Решение № 82 от 11.11.2022, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Т., 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Ж.Ж. като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20213250100321 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. №999/23.09.2021г. от М. А. К./М.Х.К./ ЕГН ********** и Ю. С. К. ЕГН ********** и двамата с адрес село З. общ.Т.,ул.*********, чрез адв.Д. А. от ДАК срещу Община Т., гр.Т. с ЕИК 000852925 с адрес гр.Т., ул.„Св.Св.Кирил и Методий“ №8 и А. Ю.

Х. ЕГН ********** село З., ул.”Първа” №65, общ. Т. с посочено правно основание чл.124 от ГПК.

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в село З., общ. Т., представляващ дворно място с площ 700 кв.м., пар. ХХ-ТКЗС кв.38 по РП на село З., който по сега действащия план е УПИ XXV- 625 кв.46, при граници и съседи: изток УПИ XXIV-628, запад УПИ XXVI- 624, север УПИ VI-626, юг улица.

Сочат, че са придобили имота с нотариален акт за замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС №24 том 1 с дело №45 от 07.12.1984 г. издаден от Районен съд град Т.. От придобиване на имота до сега твърдят, че владеят безпрепятствено и необезпокоявано имота, поради което са придобили същия и на основание добросъвестното си давностно владение.

През 2020 г. поискали от Община Т. да им бъде издадена скица на имота и от там са разбрали, че Община Т. не можела да им издаде скица на имота, тъй като собственик на имота било друго лице, придобило имота от общината.

След направена справка в Служба по вписванията град Т. ищците установили, че на 29.08.2019 г. между Община Т. и А. Ю. Х., ЕГН:********** от село З. е сключен договор за продажба на имота, вписан в СВп Т. с №106 том VI дело №772 дв.вх.рег. 1808/20.09.2019 г.

Сочат, че ответникът А. Ю. Х. не може да е станал собственик на процесния недвижим имот, тъй като Община Т. не би могла да му прехвърли 1 имота, който е собственост на ищците на основание нотариален акт за замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС №24 том 1с дело №45 от 07.12.1984 г. издаден от Районен съд град Т. и давностно владение.

С разпореждане на основание чл.131 от ГПК, Т.ски районен съд е изпратил на ответниците препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от ответника Община-Т., гр.Т. и в законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от ответника Община-Т., гр.Т., в който изразяват своето становище по допустимостта и основателността на предявеният иск. Сочи, че с § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ. бр. 46 от 2006 г. в сила от 1.06.2006 г. изм. бр. 105 от 2006 г. бр.

113 от 2007 г. в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г. в сила ог 31.12.2008 г. бр.105 от 2011 г. в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп. бр. 107 от 2014 г.. в сила от 31.12.2014г.) давността за имоти, частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2017 г. Оспорват изцяло предявеният иск, считат същия за недопустим и неоснователен. Община Т. оспорва правото на собственост на ищеца. Твърди, че имотът никога не е бил собственост на ищците и правилно е актуван като общинска собственост, като преди това е бил държавна собственост. По тази причина проведения публичен търг бил надлежно извършен и спечелилия търга втори ответник А. Ю. Х..

В срок е получен и писмен отговор от ответника А. Ю. Х., който приема иска за недопустим и неоснователен. Не сочи основания за недопустимостта, но сочи основания за неоснователността, като в тази връзка твърди и представя писмени доказателства относно начина на придобиването от него на собствеността на процесния недвижим имот, а именно чрез явен търг проведен от Община Т., в който същият е обявен за купувач на имота след което е издадена заповед от общината и след заплащане на сумата е сключен и договор за покупко-продажба вписан в СВ гр.Т.. По отношение на праводателя си Община Т., сочи същите право-изключващи основания за ищеца, като другия ответник.

