Решение № 106 от 17.07.2020, Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е

106

17.07.2020г.

ПАНАГЮРИЩЕ

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Двадесет и първи май

2020 на

Година в публично заседание в следния състав:

ДИАНА

СТАТЕЛОВА

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

Секретар като разгледа докладваното от съдия

СТАТЕЛОВА

1043

2013 гр.д.№ по описа за год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по смисъла на чл.31, ал.1, във връзка с чл. 26 от ЗЗД.

В исковата си молба К.Х.К.,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат С.П. от Варненска АК, в качеството си на предстедател на настойническия съвет на поставения под пълно запрещение П. Х.К.,***, срещу С.Л.И.,***. Твърди, че на 31.05.2017г. П.

Х.К. е дарил с Нотариален Акт № 71, том ІІІ, НД 371/2017 г., двойно входащ регистърен номер 745, от 31.05.2017г. на служба по вписванията гр. П на ответника С.Л.И. притежаваните от него по наследство от Д ПК. 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***** *** ****по кадастралната карта на гр. П, с площ от 712 кв.м., с административен адрес: гр. П, ул. „*****************“, № 3, при съседи имот с идентификатор ***** *** ****; имот с идентификатор ***** *** ****; имот с идентификатор ***** *** ****; имот с идентификатор ***** *** ****и имот с идентификатор ***** *** ****; Сграда с идентификатор ***** *** ****, представляваща жилищна сграда на един етаж, с площ от 62 кв. м., с административен адрес: гр. П, ул. „*****************“ № 3, с идентификатор ***** *** ****, построена в същия недвижим имот; Сграда с идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 80 кв. м. на един етаж, построена в същия поземлен имот;

Сграда с идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 52 кв. м., на един етаж, построена в същия поземлен имот; Сграда с идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 21 кв. м. на един етаж, построена в същия недвижим имот и Сграда с идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 17 кв. м., на един етаж, построена в същия недвижим имот.

В исковата молба се сочи, че на 18.10.2018г., с влязло в законна сила решение на Окръжен съд гр. Варна, постановено по ГД №1332/2018г. по описа на същия съд, П. Х.К. е поставен под пълно запрещение с диагноза „Дементен синдром с характерна лаконарна деменция“, като органът на настойничеството и попечителството при община Варна – район Младост, е назначил за настойник на П.

Х.К. неговия брат – ищеца К.Х.К.. В исковата молба се твърди, че на 12.09.2016г. П. К. е приет в психиатрична болница гр. Пазарджик, с диагноза „Съдова деменция и съдови психози с параноиден характер“. Съгласно предявената искова молба, на 07.04.2018г. П. К. отново е приет в болницата след прекаран инсулт, който е довел до утежняване на дементното му състояние. В началото на месец февруари 2018 годин, според ищеца, брат му хоспитализиран в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД- гр. Варна с окончателна диагноза „Мултиинфарктна деменция“. Ищецът твърди, че за този период- от месец април 2016 година до месец февруари 2018 година, има данни П. К. да има световъртежи, припаднал е в гр. София, имал е параноидни пристъпи, ходил е гол по улиците на гр. П и други прояви, като е отказвал да се лекува и е бил некритичен към състоянието си. По тази причина ищецът приема, че П. Х.К., към 31.05.2017г. е страдал от такова заболяване, което да го препятства разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него недвижими имоти.

К.Х.К. моли съда да постанови решение, с което да се прогласи унищожаването на сключения с Нотариален акт № 71, том ІІІ, нот. дело № 371/2017 г., двойно входящ регистърен № 745/31.05.2017 г., на Служба по вписванията гр. П, договор за дарение, съгласно който, П. Х.К. дарява на С.Л.И. 1/3 идеална част от описаните в обстоятелствената част на исковата молба недвижими имоти, поради факта, че при сключването му, П. Х.К., макар и привидно дееспособен, не е можел да разбира и да ръководи действията си.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Моли, да бъде изискано от Нотариус № 390-П.К.,*** действие Районен съд П нот. дело № 202/2017г. по общия регистър на същия нотариус.

