кредит от „****“, с който да му заплати стойността на гаража, като до 31.03.2011 г. поддържал с допълнителни уверения и обещания възбуденото от него у Я. заблуждение и на същата дата /31.03.2011 г./ й причинил имотна вреда в размер на 10 000 евро, равняващи се на 19 558,30 лева, като причинената вреда е в големи размери и представлява над 70 минимални работни заплати за страната, а именно 81,50 минимални работни заплати за страната към датата на деянието /съобразно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г. ОСНК/.

В хода на съдебното производство пострадалата Т. В.на Я. беше конституирана като частен обвинител, но не беше приет за съвместно разглеждане предявеният от нея граждански иск срещу подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства се извеждал по несъмнен и категоричен начин извод подсъдимият С. да е извършил престъпното деяние, като от субективна страна подсъдимият е извършил деянието в условията на пряк умисъл, съзнавал е обществената опасност и е предвиждал неговите общественоопасни последици. Моли съда да не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като същите не кореспондирали с доказателствата по делото и били защитна версия. Прокурорът предлага на съда да признае подсъдимия Г. Д. СТ. за виновен по така повдигнатото обвинение и да наложи справедливо наказание, отчитайки, че към момента на деянието същият е бил неосъждан.

Частният обвинител заявява, че и до днес подсъдимият не й е прехвърлил собствеността върху гаража, който се оказало, че бил продаден на трето лице.

Пострадалата многократно е молила подсъдимия да й върне парите, като същият все обещавал и отлагал. По делото били събрани множество гласни и писмени доказателства, които потвърждавали тези обстоятелства. Доказвало се, че изложеното в обвинителния акт съвпадало със събраните доказателства, поради което моли подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан.

Защитникът иска от съда да признае подзащитния й за невинен. Счита, че от събраните по делото доказателства не се доказвала фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Между подзащитния й и пострадалата имало доверие, което се градяло с години наред, а в случая сумата била дадена като заем от страна на свидетелката Я. на подсъдимия. В тази връзка обясненията на подсъдимия не следвало да бъдат разглеждани като защитна теза, а като част от доказателствата по делото, които били подкрепени от показанията на самата Я.. Тя също твърдяла, че била дала 1 сумата на подсъдимия като заем, както и не отричала факта, че той е започнал връщането й. Фактът, че подсъдимият е започнал да връща тази сума насочвал към това, че се касаело за неизпълнение на гражданскоправни отношения, каквито били налице в случая. Било ясно на пострадалата, че сумата, която дава на подсъдимия била заем, поради което обстоятелствата по делото не покривали както от обективна, така и от субективна страна деянието, изведено като престъпление в НК - измама.

Подсъдимият С. се придържа изцяло към становището на защитника си и иска справедливост от съда.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. Д. СТ. е роден на **** г. в село Ч., обл. Софийска. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, с постоянен адрес: гр. *******, с ЕГН: **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към инкриминирания период – месец март 2011 г. подсъдимият С. е неосъждан.

Впоследствие през 2018 г. има влязло в сила осъждане за неправилно съхранение на огнестрелно оръжие, вследствие на което същото му било неправомерно отнето, като му е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

Свидетелката Т. В.на Я. работила седем години в Израел, след което през 2005 година се върнала в Република България и решила да закупи жилище с парите, които спечелила. При търсене на апартамент попаднала на фирма с управител подсъдимия Г.С.. Закупила апартамент от фирмата на подсъдимия С. на ул. „******“ в гр. София, нямало никакви проблеми с апартамента и покрай сделката се сприятелили с подсъдимия. По-късно закупила и втори апартамент с гараж от него. Свидетелката Я. му помагала като лекар и двамата били в близки приятелски отношения.

В един момент строителната фирма на подсъдимия С. изпаднала във финансови затруднения, той имал строителен обект в ж.к. „******“, които нямал пари да довърши, поради което търсел начини за финансиране. Понеже подсъдимият С. знаел, че свидетелката Я. имала добро кредитно досие в „****“, той я помолил да изтегли от нейно име кредит от банката, като му предостави на заем парите, за да може да довърши строителния обект, а самият той щял в рамките на три, четири месеца да й върне парите, като до тогава щял да плаща вноските на Я. по кредита. Свидетелката Я. обаче искала някакви гаранции и обезпечение на заема, ако случайно подсъдимият не плаща вноските и не й върне парите. Тогава той й предложил като обезпечение гараж № 12, находящ се на кота 0, със застроена площ 35,87 кв.м., при съседи: гараж № 11, главно ел. табло, мазе на гараж № 14 и двор, заедно с 1,370% идеални части от общите части на сграда, находящ се в жилищен блок, в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 14, УПИ - 170, кв. 82, който жилищен блок се строял от фирмата на подсъдимия С..

Свидетелката Я. видяла гаража, харесала го и се съгласила същият да служи като обезпечение на дадения от нея заем на подсъдимия С.. В случая обаче и документално не бил сключен договор за заем, а гаражът не бил вписан като обезпечение на заема, тъй като все още свидетелката Я. не била изтеглила кредит от банката и не била предоставила паричната сума по заема на подсъдимия С., поради което документално на 28.03.2011 г. в гр. София подсъдимият и свидетелката сключили предварителен договор за покупко-продажба на гаража за продажна цена в размер на 10 000 евро.