По делото бяха приети следните писмени доказателства: нотариален акт №24, том Iс, дело №45/07.12.1984 година за собственост върху недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС; акт №3770 за частна общинска собственост вписан в СВ Т. с вх.рег.№336/07.03.2019г., Акт №5, том II, дело №183, дв.вх.рег. №331; договор за покупко-продажба на имота от 29.08.2019г., вписан в СВ Т. с рег.№1812/20.09.2019г., акт №106, том VI, дело №772, дв.вх.рег. №1808; скица №479 на Община Т.; удостоверение за данъчна оценка с изх.№5807001789/19.10.2021г.; справка по данни за имот от Агенция по вписванията, отбелязвания и заличавания; акт №1842/21.07.1982г. за държавна собственост на недвижим имот; протокол №13/30.06.1971г. за проведено заседание на УС на ТКЗС „Димитър Благоев“ с.О.; договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 26.08.1982 год.; писмо до Областен управител на област Добрич с изх.рег.

№ТС-86-391/12.02.2019год; известие за доставяне; заповед №ДжС-09-0112/21.02.2019год.; скица №585 на Община Т.; заповед №272/13.05.2019год.; протокол №1/18.06.2019 год. за проведен публичен търг; заповед №393/25.06.2019 год.; заповед №648/29.09.2019г. за отписване на имота от актовата книга; протокол за трасиране и означаване границите на УПИ XXV625 кв.46 по ЗРП на с.З.; фактура №0000011752/28.08.2019г. и фактура №0000011753/28.08.2019г., удостоверение за родствени връзки с изх.

№001/09.02.2022г. на Община Т., удостоверение за родствени връзки с изх.

2

№002/09.02.2022г. на Община Т. и уведомително писмо от община Т. с изх.

№фс-31- 590#1 от 08.02.2022г. съдебно техническа експертиза.

По делото бяха допуснати и разпитани свидетелите Ю.Р.Ю. и Ю.Р.Ю. водени от ищеца.

Съдът дава вяра на двамата свидетели, тъй като същите са съседи по имот без родствена връзка с ищеца и показанията им са непротиворечиви и взаимно допълващи се. И двамата свидетели потвърдиха, че са съседи по имот на ищеца, както и че ищеца е придобил имота след извършена замяна с ТКЗС. Свид. Ю. посочи, че неговият имот в същото село също е придобит след замяна от ТКЗС и твърди че през тези години 1970-71 г. така са се придобивали дворните места. И двамата свидетели сочат, че за процесния имот се е грижел единствено ищеца М. до 1989 г., като след тази дата е заминал за Р.Турция и до настоящият момент за имота се грижел свид. Юсуф Расим, който и плащал данъците за имота и го обработвал и се грижел за него със съгласието на ищеца М.. Сочи, че плащането на данъците било един вид наемна цена за имота на М..

От събраните по делото доказателства, които съдът обсъди в тяхната цялост намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетия по делото протокол №13/30.06.1971г. за проведено заседание на УС на ТКЗС „Димитър Благоев“ с.О. е взето решение да се преотстъпят дворни места за строеж в чертите на регулационния план на с.З., собственост на ТКЗС с.О., срещу които ТКЗС получава техните на кооператорите в това село дворни места извън регулационния план. В този протокол под №13 в списъка за замените е записано името на ищеца М. А.

К./М. Х.ов К., за които имена се установи по делото, че са имена на едно и също лице, като срещу името в колоната за квартал е записано 38, а в колоната на парцел е записан ХХ.

От това писмено доказателство, както и от свидетелските показания по делото става ясно, че през 1971 г. така е можело да се правят замени на дворни места, тъй като и единият от свидетелите посочи, че така е придобил собственото си дворно място. Съдът приема в тази насока, че именно от този момент нататък ищецът е завладял процесния имот и го е владял за себе си, като собствен. На база този протокол, като доказателство е извършен в Районен съд – Т. и нотариален акт №24, том Iс, дело №45/07.12.1984 година, за собственост върху недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС.

Относно актуването на процесния имот първо, като държавна собственост, а после, като частна общинска собственост на Община Т..

