Решение № 148 от 10.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20241100113375 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 126683/18.11.2024 г., предявена от Е. А. Д., с ЕГН: **********, адрес: гр. ****, против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК 000696327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ № 33.

Ищцата твърди, че на 21.01.2024 г., около 18:30 часа, в гр. София, ж.к.

„Младост 4“, е вървяла по тротоара на кръстовището, образувано от ул. „Д-р Атанас Москов“ и пряката, образувана между бл. 458 и 439, в посока от блок 458 в ж.к.

„Младост 4“ към блок 425 в ж.к. „Младост 4“.

Ищцата вървяла бавно и внимателно, гледайки в краката си къде стъпва, тъй като този участък бил изключително тъмен, а тротоарът бил в много лошо състояние – разбит и от него стърчали арматурни пръти. Въпреки че вървяла бавно и внимателно, ищцата се спънала в неравност от тротоара – изпъкнала плочка (с оглед уточнението, направено в открито съдебно заседание на 28.11.2025 г.) и паднала. От падането Е. Д. получила следните увреждания: - множествени счупвания на подбедрица със закрито триглезенно счупване вдясно; - посттравматичен стресов синдром.

Ищцата твърди, че вследствие на получените увреждания, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Освен това, ищцата изпитала и редица неудобства, свързани с невъзможността да се придвижва свободно, невъзможност да се обслужва и необходимост от чужда помощ.

1

В исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на сумата от 1 590 лева, представляваща сбора от направените разходи за лечение и медикаменти.

Ищецът сочи, че въпросният участък от тротоара е общинска собственост, а законодателят е вменил на Общината задължението да го ремонтира и поддържа, което задължение ответникът не изпълнил.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати: сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от падане на ищеца, на 21.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 590 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от падане на ищеца, на 21.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че тротоарът на кръстовището, образувано от ул. „Д-р Атанас Москов“ и пряката, образувана между бл. 458 и 439 в гр. София е общинска собственост. Оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

В отговора на исковата молба се оспорва наличието на виновно поведение от страна на ответника в лицето на неговите служители. Сочи се, че не е налице и друга предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, а именно причинно следствена връзка между инцидента и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото му увреждане. Ответникът твърди, че няма реализирано от страна на CO противоправно действие или бездействие на нейни служители, от което да са произтекли вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и възлагане на работа и причиняване на вредата при или по повод на възложената работа. Излага съображения, че елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване.

Липсвали доказателства, от които да се направи извод, че е налице деяние от страна на CO, изразяващо се в бездействие, а именно, че не се поддържа тротоара в състояние, позволяващо използването му по предназначение за движение на пешеходци. Това обстоятелство изключвало отговорността ни като ответник.

Отделно от това, не били представени и медицински документи, с които да се 2 установи причинно-следствената връзка между процесния инцидент и претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и не се установявал твърдения период за възстановяване.

Поради изложеното и ответникът не отговарял за настъпилите вреди.

С отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Ответникът твърди, че Е. Д. е допринесла за: падането си, тъй като не е била достатъчно внимателна; Освен това, ищцата допринесла и за търпените болки и страдания, тъй като не се установявало да е извикан автомобил на Спешна помощ.

Евентуално, ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, като излага съображения, че същото е прекомерно завишено и в противоречие с трайната съдебна практика принципа за справедливост, установен в ЗЗД.

Ответникът моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема следното от фактическа страна:

На 21.01.2024 г., ищцата Е. А. Д. е била е приета за лечение в „Първа клиника по ортопедия и травматология“, Отделение по ортопедична травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. В анамнезата, снета по данни на пациента, е посочено, че пациентката при травма (паднала) е получила болки в десен глезен. След направените прегледи и изследвания е поставена диагноза: Фрактура трималеоларис крурис дек.

На 22.01.2024 г., 01.40 часа, на ищцата е била извършена оперативна интервенция – репозиция на фрактурата и фиксация с 1/3 тубуларна плака и винтове.

По време на болничния престой на Е. А. Д., е проведена медикаментозна терапия, имобилизация, превръзки и рехабилитация. На 28.01.2024 г., ищцата е била изписана с препоръки да спазва стационарен режим, да провежда рехабилитационна програма, да продължи антикоагулантната терапия.

