Определение № 1120 от 21.05.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1120 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора М. Р. М. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20262120201807 по описа за 2026 година

Съдът при проверка съответствието на споразумението със закона и морала, на основание чл. 382, ал. 7 НПК, намира следното:

Съгласно указанието в Решение № 578 от 28.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 511/2010 г., II н. о., НК: Процедурата по глава двадесет и девета НПК законодателят предоставя на страните осъществяващи функцията по обвинението и защитата сами да решат въпросите по чл. 301 НПК относно извършеното деяние, правната му квалификация и наказателната отговорност.

В тази процедура съдът не е регистратор на постигнатото съгласувано насрещно волеизявление между страните, който във всички случаи е длъжен да възприеме споразумението във вида, в който му е представено и да го одобри. Той запазва ръководната си роля в процеса, чрез упражнявания контрол върху начина по който са решени въпросите на споразумението и по съществото на същото. Нещо повече. В цит. решение на ВКС се приема,че съдът е длъжен да формира вътрешно убеждение при одобряването му на базата на събрания доказателствен материал по такъв начин, че да защити от една страна правата на обвиняемото лице, а от друга страна да отговори на очаквания обществен интерес за справедливост.

Действително, привилегированият състав по чл. 197 НК е предвиден в случаите на връщане или заместване на предмета на посегателство, като е приложим по отношение на изчерпателно изброените в нормата разпоредби 1

(по чл. 194, ал. 1 и 3 НК, по чл. 195, ал. 1, т. 2–6 и ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2–6 НК, а също и по чл. 196а НК), както и ако откраднатото имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

Привилегированият състав на чл.197,ал.1 НК обаче е неприложим в хипотезата на чл.195,ал.1,т.7 НК, а именно ако кражбата е извършена повторно в немаловажни случаи. И преценката за кумулативно наличие на признаците „повторност“ и „в немаловажни случаи“ в разглежданата хипотеза не е възможно да бъде извършена на плоскостта на индивидуално оценъчно отношение на фактическата степен на обществена опасност на деянието и дееца, проявени при ситуативните дадености на изпълнение на престъплението, невисокия размер на паричната стойност на отнетата вещ, начин на изпълнение, определени фактори, активиращи мотивацията на обвиняемия и пр. Това е така, т.к. критерият „повторност" е формален критерий и на първо място се извежда от вида и характера на престъпленията, предмет на осъжданията, отразени в справката за съдимост на обвиняемия.

Съгласно обвързващите разяснения в т.1 и ,т.2 от Постановление № 2 от 2729.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VII.1987 г. „Повторност е налице и когато са осъществени един и същ или различни състави на същото престъпление.“ , като изрично е пояснено че:

Повторно извършена кражба или измама на обществено или лично имущество по чл. 195, ал. 1, т. 7 и чл. 210, ал. 1, т. 4 НК, има, когато те са немаловажни и виновният е осъждан за кражба или измама на обществено или лично имущество в немаловажен случай с влязла в сила присъда.“ В разглеждания случай въпреки манифестирания подход на субсумиране на деянието, в противоречие с приложимия материален закон, е игнориран признакът „повторност“, обусловен от осъждането на С. по НОХД 962/2020 г. на РС-Несебър за кражба в условия на опасен рецидив – чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.4,вр. чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ НК, и от дата на изтърпяване на наказанието 21.04.2021 г. до датата на извършване на настоящото престъпление -21.10.2023 г. не е изтекъл предвиденият в чл.30,ал.1 НК срок от 5 години. На следващо място, преценката за маловажност на случая в настоящата хипотеза е окончателно юридически „минирана“ от квалификацията на деянието по утежняващия текст на 2 чл.195,ал.1,т.4 НК. Присъствието на квалифициращото обстоятелство по чл.195,ал.1,т.4 НК , извършване на кражбата чрез използване на МПС-автобус, обосновава материално-правна несъвместимост с преоценка на случая като маловажен по см. на чл.194,ал.3 НК.

Ето защо и предвид така констатираното неправилно приложение на материалния закон, съдът на основание чл.382,ал.8 НПК ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ОДОБРЯВА споразумението между БРП, защитника на обвиняемия адв. Г. Г. и обвиняемия Л. Й. С..

ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД 1807/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА на Районна прокуратура – Бургас досъдебно производство № 304 ЗМ-1273/2023г., по описа на РУ- Несебър, вх. №19109/2023г. по описа на РП – Бургас.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3