Решение № 590 от 19.10.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Пещера, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20235240100320 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Постъпила е искова молба от А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.

Пещера, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“***“ №29,ет.7,представлявано от Н. П. ,в която твърди,че страните по делото са и страни по Договор за паричен заем № 790061 от 30.12.2022 година ,сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР.Съгласно клаузите на договора заетата сума е в размер на 1000 лева като следвало да се върне сумата от 1165.43 лева чрез 37 вноски.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора ищецът в качеството на заемател е следвало да заплати и неустойка в размер на 869.57 лева ,която се издължавала разсрочена на вноски или общата сума по договора ,дължима от заемателя е в размер на 2035 лева. Така предвидената в договора клауза за неустойка според ищеца е нищожна на основание чл.26,ал.1пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП тъй като е нарушен принципът на „добрите нрави“.Налице е значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел 1 извличане на особена изгода за кредитора. Сумата ,която се претендира по договора за неустойка е в размер на 869.57 лева и е почти 80% от сумата на отпуснатия кредит.Размерът на неустойката ,което е следвало да се заплати по договора е следвало да се отрази в определения ГПР и след като не е включено се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожна клауза за неустойка в съдържаща се в договор за потребителски кредит с

№ 790061 от 30.12.2022 година ,с която е предвидено кредитополучателят да заплати сумата от 869.57 лева тъй като същата противоречала на чл.26,ал.1,пр.3от ЗЗД във вр. чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.

В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор по предявения иск.

При условията на чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника ,като с определение № 399 от 15.09.2023 година съдът е приел за съвместно разглеждане наред с първоначалния иск предмет на гр.дело № 320/2023 година по описа на ПщРС предявеният насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК.

В исковата молба по насрещния иск ищецът „Сити Кеш“ ООД гр.София,чрез пълномощника юрк.В. против ответника А. Б. Д. от гр.Пещера ,представляван от адв.М. твърди,че между страните в настоящото производство е сключен договор за потребителски кредит под № 790061 от 30.12.2022 година ,по силата на който дружество в качеството му на кредитодател е следвало да предостави на Д. в заем сумата от 1000 лева със задължение на последния да върне заетата сума чрез 37 седмични вноски.

Договорен бил ГЛП от 40.05% и ГПР от 49.85 лева ,като в погасителния план неразделна част от договора били посочени вноските ,падежа на всяка ,сумата за главница и лихва ,както и дължимата неустойка, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.Твърди се още ,че дружеството в качеството на кредитодател било изпълнило задължението си по договора и предоставило на кредитополучателя сумата от 1000 лева като до момента длъжникът не бил погасил задълженията си.Съгласно чл.6,ал.3 от договора кредиторът можел да направи кредита 2 предсрочно изискуем в случай на забава или неизпълнение на задължението от страна кредитополучателя.В случая длъжникът бил в пълно неизпълнение на вноска № 1 с падеж -06.01.2023 година както и на всички останали вноски до № 17 с падеж 28.04.2023 година и с оглед уговореното ,считано от 06.01.2023 година за дружеството възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем.С предявяване на исковата молба кредиторът е направил изявление до кредитополучателят ,че счита процесния договор за предсрочно изискуем.Моли да се постанови решение ,с което да бъде осъден длъжникът по договор за паричен заем № 790061 от 30.12.2023 година да заплати кредитора по договора сумата от 113.54 лева ,представляваща неизплатена възнаградителна лихва за периода от 06.01.2023 година до 28.04.2023 година ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба; сумата от 377.09 лева ,представляваща непогасен остатък от главница за периода 06.01.2023 година до 28.04.2023 година и сумата от 622.91 лева ,представляваща непогасен остатък от главница ,за периода от 05.05.2023 година до 15.09.2023 година.Претендират се направените по делото разноски като са ангажирани са доказателства.