Вещото лице в заключението си по приетата и неоспорена от страните експертиза посочи, че от направените графични измервания по двата налични плана за с. З., общ. Т. се установи следното:

Площ на парцел XX, кв. 38 по КРП от 1955 г. - 714 кв.м.

Площ на парцел XXV, кв. 46 по КРП от 1988 г. -700 кв.м.

От извършеното сравнение на двата плана заключава, че ситуирането на парцела и границите му по отношение на уличната регулация не са променяни и, че това е един и същ парцел.

Безспорно от представените писмени доказателства е, че процесния имот е актуван с акт №1842/21.07.1982г. за държавна собственост на 3 недвижим имот. Този акт обаче не е вписан в разписният лист, както и не е отразено и последвалото му актуване, като частна общинска собственост с акт №3770 за частна общинска собственост вписан в СВ Т. с вх.рег.

№336/07.03.2019г. В самия акт има недопустими дописвания без да са положени подписи на лицето което ги е извършило и без дата, още повече че макар съставен през 1982 г. в акта за държавна собственост е описан квартал и парцел с това допълване от новия регулационен план от 1988 г.

В Приложение № 4 към експертизата приета и неоспорена от страните, е представена извадка от Разписния лист към Кадастралния и Регулационен план на с. З. одобрен със заповед № 459 от 1988 г. - действащ.

В Разписния лист за имот с пл. номер 625 има две вписвания за собственост:

М. А. К. - ищеца, без вписан документ за собственост, като е отбелязано, че от имота е образуван парцел XXV, квартал 46 по КРП.

А. Ю. Х. - втория ответник, с вписан Договор № 106, том VI, вх. peг.

1812 от 20.09.2019 г. с площ 700 кв.м.

От всички тези доказателства, съдът намира, че акт №1842/21.07.1982г., с който имота е актуван за държавна собственост е неправилен и незаконосъобразен. Към момента на актуването му видно представения протокол №13/30.06.1971г. за проведено заседание на УС на ТКЗС „Димитър Благоев“ с.О. и от кредитираните от съда гласни доказателства, процесния имот е бил вече предаден в собственост на ищеца и се е владеел от него имота е бил ограден и се е обработвал.

След като първия акт №1842/21.07.1982г., с който имота е актуван за държавна собственост е незаконосъобразен, незаконосъобразен се явява и втория акт №3770 за частна общинска собственост вписан в СВ Т. с вх.рег.

№336/07.03.2019г., с който имотът е актуван, като частна общинска собственост. От това се явява и незаконосъобразен и проведения търг за продажбата на процесния недвижим имот.

По тези съображения съдът приема, че предявения от ищците положителен установителен иск за собственост е основателен, и като такъв следва да се уважи.

Съдът е мотивиран да приеме, че предявения положителен установителен иск е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността допустим способ за придобиване правото на собственост.

Няма данни имотът да е бил отнеман юридически или фактически от ищците. По делото не е спорно, а и от събраните гласни доказателства, се установи по безспорен начин, че ищците са завладели имота от 1971 г. и го владеят непрекъснато от тогава до настоящия момент. Същевременно с решение от 24.02.2022 г., обнародвано в ДВ на 4.03.2022 г., Конституционният съд на РБ отмени мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти. През 1996 г. е въведена промяна в Закона за собствеността, която влиза в сила от 1.06.1996 г. От този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. Мораториумът беше наложен с ново изменение в ЗС от 31.05.2006 г.

Спирането на давността, считано от 31.05.2006 г. обаче означава, че след влизане в сила на решението на КС от 2022 г., което е влязло в сила на 08.03.2022 г., има случаи, при които на владеещите държавни и общински 4 имоти ще им трябва само един ден, който да добавят към вече изтеклата преди повече от 10 години давност, какъвто е и настоящия случай, тъй като ищците са владели имота през периода когато имотите частна общинска или държавна собственост са можели да се придобиват по давност, а именно за периода от 1.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и го владеят както към момента на влизане на решението на КС - 08.03.2022 г., така и до настоящия момент.