Моли, да бъдат допуснати двама души свидетели при режим на довеждане, които ще установяват твърдяните в исковата молба обстоятелства.

Моли, да бъде допусната и назначена съдебно-психиатрична експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с документите, представени по настоящото гражданско дело, документацията относно пациента П. Х.К. в Държавна психиатрична болница гр. Пазарджик и след среща с П. Х.К., да отговори на следните въпроси: Към момента на подписване на нот. акт № 71, том ІІІ, нот. дело № 371/2017 г. по описа на Служба по вписванията гр. П, ищецът П. Х.К. страдал ли е от психиатрично заболяване, и ако е страдал -от какво? Дали с оглед на своето психично състояние, към 31.05.2017г.

П. Х.К. е могъл да разбира и ръководи своите действия и да се грижи за своите работи и техните правни последици.

Представят следните писмени доказателства в копие: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том ІІ, нот. дело № 202/2017 г. по Общия регистър на Нотариус № 390- П.К.,*** действие Районен съд П; Епикриза № 231/07.05.2017г., издадена от Държавна психиатрична болница- Пазарджик;

Епикриза № 612/2016г., издадена на 26.09.2016г. от Държавна психиатрична болница Пазарджик; Епикриза № 6688/17.02.2018г., издадена от Университетска болница „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна; Епикриза, издадена на 30.08.2016г. от Клиника по нервни болести при „М.У.Х.“ ООД, ***; Удостоверение № АУ111686МЛ_01МЛ/22.11.2018г., издадено от Община Варна, район Младост; Съдебно-психиатрична експертиза, от 15.08.2018г., по ГД №1332/2018 г. по описа на Варненски ОС.

В законоустановения срок ответникът С.Л.И. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че оспорва всички обстоятелства, изложени в исковата молба. Според ответника И., единственото вярно обстоятелство, отразено в исковата молба на К.Х.К. е фактът, че на 31.05.2017г. П. Х.К., лично и пред Нотариус П.К. е надарил ответника с оставената му в наследство от съпругата му, 1/3 ид. част от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***** *** ****, сграда с идентификатор ***** *** ****, сграда с идентификатор ***** *** ****.2, сграда с идентификатор ***** *** ****.3, сграда с идентификатор ***** *** ****.4 и сграда с идентификатор ***** *** ****.5. Ответникът твърди, че това действие е извършено от П. К. по негово изрично искане, самостоятелно и при пълното съзнание, свободно и без външна намеса при формиране на волята за разпореждане с притежаваните от него недвижими имоти. Според С.И. ищецът е можел да разбира и да ръководи действията си.

В писмения отговор на исковата молба се изяснява, че П. Х.К. е бил женен за лелята на ответника И.- Д ПК., която е починала на 13.01.2017г. в гр. П, като последните 10 години П. К. и съпругата му са живели в къща, която се явява съсобственост на Ц.П.И.– майка на ответника и леля му – Д ПК., която къща е с административен адрес: гр. П, ул. „*****************“№ 3.

Съгласно писмения отговор на исковата молба, тъй като от брака си са нямали деца, ответникът се е грижил като племенник за покойната К. и съпруга й П. К., а същите са го считали за свой син. В тази връзка, според ответника И., преди да почине, леля му, в негово присъствие и в присъствието на други негови роднини, както и П. К., са заявили че искат, всичко което имат да бъде прехвърлено на ответника С.И.. Така, ищецът П. К. е заявил на ответника, че иска да изпълни моралния си дълг към него и леля му, на която приживе е обещал да прехвърли всичко на И.. С.И. твърди, че самият П. К. е предложил да надари ответника с останалата му по наследство от покойната му съпруга 1/3 ид. част от процесните недвижими имоти, като няколко месеца след това, на 15.11.2017г., ищецът П. К. самостоятелно, по свое искане и преценка, е продал собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, за който е отреден идентификатор ***** *** **** * **, находящ се в гр. ********, на купувача Г К Г, ведно с обзавеждането му, а на 16.11.2017г. самостоятелно, при ясно и пълно съзнание е предложил на ответника И. да му открие влог в банка, в който да му прехвърли сумата от 50000,00 лв. Ответникът твърди, че двамата отишли на 16.11.2017г. в клон на „Банка ДСК“, гр. П, и след като И. подписал договор със служителя на тази банка, ищецът П. К., при ясно съзнание, доброволно, е превел на посочения влог, открит на името на И., сумата от 50000,00 лв. Ответникът твърди, че това обстоятелство категорично се установява от операционна бележка с номер 29/16.11.2017г., като е посочено и основанието за прехвърляне на сумата от дебитната сметка на П. К. в срочния влог на ответника И., като бележката за преводно нареждане е подписана от П. К..