В указания от съда срок ответникът по насрещната искова молба не оспорва ,че е налице сключен договор за потребителски кредит, към който е приложима общата императивна закрила срещу неравноправни клаузи по чл.146,ал.1 от ЗЗП.Сочи се още ,че процесният договор е недействителен тъй като в него е посочен ГПР от 49.85% като липсвало каквото й да е уточнение ,какви точно разходи се включвали в посочения процент.В договора се сочил годишен лихвен процент от 40.05%,но не ставало ясно как се изчислява по отношение на ГПР,тъй като имало разлика от близо 9%,доколкото в исковата молба се твърдяло, че в ГПР се съдържа единствено и само лихва.По този начин длъжникът е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него продукт.Соча още ,че за да бъде спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора е следвало да се посочи не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски кредит представлявал ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.Считат ,че поставянето на кредитополучателя в положение,за да разбере действителния размер на ГПР да тълкува всяка една 3 от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителни такси по потребителския договор,невключени в

ГПР,противоречи на изискването за яснота,въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Сочи се още ,че в процесния договор била уговорена и неустойка за неизпълнение на задължение,която в случая не се претендира от ищеца,поради явната й нищожност счита,че фактически се е дължала от длъжника не неустойка ,а договорена лихва ,представляваща допълнителна печалба за кредитора.Твърдят още ,че в договора е трябвало да се посочи лихвен процент ,в който да се включи и неустойката ,която като неустойка е нищожна ,а реално била сигурна печалба за кредитора.В процесния случая годишния лихвен процент няма да е 40,05% както е записано ,а много поголямо число,като в случая е нарушен чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК.Доколкото лихвата е част от ГПР,то сумата за неустойка изразена в процент е следвало да участва в размера на ГПР.След като това не било сторено е налице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Сочат още ,че клаузата за неустойка противоречи и на принципа „на добрите нрави“ тъй като противоречаща на добрите нрави е уговорка ,предвиждаща възнаградителна лихва

,надвишаваща трикратния размер на законната лихва ,а за обезпечени кредите –двукратния размер на законната лихва.Предвид характера на предоставената по договора услуга ,уговорките посочени в договора не съответствали на изискването за добросъвестност присъщи на нормалните договорни правоотношения.Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан като е направено възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 790061 от 30.12.2022 година между „Сити кеш“ и А. Б. Д. се установява,че по договора е предвидено заета сума от 1000 лева ,която да се издължи чрез 37 вноски ,в които се включва сума по главница;лихва и неустойка в обща размер на задължението от 2035 лева.В извлечението е посочено ,че лихвата 4 е в размер на 165,43 лева ,а неустойката е в размер на 869.57 лева..

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи ,че с оглед на представените по делото доказателства ,както и представените му от ответника е установил,че съгласно договор за паричен заем № 790061 от 30.12.2022 година ,сключен между „Сити кеш“ООД и А. Д. кредитополучателят се е задължил да заплати заетата сума при следните условия:3 бр.погасителни вноски по 7.79 лева и 34 бр. по 33.59 лева и 37 бр.седмични вноски с фиксиран ГЛП от 40.05% и ГПР от 49.85% като общата сума за плащане е в размер на 1165.43 лева.Съгласно погасителен план главницата е в размер на 1000 лева,договорената лихва е в размер на 165.43 лева и неустойка в размер на 869.57 лева.Съгласно чл.4/1/ от договора с полагане на подписа си в договора кредитополучателят удостоверявал ,че е получил в брой заемната сума. Вещото лице е установило още ,че кредитополучателят е заплатил по договора сумата от 275 лева ,с която частично е погасил:главница от 41.02 лева;договорена лихва от 38.75 лева;неустойка в размер на 184.45 лева и законна лихва от 10.78 лева като са останали неплатени: главница в размер на 958.98 лева;договорена лихва в размер на 126.68 лева;неустойка в размер на 685.12 лева.Според вещото лице законната лихва към 14.09.2022 година е в размер на 48,44 лева.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

По предявения първоначален иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД във връзка с чл.143 от ЗЗП съдът приема за установено следното:

По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

5

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.