Решение № 1154 от 22.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300501957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Канонит велд“ ООД против Решение № 2132/04.05.2024г., пост. по гр.д.№ 2688/2024, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. Й. П. следните суми: сумата от 24 600лв., представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 20.11.2023 г., призната за трудова с разпореждане № 510415-334/29.11.2023 г. на ТП на НОИ – Пловдив, при която на А. Й. П. е причинено върхова семиампутация на трети пръст на дясна ръка и пълна върхова ампутация на крайната фаланга на четвърти пръст на дясна ръка, което е довело до временната му нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху главниците от датата на настъпване на увреждането – 20.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 3 000лв. платено адв. възнаграждение.

Жалбоподателят „Канонит велд“ ООД поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа, че съдът: не е изследвал изцяло доказателствения материал, събран по делото; не е изложил пълни мотиви; изложил е изводи, които не съответстват на събраните доказателства; едностранчиво и превратно е тълкувал доказателствения материал; не е обсъдил всеобхватно направените изявления на страните и ги е тълкувал превратно; превратно е тълкувано и заключението на приетата експертиза по делото; решението се базира на предположения и не е съобразено с нормативната уредба, със съдебната практика и противоречи на правната и житейска логика. Поддържа 1 възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, като сочи, че последният е имал поведение, довело до настъпване на трудовата злополука, както и е затруднил е оздравителния процес. Подържа , че работникът е проявил груба небрежност, което е довело до настъпване на злополуката. Прави оплакване, че не са установени правилно и конкретно телесните увреждания по вид, характер и интензитет, при което и не е преценено правилно дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на възражението за съпричиняване е изложил доводи, основани на доказателствата по делото, за това, че работата, при която е настъпила злополуката излизала от кръга на служебните задължения на работника, че той нямал нито нужната квалификация, нито му е било вменено да изпълнява подобна работа. В тази връзка е изложил подробно обсъждане на събрания доказателствен материал – показания на свидетели по делото.

Жалбоподателят излага и доводите си свързани с твърдението, че работникът е действал при условията на груба небрежност, като счита, че отново от показанията на свидетелите по делото се установява, че конкретните действия не се извършват технологично по начина, по който пострадалия работник ги е извършил. Излага доводи и за проведени инструктажи на съответния работник. Поддържа и че съдът не е изяснил правилно фактическата обстановка относно телесните увреждания на пострадалия, респ. вида, интензитета на болките и страданията, продължителността на възстановителния период, като сочи че неправилно е тълкувана СМЕ, както и доказателствата относно неимуществените вреди. Поддържа и че размера на вредите не е съобразен с принципа на справедливостта, както и със съдебната практика относно репариране на подобни вреди. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, което при наличие на условията за уважаване на иска, да се съобрази високия процент съпричиняване от страна на работника и се присъди обезщетение не по-голямо от 10 000лв. Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Описва механизма на настъпване на трудовата злополука, проведеното лечение и възстановителен период. Оспорва провеждането на инструктажи по ЗЗБУТ, както и че му е било забранено да подпомага дейността на други работници, които са имали задължение и квалификация за работа с кран.

Оспорва твърдението, че е действал при условията на груба небрежност и поддържа, че отговорността на работодателя е безвиновна и обективна. Поддържа, че увреждането е необратимо и завинаги ще нарушава функционалността на водещата му ръка. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на жалбоподателя ЗК Уника живот АД не е подало отговор на въззивната жалба. В становище, постъпила пред въззивната инстанция поддържа, че постановеното решение е неправилно и необосновано. Изразява съгласие с аргументите, изложени във въззивната жалба. Поддържа, че пострадалото лице с поведението си е станало причина за настъпване на злополуката, т.к. е излязло извън обичайната си трудова дейност, не е положило основна грижа към безопасността си. Излага доводи, че размерът на присъденото обезщетение е прекалено завишен и не е съобразен със съдебната практика, 2 като цитира такава от периода 2008-2013г..Моли за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което се отхвърли иска, а ако съдът намери иска за доказан по основание, то да редуцира присъдения размер на обезщетението.

Жалбата е подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че ищецът А. П. е работник при ответното дружество „Канонит велд“ ООД и е пострадал при трудова злополука, настъпила на 20.11.2023г., при която е получил увреждания на дясната ръка – върхова семиампутация на трети пръст и пълна върхова ампутация на крайната фаланга на четвърти пръст на дясна ръка. Приел е , че не е налице съпричиняване чрез проявена груба небрежност от страна на работника за настъпване на вредоносния резултат. Преценил е размера на търпените неимуществени вреди чрез прилагане на принципа на справедливостта, поради което и е определил размера на неимуществените вреди на 24600лв., като е отчел платеното доброволно от работодателя в размер на 400лв., която сума и самият ищец е признал и сам приспаднал от претенцията си.

