Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 455 от 04.05.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2967/2020
Вид
Решение № 455
Подписан
04.05.2022
Състав
Димитър Чардаков

Цитирани разпоредби

  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.35, ал.3 · Закон за общинската собственост
  • чл.48, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.48, ал.5, изр. 2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Пазарджик, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20205220102967 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.109 ЗС.

Ищците Л. Н. М. с ЕГН ********** и Ц С З. с ЕГН ********** и двете от * и З. СТ. Л. с ЕГН ********** от * твърдят, че притежава в съсобственост по наследство от С С М, б.ж. на гр.Б, починал на **г., двуетажна жилищна сграда с площ 80кв.м., гараж с площ 28 кв.м. и две стопански постройки с площ 55 кв.м. и 28 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж с договор №2520/24.06.1964г. върху държавен поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б, одобрени със заповед №РД-1834/20.05.2011г., за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б, с адрес на имота: гр.Б, ул. *. Твърдят, че ответниците Й. П. Г. с ЕГН ** и Р. В. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б, ул. ** са собственици на съседния от изток поземлен имот с идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б, с адрес: гр.Б, у* Поддържат, че през 2020г. въз основа на издадено разрешение за строеж ответниците са започнали строителство на плътна ограда по границата между имотите, която на места е с височина 2.70м., измерена от имота с по-ниска кота, и нарушава естествения приток на светлина и свеж въздух към помещенията на приземния етаж в 1 жилището на ищците. Освен това, ответниците посадили непосредствено до плътната ограда в техния имот 32 броя декоративни растения от вида „туя“, чиято височина достига до 4 метра, които също пречат на осветеността в къщата на ищците, спират притока на въздух и потискат растежа на посадените растения в двора около къщата на ищците. Ищците твърдят още, че ответниците са поставили в имота си тръба, която отвежда дъждовните води в съседния имот, в който са построени сградите им и подкопава основите на съществуващата стара ажурна ограда.

Ищците поддържат, че с тези свои неоснователни действия ответниците им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост и искат от съда да ги осъди да ги преустановят, като премахнат частта от плътната ограда с височина над 2.20м., да преместят на нужното разстояние от 1.20м. поставените до оградата 32 броя растения и да заустят тръбата, така че да не отвежда дъждовните води в техния имот. Претендират присъждане на съдебни разноски.

Ответниците намират иска за недопустим поради липса на активна процесуална легитимация за неговото предявяване от ищците, които не са собственици на съседния поземления имот, а само на сградите в него.

Оспорват иска при твърдение, че оградата е законно построена, не превишава допустимата височина, не засенчва жилищни помещения в сградата на ищците и не спира притока на въздух към тях. Поддържат, че това се дължи на асмите с височина 2.50м., посадени между къщата на ищците и оградата.

Твърдят, че декоративните растения са разположени шахматно на допустимото за вида им отстояние от 1 метър и не пречат на осветеността и проветривостта на съседния имот. Оспорват твърдението на ищците, че поставената в имота им тръба отвежда дъждовните води в имота на ищците.

Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Като обсъди събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаването на иска ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, въз основа на които се легитимират като собственици на засегнатия имот, както и неоснователните действия на ответниците, които смущават, затрудняват или им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост, вкл. в какво се изразява 2 смущаващото, затрудняващото или ограничаващото въздействие.

При установяване на горното, ответниците следва да докажат обстоятелствата, от които произтича правото им да извършват действията, чието преустановяване се иска.

Исковете са допустими, доколкото ищците твърдят, че са собственици на жилищна сграда в чужд имот, респ. имат право да ползват земята при условията на чл.64 ЗС, а действията на ответниците им пречат да упражняват това свое правото на собственост в пълен обем. Още повече, че в хода на делото това право е разпростряно и по отношение на дворното място в резултата на придобивна сделка, сключена с учредителя на суперфицията.

Разгледани по същество исковете са частично основателни.

По искането за събаряне на частта от оградата, превишаваща 2.2м. съдът намира следното:

Правото на собственост върху жилищен имот предполага помещенията в него - стаи и кухня да имат пряк достъп до дневна светлина /в този смисъл са и нормативите за осветеност на чл. 113 и 114 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/. С оглед на това, когато изграждането на сгради или огради, съотв. надстрояването на съществуващи такива без одобрени строителни книжа, или посаждането на високи дървета в нарушение на чл.52 ЗС води до засенчване на жилищна сграда в съседен имот, като препречва влизането на светлина през прозорците, то е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което препятства упражняването на правото на собственост върху засенчваната сграда.

В първото съдебно заседание съдът на основание 153 ГПК е обявил за безспорно обстоятелството, че ищците притежават в съсобственост двуетажна жилищна сграда с площ 80 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б, за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45. Същото се установява и от представения нот. акт №144 от 19.02.2021г., том І, рег.

№1891, нот. дело №134/2021г. по регистъра на Анета Илкова – нотариус с рег.

№423 в НК. След подаването на исковата молба в съда ищците са закупили и дворното място, в което се намира сградата, видно от представената заповед №112/11.03.2021г. на кмета на Община Б и договор за покупко-продажба на 3 общински имот по чл.35, ал.3 ЗОС, сключен на 21.04.2021г.

От представения нот. акт №18 от 24.01.2008г., том І, рег. №561, нот. дело №14/2008г. по регистъра на Веселина Гагова – нотариус с рег. №071 в НК се установява, че ответниците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б, одобрени със заповед №РД-1834/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІ-670 в кв.45, както и на построената в него жилищна сграда.

