Решение № 1003 от 23.05.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 23.02.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1639 по описа за **** г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, от ЗЗД вр. чл.61, ал.1 от ЗПБ, чл. 92, ал.

1 от ЗЗД.

Ищецът

- Д.представлявана от Министъра на енергетиката твърди, че с Решение № 662 от 16 октомври 2007 г. Министерският съвет (МС) на Република България предоставил концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - мергели, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Могила", с. Могила, общ. Тунджа, обл. Ямбол, като съгласно т. 4 от решението МС определил пряко за концесионер ответника „П.- ****" ЕООД, ЕИК *******(с предишно наименование и правноорганизационна форма „П.– ****“ ООД) - гр. Ямбол, титуляр на удостоверение за Търговско откритие № 0064 от 19.12.2002 г. Сочи, че концесията била предоставена за срок от 10 години. Поддържа, че в изпълнение на решението на 23.11.2007 г. между МС, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и "П.- ****" ООД - гр.

Ямбол, бил сключен концесионен договор за добив на подземни богатства - строителни материали - мергели от находище „Могила", с. Могила, общ.

Тунджа, обл. Ямбол, за срок от 10 години, като договорът влизал в сила от датата на подписването му. Сочи, че концедентът МС се представлявал от Министъра на енергетиката, а със ЗИД на Закона за подземните богатства (ЗПБ), обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г. се създал единен орган по управление на подземните богатства - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, като на основание § 106, ал. 2 от ПЗР на закона контролът по сключените към датата на влизане в сила на този закон договори за търсене и проучване и за проучване и за добив на подземни богатства се осъществявал от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Сочи, че съгласно т. 3 от Решение на 42-то Народно събрание (НС) за приемане на структура на МС на Република България, прието на 29 май 2013 г. /обн. ДВ, бр. 48/31.05.2013 г./, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма било преобразувано в Министерство на икономиката и енергетиката, а контролът по предоставените концесии за добив на подземни богатства се осъществявал от министъра на икономиката и енергетиката. Твърди, че с т. 3 от Решение на НС от 07.11.2014 г. (обн. ДВ, бр. 93 от 11.11.2014 г.) за приемане на структура на МС на Република България, Министерството на икономиката и енергетиката се преобразувало като се разделяло на Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката и се създавало Министерство на туризма. Сочи, че в съответствие с цитираното решение на НС, с разпоредбата на § 62 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (обн.

ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), като компетентен орган по управление на подземните богатства, включително по осъществяване на контрола по изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените договори по ЗПБ, бил определен министърът на енергетиката, а с разпоредбата на § 31 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), се предвиждало, че контролът по изпълнението на сключените до 24 февруари 2015 г. договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, се осъществявал от министъра на енергетиката.

Поддържа, че на основание сключения концесионен договор за добив на подземни богатства на концесионера било предоставено изключителното право за експлоатацията на подземното богатство срещу задължението му да заплаща на концедента концесионно възнаграждение, определено в раздел IX (чл. 22 - чл. 24) от договора. Сочи, че съгласно чл. 22 от договора срещу предоставената концесия концесионерът дължал на концедента концесионно възнаграждение, като според чл. 23 от договора размерът на концесионното възнаграждение се определял въз основа на Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално - облицовъчни материали и се оформяло съгласно приложения към договора Образец-отчет за дължимото концесионно възнаграждение (Приложение 3 от договора). Твърди, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от договора концесионерът дължал концесионно възнаграждение под формата на парични задължения за целия срок на концесията, на шестмесечни вноски, като срокът за плащане бил 30-то число на месеца, следващ отчетния период. Сочи, че отчетните периоди били определени в чл. 24, ал. 1, т. 2, а именно от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията, а размерът на концесионното възнаграждение се определял за всяка шестмесечна вноска, като седем на сто от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение, съгласно чл. 1, ал. 2 от Методиката се умножи по добитото подземно богатство за съответния отчетен период (чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора). Поддържа, че бил въведен и минимален размер на дължимото концесионно възнаграждение (чл. 24, ал. 1, т. 4 и 5 от договора), като същото не можело да бъде по-малко от 15 210 лв. Сочи, че съгласно чл. 24, ал. 3 от договора концесионерът се задължавал в 30-дневен срок след изтичането на всеки отчетен период да представя в Министерството отчета по чл. 23 от договора. Твърди, че били предвидени и санкции за неизпълнение на задълженията на концесионера за плащане на концесионно възнаграждение - при забавено изпълнение на задължения за плащане неизправната страна дължала договорна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта (чл. 37, ал. 1 от договора), а също и неустойка за неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане по договора повече от 30 дни в размер на 0,5 % на ден върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период, но не повече от 30 %. Поддържа, че било констатирано неизпълнение на концесионера за концесионно плащане в срока по чл.

24, ал. 1, т. 1 от договора за периода от второто полугодие на 2015 г. до второто полугодие на 2016 г. вкл., като за неизпълнението се дължали лихви и неустойки за забава. Сочи, че за периода второ полугодие на 2014 г. и първо полугодие на 2015 г. било констатирано забавено изпълнение на задължението за концесионно плащане, за което се дължала лихва за забава. Твърди, че според изготвения от концесионера Отчет съгласно чл. 23 от договора, за периода 01.07.2015 г. - 31.12.2015 г., представен в Министерство на енергетиката (МЕ) с писмо вх. № Е-26-П-86/28.01.2016 г., концесионерът дължал концесионно възнаграждение в размер на 23 099,15 лв. без ДДС и 4 619,83 лв. ДДС, като за дължимите суми била издадена фактура № **********/29.01.2016 г. Твърди, че към 21.04.**** г. концесионерът дължал лихва по това задължение в размер на 3 433,23 лв. и неустойка в размер на 6 929,75 лв., като общият размер на задължението на концесионера за посочения отчетен период възлизал на 38 081,96 лв. Твърди, че според изготвения от концесионера Отчет съгласно чл. 23 от договора, за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г., представен в МЕ с писмо вх.