Това била сумата, която свидетелката Я. трябвало да даде впоследствие като заем на подсъдимия С.. Този гараж обаче, още на 31.03.2010 г. бил продаден от фирмата на 2 подсъдимия С. на свидетеля Б. С. С., но въпреки това подсъдимият решил да го ползва като обезпечение по заема, понеже имал намерение в най-кратки срокове да върне парите на Я. и въобще да не се стига до реализиране на обезпечението.

На 31.03.2011 г. свидетелката Т.Я. изтеглила банков кредит от „****“ ЕАД в размер на 10 000 евро, равняващи се на 19 558,30 лева (кредитът й бил даден в лева), като веднага превела по банкова сметка на подсъдимия С. сумата от 10 000 лева, а отвън пред банката му дала останалата част от парите на ръка. Подсъдимият С. казал на свидетелката Я. пред банката, че за три, четири месеца ще й върне парите, като още тогава подсъдимият й върнал 1000 лева от предоставения му от Я. заем, защото й трябвали да ги да даде на сина си, който учел в консерватория, а и за да покрие част от първите вноски по кредита. Впоследствие подсъдимият С. дал на свидетелката Я. още 300 лева за вноска по кредита, след което подсъдимият не успял да стабилизира финансово фирмата, въпреки взетия заем, спрял да дава на свидетелката Я. пари за покриване на вноските по кредита и не успял да й върне предоставената му парична сума, с изключение на тези 1300 лева. Не могло да бъде реализирано и обезпечението по заема, тъй като още на 31.03.2010 г. гаражът бил продаден на свидетеля Б. С. С. и подсъдимият не притежавал право на собственост върху него, за да го прехвърли на свидетелката Я. след като не успял да й върне заема.

Строителната фирма на подсъдимия С. фалирала и той не успял да довърши строителния обект в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 14, УПИ - 170, кв. 82, като впоследствие собствениците на обекти в сградата сами се организирали и довършили строителството. Свидетелката Я. започнала да търси подсъдимия по телефона, но той не отговарял. Разбрала, че е закрил офиса си в София и бил задлъжнял. До настоящия момент подсъдимият С. не е върнал на свидетелката Я. предоставената му парична сума, с изключение на посочените по-горе 1300 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Т.Я., П. А., Д. Т. и Б. С., както и от обясненията на подсъдимия Г.С.; от заключенията на изготвените по делото съдебно-графическа експертиза и съдебно-оценителна експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, извлечение от „****“ ЕАД, преводно нареждане от 31.03.2011 г., нотариален акт от 31.03.2010 г. № 145, том I, рег. № 03024, дело № 130 от 2010 г. и справка за съдимост на подсъдимия Г.С..

От съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са показанията на свидетелката Т.Я., която според обвинението се явява и пострадало лице. Единствено тя и подсъдимият С. могат да кажат какви са били реалните уговорки между тях във връзка с предаването на инкриминираната парична сума от 10 000 евро, равняващи се на 19 558,30 лева, тоест дали става въпрос за заем или това е била цената за покупка на процесния гараж. От показанията на Я. става ясно, че тя работила в Израел, върнала се през 2005 г. в България и закупила от подсъдимия С. апартамент на ул. „******“. Била доволна от покупката и покрай нея се сприятелили с подсъдимия, помагала му като лекар. Като лоялен клиент на „****“ свидетелката можела да тегли кредит без проблем, защото имала много добро кредитно досие. В един момент подсъдимият С. я попитал, дали можела да вземе бърз заем от банката.

Подсъдимият й казал, че за три, четири месеца ще й върне парите. Понеже тя искала някакви гаранции за връщането им, подсъдимият й предложил като обезпечение процесния гараж в жилищен блок в гр. София, кв. „***“, който блок се строял от 3 фирмата на подсъдимия С.. Свидетелката харесала гаража и се съгласила. Подписали предварителен договор за покупко-продажба на гаража и тя вече била спокойна.

Уговорката им била подсъдимият да върне парите или за тези пари да й даде гаража.

Ако й бил дал гаража, тя нямало да му търси парите, защото искала да си прави лекарски кабинет и гаражът бил подходящ за това. Свидетелката Т.Я. изтеглила банков кредит от „****“ ЕАД в размер на 10 000 евро, равняващи се на 19 558,30 лева, като веднага превела по банкова сметка на подсъдимия С. сумата от 10 000 лева, а отвън пред банката му дала останалата част от парите на ръка. Подсъдимият С. казал на свидетелката Я. пред банката, че за три, четири месеца ще й върне парите, като още тогава подсъдимият й върнал 1000 лева от предоставения му от Я. заем, защото й трябвали да ги да даде на сина си, който учел в консерватория, а и за да покрие част от първите вноски по кредита. Впоследствие подсъдимият С. дал на свидетелката Я. още 300 лева за вноска по кредита, след което спрял да й дава пари за вноските по кредита.

Тогава Я. решила, че ще получи гаража. Впоследствие разбрала, че фирмата на подсъдимия е фалирала. Търсила го по телефона, но той не отговарял. Ходила на място на строежа, където работник й казал, че гаражът вече си имал друг собственик.

Разпечатката съдържа 24 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8404d5b-43ab-4c0b-abc7-a0ac136682c5