Видно от представеното разрешение за строеж №14 от 01.06.2020г. и протокол за откриване на строителна линия и ниво от 23.06.2020г. (поправен със заповед №2 от 31.03.2021г. на кмета на Община Б), на ответниците е разрешено построяването на плътна ограда с отделни ажурни участъци с височина до 2.2 м. по югозападната регулационна граница с УПИ ХІІІ-671, разположена съгласно чл.48, ал.4 ЗУТ изцяло в УПИ ХІІ-670.

От заключенията на приетите две СТЕ се установява, че към момента на огледа плътната ограда е частично построена, като от нея са изградени 13.8 л.м. откъм лицето на имотите, при дължина на оградата по проект от 37.85 л.м. Не е изпълнена и предвидената по проект бетонова козирка. Височината на оградата, измерена спрямо прилежащия терен към момента на огледа в различни точки по нейната дължина е между 237см. и 176 см. откъм имота на ищците и между 208 см. и 213 см. откъм имота на ответниците. Височината от двете страни е различна поради денивелацията между двата съседни имота.

Имотът на ответниците като цяло е разположен по-ниско, но при уличната регулация той става по-висок от имота на ищците. Участъкът, който превишава проектната височина от 2.2 м. е с дължина 2.3 м. в южния край /откъм улицата/.

В имота на ответниците са посадени 27 броя туи, които са разположени шахматно на 0.5 м. до 1 м. от имотната граница. От тях 13 броя са на разстояние по-малко от 1м. от границата. Същите се простират от края на плътната ограда до гаража на ответниците в дъното на имота. В този участък оградата е материализирана посредством метална мрежа върху бетонова основа. Върховете на растенията са отрязани на височина 110 – 120 см.

В имота на ответниците е изпълнена бетонова алея с дебелина около 1015 см. по протежението на имотната граница, която започва от улицата и свършва до северния край на жилищната сграда на ответниците. Алеята се 4 отводнява посредством шахта с размери 14/200 см. и тръба Ф110, която отвежда водата във вътрешността на техния двор и не въздейства върху имота на ищците.

В имота на ищците по протежение на границата с имота на ответниците и на разстояние около 0.3 м. от нея са засадени лози. Същите се развиват върху конструкция от метални тръби и тел. Височината на конструкцията измерена откъм страната на ищците е между 2.4 м. и 2.6 м. Общата дължина на конструкцията е 30 м.

От показанията на свидетелите В С Г и П С Г. се установява, че плътната ограда на ответниците засенчва прозорците на стаите на първия етаж в къщата на ищците /всекидневна, хол и кухня/. През лятото засенчването се дължи и на асмите, растящи между оградата и жилищната сграда на ищците.

От показанията на свидетеля Д Х Х. се установява, че при съставянето на протокола за определяне на строителна линия и ниво на 23.06.2020г. бетоновата алея в имота на ответниците не е съществувала. Двете вещи лица, както и св.Х., който е съставил протокола за строителна линия и нивото, са категорични, че не може да се определи какво е било нивото на терена откъм страната на ответниците преди изграждането на бетоновата алея, т.е. към момента на съставянето на протокола и началото на строителството на оградата.

При тези данни спорът между страните относно височината на оградата се свежда до това, от кое ниво на терена /кота/ следва да се направи измерването – това при съставянето на протокола и започването на строежа, или от нивото на бетоновата алея, която е отлята по-късно.

Съгласно чл.48, ал.5, изр. 2 ЗУТ, при денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти височината на плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен. Това изискване трябва да е спазено към момента на строителството, защото строежите трябва да отговарят на строителните правила и норми, които са действали при тяхното изграждане. Настъпилите след приключването на строежа промени във фактическото положение или в нормативната уредба не могат да доведат до неговата незаконосъобразност, ако са били спазени строителните правилата и норми по време на строителството. От това следва 5 извода, че преценката дали един строеж отговаря на строителните правила и на одобрения проекта следва да се направи към момента на завършване на строителството, т.е. с изпълнението на всички СМР по проект, което в някои случаи се констатира по реда на Глава единадесета ЗУТ.

Установи се, че строителството на процесната ограда не е завършено, тъй като същата не е построена по цялата проектна дължина и не е изпълнена предвидената в проекта бетонова козирка. Следователно преценката за съответствие на оградата с проекта и изискването за височина по чл.48, ал.4 и ал.5 ЗУТ следва да се направи при отразяване на настъпилите по време на строителството промени в нивата на съседните имоти. Възможно е, както в настоящия случай, тези нива да бъдат променени чрез различни дейности по благоустрояване, което налага строежът да бъде съобразен с новите нива, но до момента на неговото завършване. След този момент промяната в нивото на терените не може да обоснове незаконосъобразността на строежа.

От горното следва извода, че за разрешаването на спора е без значение каква е била котата в имота на ответниците при започването на строителството. При сегашните коти обаче, оградата се явява по-висока от допустимото в участъка с дължина от 2.3 м. в южния край /откъм улицата/, където измерена откъм по-ниския в този участък имот /този на ищците/ същата превишава 2.2м. и достига до 2.37м., при това, без да е напълно завършена, тъй като липсва бетоновата козирка. Следователно при строителството ответниците са допуснали отклонение от издаденото разрешение за строеж и от одобрения технически проект и са превишили нормативно допустимата височина на строежа. Затова надстроената извън проекта и строителното разрешение част от оградата се явява незаконна.