Решение № 2786 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2786 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110207151 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 26-4332-002703 от 26.03.2026 година началник сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. Д. Х., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 153, 39 евро на осн. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което със срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като се изтъква, че НП е издадено при неправилно установена фактическа обстановка, доколкото причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на другия автомобил. Наред с това се прави общо оплакване за липса на компетентност на наказващия орган и неспазване на изискванията за форма на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомена по реда на чл.178, ал.11 НПК, не се явява, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от юрисконсулт при СДВР, в които се излагат общи доводи за законосъобразност на наказателното постановление, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Д. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес- г **** правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № ***.

1

На *** година, в гр. София, лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Поло“ с рег.

№ **** управляван от жалбоподателя С. Х. се движел по бул. "България", с посока на движение от бул."Черни връх" към бул. „Околовръстен път“. По същото време по булеварда се движел и лек автомобил марка „Рено“ с рег. № ****, управляван от свидетеля Л. А., като същият бил сам в автомобила.

Около 11.47 часа, лекият автомобил, управляван от жалбоподателя се намирал в отсечката на бул. „България“ срещу спортна база „Раковски“, като в посочения район булевардът имал няколко пътни ленти предназначени за движение в посоката на движение на жалбоподателя. При това лекият автомобил марка “Фолксваген” с рег. № *** се движел в най-лявата от активните ленти за движение, а на известно разстояние след него, в същата лента се движел лекия автомобил марка „Рено“, управляван от свидетеля А.. При това жалбоподателката след като подала сигнал с пътепоказател предприела маневра преминаване в съседна, дясна пътна лента в същата посока на движение. От своя страна свидетелят А., който видял освобождаващо се пред него пространство в най-лявата пътна лента, веднага ускорил движението си. При това обаче траекториите на двете превозни средства съвпаднали и настъпило съприкосновение между лява страна на лекия автомобил марка „Фолксваген“, управляван от жалбоподателката и предна дясна страна на лекия автомобил марка „Рено“, управляван от свидетеля А.. В следствие на настъпилото ПТП на двата автомобила били причинени леки одрасквания в областта на контакта. Във връзка с възникналото ПТП на място бил извикан патрул на ОПП- СДВР, включително свидетелят П.

Н., който установил водачите на превозните средства, видимите щети и съставил протокол за ПТП № 2026-1022-2984-1.

Във връзка с настъпилото произшествие на 06.03.2026 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, бланков номер 5019759 от страна на младши автоконтрольор П. Н., с който срещу С. Д. Х. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 06.03.2026г., около 11:47 часа в град София, на бул. “България”, при управление на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *** с посока на движение от бул.“Черни връх“ към бул. „Околовръстен път“ срещу спортна база „***“ поради частично навлизане в съседна пътна лента и отклонение наляво става причина за и реализира ПТП с лек автомобил „Рено“ с рег.№ ***, квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение, нарушителят е направил възражение за неправилно установени обстоятелства свързани с движението на лекия автомобил марка „Рено“. .

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 26-4332-002703 от 26.03.2026 година началник сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. Д. Х., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 153, 39 евро на осн. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите П. Н. и Л. А., дадени в хода на съдебното следствие, както и, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GА № 5019759/06.03.2026 година; наказателно постановление (НП) № 26-4332-002703 от 26.03.2026 година, заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Протокол за ПТП № 2026-1022-2984-1 от 06.03.2026 г., с приложена към същия скица, Декларация от С. Х., Декларация от Л. А., Справка– картон на водача С. Д. Х..

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Н., тъй като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъменен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото. Липсата на детайлен 2 спомен у свидетеля съдът отдава на вида и обема на работата му, както и на изминалия период от време от датата на деянието, поради което и на основание чл.284 от НПК, съдът предяви на свидетеля АУАН от 06.03.2026г. В хода на извършеното процесуално действие, свидетеля Н., потвърждава авторството и достоверността на изложеното в посоченото писмено доказателство. Следва обаче да се държи сметка за обстоятелството, че свидетелят не е очевидец на настъпилото ПТП, като механизма за същото е установен на база съобщеното от двамата водачи..

