Решение № 736 от 13.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Пазарджик, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220102646 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. С. С. и И. Г. С. срещу ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищците следните суми: по 5000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение по застраховка "гражданска отговорност" на трето лице за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, както и обезщетение за имуществени вреди в следните размери: 36 лв., представляващи разходи за медицински преглед, направени от К. С., 85,90 лв., представляващи разходи за преглед и медикаменти, направени от И. С., и 2200 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на притежаван от него лек автомобил, заедно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя - ответника. В исковата молба се твърди, че на 09.12.2022 г. около 10,30 ч. на път I-8 км. 170+430, в местността Орешака на територията на Община С., лек автомобил "*********" с рег. № ******** извършва неправилен ляв завой, като отнема предимството на лек автомобил "****- *****" с рег. № ******** и по непредпазливост причинява ПТП с пострадали лица и материални щети. Описват се телесните увреждания, получени от двамата ищци, пътували в автомобила "*****" - контузии на шията, гръдния кош и корема и на двете коленни стави при К. С. и контузии на двете бедра, гръдния кош и кръста и рани на лявата длан и лявото коляно за И. С.. Описват се болките и ограниченията на движенията, преживени от двамата, притесненията за бъдещото им здраве и т.н. На 24.02.2023 г. с молби до ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач ищците отправили искания за изплащане на обезщетение, но дружеството им заплатило на 03.04.2023 г. обезщетения в занижен размер - за унищожения автомобил в размер 817,25 лв., 1 докато пазарната стойност на автомобила била около 3000 лв., и за неимуществени вреди от болки и страдания - по 1500 лв. на всеки от двамата.

Искът е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането.

Постъпил е отговор от ответника, който счита исковата молба за нередовна, а иска - за неоснователен. Нередовността се изразява в непосочване на ЕГН на И. С. и неконкретизиране на иска за обезщетение за вредите по МПС, за които е посочено само, че стойността на автомобила е била "около 3000 лв.". Евентуално се оспорва размерът на иска като прекомерен - оспорва се С.и да са получили описаните в исковата молба травми или те да са причинени от процесното ПТП. Оспорват се (не се сочи по кой признак - автентичност, вярност, и в коя част, но може да се направи извод, че се оспорва тяхната вярност) представените от ищците медицински документи, тъй като са частни документи, съставени повече от седмица след инцидента. Оспорва се водачът на другия автомобил - С. Ц., да е нарушил императивни правила за движение, и да е имало противоправно поведение от негова страна, няма и вина, оттам според ответника няма основание за гражданска отговорност за непозволено увреждане, инцидентът за Ц. е случайно събитие. Оспорват се констатациите в протокола относно механизма на ПТП, който в частта за тях няма характер на официален удостоверителен документ и няма материална доказателствена сила, тъй като контролните органи не са видели самото ПТП. Оспорва се ищците да са претърпели сочените вредни последици, като се сочи, че участието в пътен инцидент не влече задължително неимуществени вреди, предвид индивидуалните психически особености.

Заявява се, че разходите за преглед и освидетелстване не са необходими разходи, а освен това част от представените разходни документи не удостоверяват самоличността на субекта, който ги е направил. Оспорва се да е настъпила тотална щета на автомобила, а ако е, се оспорва нейната стойност, тъй като претендираната сума "не съответства на реалната пазарна стойност за части и труд, необходима за отремонтирането" на автомобила.

В хода на делото страните поддържат изразените становища.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 19.12.2022 г. около 10,30 ч. преди обяд ищците И. и К. С.и пътували с лекия си автомобил "****- *****", управляван от И. С., по път I-8 в посока към град Пазарджик в района на градовете Белово и С., в посока към гр. Пазарджик. В същия автомобил на преднаата седалка до водача се намирала неговата съпруга К. С.. По същото време автомобилът на С. Ц., застрахован по застраховка "ГО" при ответника, потеглял след паркиране отдясно на пътя край лентата, в която се движел С.. С потеглянето Ц. навлязъл в пътното платно напречно, като искал да направи ляв завой и да продължи в другата пътна лента в обратна посока - към гр. Белово, но с навлизането му в платното последвал сблъсък между двата автомобила - челен за автомобила на С.и и страничен отляво в предната част за този на Ц..

Сблъсъкът причинил повреди по двата автомобила и телесни увреждания на пътуващите.

Спорна е между страните причината за произшествието. От доказателствата по делото се 2 установява, че в този участък от пътя е установено ограничение на скоростта до 50 км/ч. и непрекъсната линия между двете ленти на пътя. Участъкът е прав, с добра видимост на разС.ие над 100 метра, и произшествието е настъпило в светлата част на деня.

Изслушаната експертиза не е могла да установи със сигурност с каква скорост се е движел И. С., но е дала заключение, че ако скоростта на неговия автомобил е била под 86 км/ч. и С. е успял да забележи другия автомобил и да реагира навреме, произшествието е можело да бъде избегнато. Вещото лице е направило това заключение, вземайки предвид данните по делото, видимостта в този участък на пътя, както и показанията като свидетел на С. Ц., който заявява, че при потеглянето си не е видял автомобила на С. - "погледнах, немаше нищо", а в същото време и друг водач му правел знак да потегля, което според свидетеля следва да означава, че и другият водач не е видял автомобила "****- *****", т.е. той изобщо не се е виждал в този момент и се е приближил с висока сторост. Свидетелят твърди също, че е дал ляв мигач, и няма данни, които да опровергават това твърдение.

Било наложено административно наказание само на С. Ц., вероятно за нарушение, свързано с отбелязания като причина за ПТП в протокола "неправилен завой наляво".

