Определение № 1814 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1814 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501375 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕС с адрес: гр.Пловдив, ул. „Копривките“ № 2, представлявана от Т. Е. Б. , като Председател на УС, чрез адв. П. К., вписан в АК Пловдив против Определение № 5088/24.04.2026 г., постановено по гр. дело № 6497/2024 г. по описа на РС Пловдив - XVII гр. с. Иска се неговата отмяна и на основание чл.78, ал.2 ГПК присъждане на разноските по делото в полза на ищеца. Алтернативно, в случай , че се счете приложимостта на чл.78, ал.4 ГПК, се иска изменение на атакуваното съдебно определени, като се намали поради прекомерност уважения от РС – Пловдив размер на присъдените разноски в полза на ответницата.

Ответницата Д. М.Т., чрез адв.С. Н.А., редовно уведомена, не взема становище.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото пред РС е било образувано от ищеца ЕС с адрес: гр.Пловдив, ул.

„Копривките“ № 2, представлявана от Т. Е. Б. , като Председател на УС, чрез адв. П. К. против Д. М.Т., представлявана в процеса от адв. С. Н.А. за установяване на вземане спрямо ответницата в размер на 373,69 лв – претендирано парично задължение във връзка с притежавания в ЕС СОС и представляваща припадаща се част от дължимата сума за обследване за енергийна ефективност и изготвяне на технически паспорт на сградата с цел кандидатстване за саниране съгласно решение по т.2 на ОС от 04.04.2023г. и сумата от 24.83 лв - припадаща се за адв.възнаграждение - хонорар за оформяне на документация и организация за кандидатстваното саниране по т.3 от същото решение на ОС, което е било предмет на ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 418/ 2024г. по описа на РС-Пловдив.

След образуване на делото с протоколно Определение № 11780/18.12.2025г. РС е прекратил 1 производството по делото на основание чл.233 ГПК поради направен отказ от предявения иск от ищеца, по молбата на същия от 10.12.2025г. , с която е поискал и присъждане на сторените разноски по чл.80 ГПК, като е направил възражение за прекомерност на претендираните от ответника деловодни разноски. С прекратителното определение на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът ЕС с посочения адрес е осъдена да заплати на ответницата направените разноски в размер на 650 лева за адв.възнаграждение. Това първоначално определение е мотивирано от състава на РС в насока неоснователност на искането на ищеца за присъждане на разноски по аргумент на противното от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК , изхождайки принципно, ,че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради тези негови действия в хода на производството, искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, то тогава се присъждат разноски на ищеца, какъвто не е настоящия случай. В насока на приетото е установено, че в хода на производството производството по него е прекратено, но не поради действия на ответника, а поради действия на ищеца, довели до отпадане на правния му интерес от предявения иск, поради което на основание чл.78, ал.4 ГПК право на разноски има ответникът и в размера, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

По молбата за изменение на това определение в частта на разноските съобразно първоначалното искане на ищеца, е постановено настоящото обжалвано определение , с възпроизвеждане отново на мотивираното становище в прекратителното определение в частта на разноските относно установеното в производството по делото право на ответника на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК. По отношение на възражението за прекомерност на претендираните от ответника разноски за АВ , основавайки се на константна цитирана съдебна практика, РС е мотивирал, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК следва да се направи най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а не за първи път по реда на чл.248, ал.1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта на разноските.

Въззивната инстанция споделя направените фактически и правни изводи на РС при решаване на въпроса относно спорния въпрос за това коя от страните е дала или не е дала повод за образуване на съдебното производство, в настоящия случай водено в двата му етапа по повод иска по чл.422 , ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК. В това отношение следва да се отчете в контекста на направеното от настоящия жалбоподател възражение, че формално повод за иницииране на заповедното производство, развило се в последствие в исково с оглед наличие на Възражение по чл.414 ГПК е от страна на ответницата по влязлото в сила решение на ОС на ЕС, с което последната е била обвързана поради нереализирана възможност за неговото обжалване. Установено е в хода на исковото производство обаче, вкл. гласните доказателства, че инициираното съдебно производство за събиране на определени с решение на ОС на ЕС необходими разноски за извършване на посочените от жалбоподателя дейности по кандидатстване за саниране се е явило преждевременно при неизпълнение на всички предварителни дейности във връзка с необходимата документацията като предпоставка за успешно реализиране на инициативата от една страна, 2 а в последствие поради изтекъл срок и неподготвеност за кандидатстване по програмата, инициативата за саниране на блока не е била реализирана. С оглед на това не може да се приеме, че ответницата е станала причина както за иницииране на преждевременните съдебни производства, така и дори и да се приеме, че е била формално обвързана от влязлото в сила решение на ОС на ЕС, то в хода на съдебните производства основанието за дължимост на претендираните разноски е отпаднало по причина, за която същата не е дала изначално повод за тяхната направа. Тези обстоятелства е следвало и са съобразени от районния съд съобразно процесуалната разпоредба на чл.235, ал.3 вр с чл.278, ал.4 ГПК.

По отношение възражението за прекомерност на претендираните и присъдени разноски от исковия съд на ответната страна относно възнаграждение за адвокат независимо от срока на предявяването му на основание чл.78, ал.5 ГПК, същото е неоснователно. Това е така поради необходимостта от извършване и обемът на извършените от процесуалния представител на ответницата процесуални действия по делото в исковото производство за реализиране защитата на интересите на ответницата чрез изготвяне на подробно мотивирани и обосновани отговори, вкл. по ч. гр. д. № 616/ 25г по описа на ПОС, така и в доказателствения процес , проведен в повече от 3 съдебни заседания, вкл. чрез събиране на гласни доказателства, в съответствие с обоснованата поддържана защитна теза на ответната страна. С оглед на това възражението за прекомерност на договорения и заплатен адв.хонорар в размера му от 650 лева , е неоснователно.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5088/24.04.2026 г., постановено по гр. дело № 6497/2024 г. по описа на РС Пловдив - XVII гр.с., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК /частна жалба вх. № 3185/13.01.2026 г./, подадена от Етажна собственост с адрес: гр. Пловдив, ул. „Копривките“ № 2, представлявана от Председателя на Управителния съвет – Т. Е. Б., с искане за изменение в частта за разноските на протоколно определение № 11780/18.12.2025 г., постановено по гр. д. № 6497/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред ВКС на РБ.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4