Що се отнася до показанията на свидетеля Л. А., съдът намира, че същите следва да бъдат преценявани внимателно с оглед участието на последния в пътно-транспортното произшествие. Предвид на това, макар да са основен източник на информация за деяниетовреме, място, участници, обстановка и т.н., те не могат да бъдат безкритично поставяни в основата на изводите за механизма на произшествието и поведението на всеки от водачите в него. Действително свидетелят относително подробно разказва за инцидента предмет на производството, при това не спестява факта, че сам е ускорил предвид започналото престрояване вдясно на движещият се пред него автомобил на жалбоподателката, с оглед, на което показанията ме се ценят като достоверно от съда. При това следва да се отбележи, че същият съобщава, че съприкосновението е настъпило в резултат на предприето от другия автомобил отклонение към лявата лента за движение поради факта, че не е могла да завърши престрояването си в дясно поради движещият се там автомобил. В тази си част съобщеното от него до известна степен се припокрива с твърденията на жалбоподателя Х. за незавършена от нея маневра по преминаване в съседна пътна лента, което наред с увеличаване скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от свидетелят е станало причина за ПТП, респективно внася съмнение в извода на актосъставителя относно причините за ПТП, като не позволява с категоричност да се заключи, че лекият автомобил на жалбоподателката е бил напуснал лявата лента за движение, след което внезапно се е върнал в нея, с което е станал причина за ПТП.

Най-сетне, съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. При това обаче, следа да се държи сметка, че основната част от тях- АУАН, Протокол за ПТП, скица, са съставени на база съобщеното от страна на свидетеля А. на органите на МВР, отразено в саморъчна декларация, което обаче в известна степен се отличава от съобщеното в хода на съдебното следствие, на което съдът отдава приоритет с оглед принципа за непосредственост и отговорността за лъжесвидетелстване, която носи лицето при депозиране на показания.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА , № 5019759/06.03.2026 година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.2.1. вр. 1.3.1 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.6 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и приложената Заповед № 8121К3 12547/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи за заеманата от главен инспектор Д.

Д. длъжност.

Актът и наказателното постановление са съставени в рамките на установените в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, давностни срокове, като в съдържанието на същите не се откриват формални пропуски на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, които да водят до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, респективно да съставляват процесуални нарушения от категорията съществените.

С обжалваното наказателно постановление (НП) № 26-4332-002703 от 26.03.2026 на началник сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР на жалбоподателя С. Х. е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат, на което е настъпило ПТП. Посочената разпоредба изисква от водачите на ППС преди да започнат маневра да се убедят, че няма да създадат опасност за другите участници в движението и да извършат маневрата като се съобразят с тяхното положение, посока и скорост на движение. От описанието дадено на нарушението в АУАН, дословно пресъздадено в НП обаче липсва, конкретизиране на релевентната форма на бездействие, която актосъставителят намира за относима към поведението на жалбоподателя, а именно с което точно обстоятелство не се е съобразила същата- местоположение, скорост или посока на движение на другия участник в движението, или пък на неустановено ППС, което в момента на предприетата от нея маневра се е движило в дясната пътна лента, и поради чието наличие жалбоподателката не е могла да извърши започнатото от нея преминаване в същата.

Отделно от това, обвинението за извършено нарушение на правилата за движение при предприемане на маневра, почива единствено на твърденията на свидетеля А., дадени в саморъчната декларация. При това обаче видно от разпита му в съдебно заседание, както и от твърденията на жалбоподателката в попълнената от нея декларация, то поведението и на жалбоподателя и на свидетеля е пряко свързано с причините за настъпилото ПТП, и произтичащите от това задължения за обезвреда на щетите по двата автомобила, поради което твърденията на свидетеля, направени пред органите на МВР, не могат да се поставят в основата на извода относно причините за настъпване на произшествието, като от друга страна те са единствения доказателствен източник в тази връзка. Предвид на това съдът намира, че дори и да беше надлежно описано то нарушението не може да се приеме за доказано от обективна страна.