На стр. 33 от първото заключение на автотехническата експертиза е посочено, че скоростта на автомобила на С. е била около 34 км/ч, но от останалите части на заключението, където се правят допускания за различни скорости между 34,17 км/ч. и 120 км/ч. и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, където то заявява, че е "проиграло" различни скорости, всъщност се вижда, че няма или не са посочени конкретни причини да се приеме, че скоростта е била именно най-ниската "проиграна" от 34 км/ч. Не става ясно дали по тежестта на повредите по автомобилите може да се съди косвено за скоростта в момента на удара и оттам - за скоростта преди натискането на спирачките от С., но в заключението не се споменава за такова обосноваване на извод за скорост. Заключението по-скоро води до извод, че липсват по-точни технически данни, позволяващи да се заключи дали С. е управлявал автомобила със скорост 34 км/ч., или по-висока, дали тя е била под, или над ограничението от 50 км/ч., и под, или над 86 км/ч. Във всички случаи според данните от заключението той или се е движел с твърде висока скорост, или не е възприел навреме пресичащия пътя му друг автомобил и е реагирал твърде късно поради невнимание, т.е. или не е осъществил пълен контрол върху собствения автомобил, или е управлявал със скорост, твърде висока и несъобразена с възможностите му с оглед възрастта му и физическото му съС.ие да реагира със спиране, както изисква от него чл. 6 от ЗдвП. Няма данни, от които да следва, че той се е движел с превишена скорост за дадения участък, но колкото по-ниска е била скоростта, с която се е движел, толкова по-закъсняла е била реакцията му на излизането на автомобила "*****" на пътя. Вещото лице също изрично сочи, че произшествието е било предотвратимо, ако той е бил възприел опасността в по-ранен момент и е реагирал със спиране.

При изчисляването на рисковата за случая гранична скорост от 86 км/ч. на автомобила "*****" вещото лице е приело, че в момента на потеглянето на автомобила "*****" автомобилът "*****" не се е виждал от неговото място, т.е. намирал се е на по-голямо 3 разС.ие от зоната на видимост. Предвид обаче някои макар и неголеми разминавания между показанията на Ц. - например той твърди, че ударът е станал в насрещната лента (в посока Белово), а от представените снимки вещото лице прави заключение, че ударът е настъпил в лентата за движение към Пазарджик (тази на С.), може да се предположи, че и твърдението му за момента, в който последно се е убедил, че в лентата пред него в посока Пазарджик други автомобили няма, може да не е съвсем точно и всъщност в момента на потеглянето му автомобилът "*****" да е можел вече да бъде възприет. Вещото лице е изчислило, че при скорост на автомобила "*****" от 50 км/ч. (13,89 м/сек.) в момента на потеглянето на Ц. той би се намирал на 40,56 метра от него и би могъл да спре при навременна реакция след изминяване на 31,74 м. Житейски почти сигурно е, че Ц. би възприел другия автомобил, ако той се е намирал на разС.ие около 40 метра от него, защото освен малкото разС.ие това би значело, че *****ът е навлязъл в около стометровата зона на видимост на мястото преди повече от 4 секунди - достатъчно време за възприемане. Ако обаче С. се е движел с 90 км/ч.

(25 м/сек.), това според заключението означава, че при потеглянето на другия автомобил се е намирал на 73 м от него и е навлязъл в зоната от 100 метра преди малко повече от секунда, при което е житейски реалистично и Ц. да не е проявил достатъчно внимание и да не го е възприел, въпреки че в този момент вече е можел. Ако С. се е движел със скорост 120 км/ч., според вещото лице в момента на потеглянето на другия автомобил той би се намирал на разС.ие 117,42 м от мястото на ПТП и е възможно да не е можел изобщо да бъде възприет, ако видимостта в участъка не достига до 117 метра.

В същото време очевидно е налице поне в едно отношение доказано (и признато от него самия в показанията му) противоправно поведение и на С. Ц., изразяващо се най-малко в нарушаване на забраната да се пресича непрекъснатата линия на пътя. Тъй като не се установява точната скорост на движение на С., не може да се заключи с пълна сигурност, че в поведението на Ц. има и втори противоправен елемент, допринесъл за произшествието проявено в последния момент невнимание при ляв завой, което не му е позволило да забележи появяващия се в зоната му на видимост "*****". Нарушаването на безусловна забрана обаче е достатъчно, за да се приеме, че причината с най-голяма тежест за настъпването на ПТП е свързана с поведението на Ц..

При произшествието и двамата ищци получили телесни увреждания. За К. С. това били контузия на гръдния кош и корема, две големи кръвонасядания (38х18 и 40х16 см) съответно на гърдите и корема и две по-малки 6х6 см. на двете колена с травматичен оток.

И. С. получил кръвонасядания от 20х13 см на гърдите, 6х4 см в дясната поясна област, 7х7 см по двете бедра, 18х13 см на дясната подбедрица, малка разсъсно-контузна рана с травматичен оток на лявото коляно и по-голяма, с дължина 4 см, на външната повърхност на дясната длан, обработена с 3 бр. хирургични конци. Всички увреждания са квалифицирани от вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза като причиняващи болка и страдание, с изключение единствено на раната на ръката на С., определена като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При нормално протичащ за възрастта им възстановителен процес болките е следвало да отзвучат след около 2-3 седмици, макар при 4 прегледа от вещото лице (година след инцидента) двамата да са съобщили, че все още имат болки в травмираните места - гърди, кръст и колене. В лявата гърда на С. при ехографски преглед е установена находка, едно от възможните обяснения за която е, че представлява два или три на брой "организирани хематоми", останали след травмата на гърдите, като в тази гърда тя съобщава за болезненост.