В писмения отговор на исковата молба, се оспорва заявеното от ищеца обстоятелство, че към 31.05.2017г. П. Х.К. е страдал от заболяване, което към онзи момент го е препятствало той разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него недвижими имоти. Ответникът сочи, че при ищеца е констатирана деменция, която не е свързана с типичното мозъчно заболяване, а е получена вследствие на прекаран от него инсулт, свързано единствено с органично разстройство, довело само до леки нарушения на паметта и затруднение при общуването с чужди хора, но не и до нарушение на когнитивните функции, които водят до психични заболявания.

Това обстоятелство, съгласно писмения отговор на исковата молба, се потвърждава от издадената му на 07.05.2017г. Епикриза на Държавна психиатрична болница гр.

Пазарджик, в която е отразено, че при приема му са налице само наченки на когнитивен дефицит, които касаят единствено промени в емоционалната сфера, изразяващи се в тревожност. Според ответника, след проведеното лечение, тревожността на П. К. е отзвучала, при изписването му същият е бил спокоен, с подредено поведение, без актуална психотична продукция. След излизнането му от болничното заведение, съгласно писмения отговор, са липсвали данни П. К. да не разбира смисъла и значението на извършеното от него и да не може да ръководи постъпките си, като в тази връзка е постъпил за следващо лечение едва на 12.02.2018г. в Университетска болница „Св. Марина“ ЕАД – Варна, където едва тогава е поставена диагноза „Съдова деменция с остро начало“. В епикризата, издадена от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна, е посочено, че на 17.02.2018г., е извършено психологично изследване, от което е видно, че се касае за пациент с правилно структурирана реч, със съхранена ориентация за време, пространство и собствена личност, като само е намалена устойчивостта на активното му внимание.

Сочи се, че са нарушени краткосрочната памет, която след проведено лечение на П.

К., същият е изписан с подобрение. Ответникът сочи, че диментният синдром при ищеца П. К. е диагностициран като „Луканарна деменция“ едва през месец август 2018 г., и едва тогава състоянието на психиката му е такова, че същият не може да се грижи за себе си, за своите лични и имуществени интереси. Едва тогава, съгласно писмения отговор, е постановено Решение № 1574/28.09.2018г. по гр. дело № 1332/2018 г. по описа на Окръжен съд Варна и П. К. е поставен под запрещение.

Според ответника И., до месец септември 2018 г. ищецът е бил психически годен и не е страдал от заболяване, което към този момент да го е препятствало разумно, съзнателно и свободно, без външна намеса, да формира и изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него средства, което се установява от личното упълномощаване с нотариално заверено пълномощно рег. № 2165/06.02.2018г. по регистъра на Р К, нотариус с район на действие Районен съд Варна, като е упълномощил племеницата си К.К.П., дъщеря на К.Х.К., образувал настоящото дело, да продаде всиките му земеделски имоти в землището на село Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол. В тази връзка, на 21.02.2018г. с Нот. акт за покупко- продажба № 115, том І, Нот. дело № 93/2018 г., по Общия регистър на Нотариус № 453- М.Д., с район на действие Районен съд- Ямбол, К.К.П. е продала земите на П. К. за сумата от 37467,66 лв., която е получена по банков път, но за ответника е неизвестно дали е получена по сметка на К. или същата е преведена по сметката на племеницата му. Ответникът твърди, че именно това го води до съмнение в добросъвестността и целта на заведеното от К.К. настоящо гражданско дело.