Обжалва се решение, с което е разгледан и уважен иск по чл.200 от КТ. Съгл. чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди, причинени на негов служител/работник от трудова злополука независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за случилото се. Законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в конкретно посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа. Следователно, за да бъде уважен иск по чл.200 от КТ в хипотезата на „трудова злополука“ ищецът следва да докаже съществуването на елементите от фактическия състав на нормата – наличието на трудово правоотношение с ответника-работодател, настъпването на злополука, която да е призната за трудова, причиняването на вреди от същата, които са резултатни – причиняват временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на работника.

Работодателят е длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза / ал.2 на чл.200 КТ/. Размерът на неимуществените вреди се определя при спазване на принципа на справедливостта –чл.52 от ЗЗД. Тази 3 отговорност на работодателя може да бъде изключена само в случай на умишлено причиняване на вредите от страна на пострадалия работник /чл.201, ал.1 от КТ/.

Отговорността може да бъде намалена в хипотезите на чл.201, ал.2 от КТ - ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност или в хипотезите на работа от разстояние - пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност”, а доколкото този нормативен акт урежда правоотношения, свързани с полагането на труд, не следва да се ползва легалното определение от наказателното право. В гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило обичайната, нормалната грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното естество. Грубата небрежност е налице тогова, когато лицето не проявява елементарно старание и внимание, пренебрегва основни технологични правила и правила за безопасност, не полага грижата, която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа. /Р № 1044/04.11.2008, гр.д.№ 938/2006, ІVг.о., ВКС, Р № 1176/14.11.2008г., гр.д.№ 5228/2007, ІІг.о., ВКС, Р № 510/30.11.2011 г., гр.д. № 1923/2009 IVг.о., Р № 291/2012 г., гр. д. № 951/2011 г. IV г.о. и др../. Това разбиране за „грубата небрежност“ по смисъла на КТ е продължено и в поновата практика на върховния съд, като напр. в О № 890/ 15.12.2020г., гр. д. № 2359/2020г.,IIIг.о., ВКС е казано, че „ грубата небрежност се отличава от обикновената по степента на несъобразителност на субекта и липса на здрав разум. Дали тази крайна степен на небрежност ще бъде определена като неполагане на елементарна грижа или като самонадеяност, е без значение за окачествяването и като груба небрежност.“ Следователно, за да се направи извод за съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът следва да е извършвал работата без елементарно старание, внимание и при неспазване на основни правила за безопасност. Степента на съпричиняване следва да се определи на база обективните данни за степенна на значимост на непредпазливото поведение на работника за настъпване на злополуката. В практиката на ВКС е категорично прието и безусловното значение, което има инструктажа за безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество.

При така очертаната правна рамка, от фактическа страна по делото е установено, че А. П. е бил в трудови правоотношения с “Канонит велд“ ООД от 03.05.2022г. до 29.08.2024г.

/трудов договор №137/29.04.2022г. и Заповед № 100/29.08.2024г. за прекратяване на ТПО/, като е заемал длъжността „общ работник строителство на сгради“. Представена е и длъжностната характеристика за длъжността, с която работникът е бил запознат.

С Протокол за трудова злополука №1/24.11.2023г., съставен от работодателя е признато, че А. П. е пострадал на 20.11.2023г. около 14,00ч. на обект „Радина хаус“-гр.

София, като при изхвърляне на строителни отпадъци в метален контейнер са притиснати пръстите на дясната ръка на работника. Приложена е декларация за трудова злополука. С Разпореждане № 5104-15-334/29.11.2023г. на ТП на НОИ злополуката е призната за трудова.

Същото разпореждане не е обжалвано.

За установяване на вида и степента на причиненото увреждане по делото е 4 представена медицинска документация, медицинско досие за болничен престой, включваща амбулаторни листове за преглед, епикризи, изследвания, включително образни и за оперативна подготовка. Същите са издадени от МБАЛ св. Ана, гр. София, в която е оказана първа помощ и е поставена диагноза „ S682 - травматична ампутация на два и повече пръста на ръката“, от УМБАЛ Св. Георги, където е извършена първата оперативна интервенция на 20.11.2023г., като болничния престой е бил 20-23.11.2023г. , УМБАЛ Еврхоспитал, където са извършени още две хирургични интервенции – 29.01.2024-01.02.2024г. за кожна пластика, 25.03.-28.03.2024г. – шев на сухожилие . Представени са и амбулаторни листове за множество прегледи на А. П., от които е насочван за физиотерапия, провеждано лечение специалист психиатър поради оплаквания от тревожност и главоболие, депресивни мисли.