Определение № 472 от 16.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. София, 16.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20241001000455 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Е. К. срещу Определение № 4267 от 05.12.2023г. по търг.дело № 1324/2022г. на СГС, ТО, 5с-в, с което се прекратява като недопустимо производството по делото.

Твърди се в жалбата, че неправилно е необосновано Софийски градски съд е приел, че обжалването на незаконосъобразни и нищожни решения на Общото събрание на едно адвокатско дружество се осъществява само по реда на Закона за адвокатурата, като правилата на Търговския закон не намирали приложение.

Жалбоподателят счита, че в случая е налице празнота в закона – в глава 10, раздел 2 от Закона за адвокатурата, където единствено е посочено, че решенията на общото събрание на дружеството или действията на управителя или на управителния съвет се оспорвали пред адвокатския съвет, липсвали други разпоредби относно начина, по който се осъществява това оспорване и какъв е неговият характер. В такива случаи на основание чл.46, ал.2 от ЗНА следвало да се приложи analogia legis, като се приложат правилата на ГПК по отношение на исковете за нищожност на решението на ОС и правилата на ТЗ относно исковете за отмяна по чл.74 ТЗ. В първия случай според жалбоподателя Законът за адвокатурата въобще не уреждал правилата за прогласяване нищожност на решенията на ОС, затова и по аналогия приложение следвало да намери ГПК. Във втория случай отново е налице празнота в закона, тъй като в ЗА не бил уреден случаят на обжалване на решение на ОС, когато съдружникът не е присъствал на събранието, поради порок в свикването, респ. узнал е на по-късен етап за съществуването на решението и е поискал да го оспори. Именно поради това във втория случай следвало да намерят приложение нормите на ТЗ, тъй като в ЗА правната уредба на адвокатското дружество е създадена по аналогия с правната уредба 1 на дружеството с ограничена отговорност и поради това нормите на ТЗ относно ООД били приблизително най-близки до тези на адвокатските дружества, като в подкрепа на тази теза се позовава на съществуваща съдебна практика на касационната инстанция. Подробни съображения в този смисъл са развити и са изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането към съда е да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното определение за прекратяване на производството по делото като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне обратно на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Л. Е.

К. срещу Адвокатско дружество „К. и партньори“, с която в условията на обективно евентуално съединяване са предявени за разглеждане искове, както следва: иск за прогласяване за нищожността на решения на извънредно общо събрание на съдружниците в адвокатското дружество, проведено на 13.07.2022г. и на което са взети решения съобразно точките от дневния ред- за прекратяване на АД „К. и партньори“ и иницииране на производство по ликвидация, като е определен 6 месечен срок за приключване на производството по ликвидация, считано от постановяване на съдебното решение , както и предприемане на необходимите действия от адвокатите съдружници по вписване на така взетите решения по фирменото дело при СГС, както и за отмяна на решенията като незаконосъобразни – взети в противоречие с дружествения договор и приложимия материален закон.

Ищецът е изложил доводи, че с влязло в сила решение на органите на Адвокатурата му е наложена временна забрана да упражнява професията, което обаче не може да доведе до прекратяване на членството му в адвокатското дружество. Очевидно считайки обратното, неговите съдружници в АД са предприели действия по свикване и провеждане на общото събрание от 13.07.2022г. без да го канят за участие и без да е присъствал на такова, като за неговото провеждане ищецът случайно узнал при справка по фирменото дело на дружеството във фирменото отделение на СГС. Твърди се, че взетите решения са нищожнивзети от незаконен състав на общото събрание, състоящ се само от трима от общо четиримата съдружници в дружеството, които разполагат едва общо с 50% от капитала на дружеството. В случая, решенията били взети при липсата на кворум и мнозинство и вследствие на опорочена процедура по свикване на ОС, тъй като според останалите съдружници в дружеството ищецът вече не бил съдружник и последните считали, че разполагат със 100 % от капитала на дружеството. Доколкото обаче това обективно не било вярно, решенията били взети извън компетентността на ОС, от незаконен състав, включващ само трима от четиримата съдружници, което обстоятелство според ищеца навеждало на 2 извод за нищожността на взетите решения.

При условията на евентуалност се твърди, в случай че съдът отхвърли предявения иск за нищожност на решенията на ОС, ищецът счита, че същите са незаконосъобразни, приети в нарушение на закона и дружествения договор, поради това, че при провеждане на общото събрание е била нарушена както процедурата по свикване на общото събрание, така и правилата за кворум и мнозинство, както и че самото съдържание на приетите решения противоречало на дружествения договор и на закона.