№ Е-26-П-329/18.07.2016 г., концесионерът дължал концесионно възнаграждение в размер на 23 583,12 лв. без ДДС и 4 716,62 лв. ДДС, а за дължимите суми била издадена фактура № **********/29.07.2016 г. Сочи, че към 21.04.**** г. концесионерът дължал лихва по това задължение в размер на 2 071,59 лв. и неустойка в размер на 7 074,94 лв., като общият размер на задължението на концесионера за посочения отчетен период възлизал на 37 446,27 лв. Твърди, че съгласно изготвения от концесионера Отчет съгласно чл. 23 от договора, за периода 01.07.2016 г. - 31.12.2016 г., представен в МЕ с писмо вх. № Е-26-П-55/17.01.**** г., концесионерът дължал концесионно възнаграждение в размер на 21 320 лв. без ДДС и 4 264 лв. ДДС, а за дължимите суми била издадена фактура № **********/31.01.**** г. Сочи, че към 21.04.**** г. концесионерът дължал лихва по това задължение в размер на 576,79 лв. и неустойка в размер на 5 436,60 лв., като общият размер на задължението на концесионера за посочения отчетен период възлизал на 31 597,39 лв. Твърди, че с писмо изх. № Е-26-П-404/26.08.2016 г. на заместник-министъра на енергетиката била отправена покана за доброволно изпълнение към концесионера както за непарични задължения, така и за парични - дължими концесионни възнаграждения от второ полугодие на 2014 г. до първо полугодие на 2016 г., както и дължимите лихви и неустойки. Поддържа, че с извършени частични плащания от концесионера били погасени задълженията за концесионно възнаграждение за второто полугодие на 2014 г. и първото полугодие на 2015 г., като непогасени оставали задълженията за лихва за забава за посочените периоди в размер на 2 438,75 лв., а към 21.04.**** г. концесионерът не изпълнил задължението за концесионно плащане за второ шестмесечие на 2015 г., за първо и второ шестмесечие на 2016 г. в общ размер на 68 002,27 лв. Сочи, че за посочените отчетни периоди концесионерът дължал и плащане на суми за ДДС, начислен върху дължимите концесионни плащания за второ шестмесечие на 2015 г., за първо и второ шестмесечие на 2016 г., в общ размер на 13 600,45 лв., а към 21.04.**** г. концесионерът дължал договорна лихва за забава по чл. 37, ал. 1 от договора в общ размер на 8 520,36 лв. и неустойки по чл. 37, ал. 2 от договора в общ размер на 19 441,28 лв. Твърди, че общото задължение на ответника към 21.04.**** г. било в размер на 109 564,37 лв., от които 68 002,27 лв. - за концесионно възнаграждение, 13 600,45 лв. за ДДС, 8 520,36 лв. - лихви и 19 441,28 лв. - неустойки.

Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 109 564,37 лв., представляваща сбор от неплатени концесионни възнаграждения в размер на 68 002,27 лв. за второ шестмесечие на 2015 г., за първо и второ шестмесечие на 2016 г., ведно с начисления върху тях и невнесен от концесионера ДДС в размер на 13 600,45 лв., договорна лихва в размер на 8 520,36 лв. и неустойка за забава в размер на 19 441,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, начисления и невнесен ДДС и неустойките за забава, считано от предявяване на иска (26.04.**** г.) до окончателното изплащане, по пера уточвевие в допълнителната искова малба-

Ответникът „П.****"

ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Твърди, че ищецът не съставил и изпратил фактури за съответните главници, лихви и неустойки, както и че фактури не му били връчени, което направило невъзможно изпълнението на задължението за погасяване на главница, лихви и разноски. Поддържа, че не можело да се претендира от ищеца едновременно и лихва за забава, и неустойка по сключения договор. Намира предявените искове за неоснователни.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е направил допълнения и пояснения по предявените искове. Сочи, че за второ полугодие на 2014 г. (1 юли 2014 г. - 31 декември 2014г.) било формирано концесионно плащане (КП) в размер на 25 552,80 лв. с ДДС с падеж за плащане на 30.01.2015 г. Твърди, че концесионерът извършил на 20.10.2015 г. със забава еднократно плащане на сумата от 25 552,80 лв., представляваща формираното КП с начислен ДДС, както и че заплатил дължимата и начислена неустойка от 6 388,20 лв., но не заплатил дължимите лихви. Поддържа, че на основание чл. 37, ал. 1 от договора концесионерът му дължал договорна лихва в размер на 1869.44 лв. за периода 31.01.2015 г.- 20.10.2015г.

Сочи, че за първо полугодие на 2015г. (1 януари 2015г. - 30 юни 2015г.) било формирано КП в размер на 24 944,40 лв. с ДДС с падеж на плащане на 30.07.2015г. Твърди, че концесионерът извършил на 20.10.2015 г. със забава еднократно плащане на сумата от 24 944.40 лв., представляваща формираното КП с начислен ДДС., както и че заплатил дължимата и начислена неустойка в размер на 6236,10 лв., но не заплатил дължимите лихви. Поддържа, че на основание чл. 37, ал. 1 от договора концесионерът му дължал договорна лихва в размер на 569.31 лв. за периода 31.07.2015г.-20.10.2015г.