За да постанови обжалваното определение, с което е прекратил като недопустимо производството по делото, първостепенният Софийски градски съд е счел, че е сезиран с недопустим иск като за ищеца в качеството му на съдружник в адвокатско дружество липсва предписана от закона възможност да оспорва по исков път решенията на общото събрание на адвокатското дружество, като защитата му следва да бъде осъществена по реда на чл.74 от ЗА чрез обжалване на решението на органите на дружеството пред съответния адвокатски съвет.

Тези изводи на градския съд са правилни и се споделят изцяло и от настоящия състав на апелативния съд поради следните съображения :

По отношение на предявения главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти следва да са от естество да обосноват отправения до съда петитум. С исковата молба се претендира прогласяване на нищожност на решение на Адвокатско дружество, като се сочат факти, които биха обосновали незаконосъобразност на акта. Иск за нищожност би бил допустим само при твърдение на факти, водещи до нищожност. При твърдение за факти-порок при свикване, кворум, мнозинство, основани на това, че съдружниците считайки, че членственото правоотношение на ищеца е прекратено поради това, че е бил лишен от правото да упражнява адвокатски права за определен срок, са предприели действия по свикване и провеждане на общото събрание от 13.07.2022г. без да го канят за участие и без да е присъствал на такова, то искът е за отмяна, поради неспазване на правилата за свикване и провеждане на общото събрание, а не за нищожност. При наведени твърдения за факти, водещи до незаконосъобразност, а с петитум за нищожност на акта, то следва, че искът за отмяна на решение на ОС на АД е недопустим за разглеждане от съда поради специалната разпоредба на чл. 74 ЗАдв. Ненадлежните твърдения са пречка пред допустимостта и това е застъпено в т. 16 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на ТР 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това макар и да се твърди, че се предявяват искове за нищожност, то наведените твърдения в исковата молба са за незаконосъобразност на взетите решения на адвокатското дружество.

Съгласно чл. 74 ЗАДв. решенията на общото събрание на дружеството или действията на управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред адвокатския съвет. С нормата изрично се 3 сочи кой е компетентен да се произнесе по исковете за незаконосъобразност на решения на адвокатско дружество, като не е предвидена компетентност на съда. Тоест налага се извода, че всеки един съдружник в адвокатското дружество, чиито членствени права са нарушени от незаконосъобразно решение на орган на управление на това дружество, може да се защити като упражни потестативното си право да иска неговата отмяна, но то не се упражнява по съдебен ред, а пред друг орган, който е посочен като изрично компетентен, който е адвокатският съвет. Това разрешение на закона произтича от характера на адвокатурата, която съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ и чл. 2, ал. 1 ЗАдв е свободна, независима и самоуправляваща се организация, с оглед на което и установяването на пороци при вземане на решения от органите за управление на адвокатското дружество и за отмяна на тези решения е възложено на адвокатския съвет, който осъществява това самоуправление, а не на съда, както е при търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел. Трябва да се посочи, че в случая не може изобщо да се говори за прилагане по аналогия на норми от ТЗ, както твърди ищецът, защото не е налице празнота в уредбата относно реда за защита на съдружника срещу порочните решения на органите на адвокатското дружество, а напротив, има изрична уредба за това, която е различна от тази, предвидена в ТЗ.

Независимо от гореизложеното следва да се посочи и че текстът на чл. 74 от Закона за адвокатурата е съвършено ясен в приложното си поле, като няма основание да се приема, че при обжалването на решението на ОС на даденото адвокатско дружество пороците, които могат да бъдат предмет на обсъждане от решаващия орган са сведени единствено до такива свързани със законосъобразността. Напротив специалния ред на обжалване се отнася, както до навеждане на пороци водещи до незаконосъобразност на съответното решение, така и до пороци отразяващи се изобщо върху валидността на решението. Когато законодателят е искал да въведе разграничение в реда на защита срещу незаконосъобразно решения на органи било на търговски дружества, било на ЮЛНЦ го е направил изрично, предвиждайки предявяването на конститутивен иск за отмяна на даденото решение, поради допуснато противоречие с повелителни норми на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството, респективно на ЮЛНЦ /така - чл. 74, ал. 1 ТЗ и чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ/.

В текста на чл. 74 от Закона за адвокатурата подобно разграничение не е направено, което означава, че в правомощията единствено на адвокатския съвет е да осъществи преценка, било за законосъобразността, било за валидността на атакуваното решение на адвокатското дружество. Ако засегнатия съдружник е пропуснал да се възползва от този изрично предвиден законов ред за защита, то за него не се поражда правото да отнесе въпроса за законосъобразността или валидността на оспорваните решения на ОС на АД за разрешаването му пред съд.

Предвид на горното, правилно първоинстанционният съд е намерил, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на настоящите искове и поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо. Правният интерес представлява процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск и то от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно.

4

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а същото да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4267 от 05.12.2023г. по търг.дело № 1324/2022г. на СГС, ТО, 5с-в, с което се прекратява като недопустимо производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.