Тези факти се установяват от Епикризата, съставена на 30.02.3034 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.

Представени са и рецепти, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.

По делото е представена фактура № 7000052309/24.01.2024 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, като доставчик на стоката 1/3 тубуларна плака 3.5 мм. с 10 дупки, 121х9, комплект с винтове, стомана, за сумата от 1 590 лева (с ДДС) с получател Е. А. Д.. Видно от представения фискален бон от 24.01.2024 г. (л. 39), сумата по фактурата е била заплатена.

3

Видно от представените по делото болнични листове (л. 10 и сл.), ищцата е била в непрекъснат отпуск за временна нетрудоспособност, за периода от 21.01.2024 г. до 26.06.2024 г., като за периода от 21.01.2024 г. до 28.01.2024 г. режимът за лечение е бил болничен, а за останалата част от периода: домашно – амбулаторен. Посочена е диагноза – Счупване на други части на подбедрицата, закрито.

На 26.01.2025 г., ищцата отново е била приета в „Първа клиника по ортопедия и травматология“, Отделение по ортопедична травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. На 26.01.2024 г., 16.00 часа, на ищцата е била извършена оперативна интервенция, при която остеосинтезния материал е екстрахиран. На 29.01.2025 г., ищцата е изписана – видно от Епикризата от 29.01.2025 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.

По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р К. А. С.. Заключението е изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което е висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички обективни данни по делото, не е оспорено от страните, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата правилност и го кредитира.

Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото медицински документи и след като на 17.07.2025 г. е извършило личен преглед на ищцата, е приело, че вследствие на описания в исковата молба инцидент, ищцата е получила триглезенно счупване на дясна глезенна става. Медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни.

Вещото лице е посочило, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид травми и проведено лечение е около 6 месеца, което кореспондира с конкретния случай.

След оперативното лечение, ищцата не е трябвало да натоварва десен долен крайник за период от около 30-45 дни след операцията, поради което е трябвало да се придвижва с помощни средства. През този период, ищцата е изпитвала затруднения при санитарно-хигиенното и битово самообслужване.

За лечението на този вид счупване е било необходимо закупуване на остеосинтезни материали - плаки и винтове. Вещото лице е посочило, че това е съвременният начин на лечение на този вид счупвания. Съгласно НРД за медицински дейности, НЗОК не заплаща посочения консуматив и инструменти за фиксиращите процедури. Направеният разход от ищцата е във връзка с проведеното лечение на 4 полученото увреждане.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д.А.Д. и Д.Д.Д..

Свидетелят Д.А.Д. е съпруг на ищцата. Свидетелят си спомня, че процесният инцидент е станал на 21-ви януари, било неделя вечерта, около 6 часа, било тъмно.

Свидетелят заедно с ищцата и големият им син Д. били в офиса, който семейството имало и който се намирал близо до мястото, където станал инцидентът. Свидетелят сочи, че ищцата тръгнала да се прибира, а той и синът им пушели пред офиса. След няколко секунди чули „туп“ и „ох“ и ищцата извикала за помощ. Свидетелят и синът му отишли на около 20-на метра и намерили ищцата. Тя казала да внимават, че кракът й е счупен и тогава видели, че кракът й е изкривен на една страна. Веднага докарали кола, качили ищцата и я закарали в „Пирогов“. Там й направили снимки и казали, че влиза директно за операция. Ищцата изпитвала „зверска“ болка, изглеждала в унес и стрес. Няколко пъти вкарвали и изкарвали носилката в кабинета. Когато трябвало да изпита по-силна болка, изкарвала свидетелят и синът му навън, за да не чуват. Същата вечер й направили операцията. Обезболяващите не й помагали, свидетелят молел за допълнителни обезболяващи, но отказали.

Свидетелят сочи, че възстановяването на ищцата, за да се движи било 3-4 месеца. Дълго време била лежаща. На втория ден след изписването от Пирогов, припаднала на тоалетната чиния. Не можела сама да се обслужва и била неподвижна поне 4-5 месеца и повече. По-късно, се предвижвала с проходилка и патерици. На вън не излизала. Започнала да ходи и да стъпва нормално може би след 6-8 месеца.

Свидетелят сочи, че в дома им постоянно е имало напрежение. Ищцата се чувствала зле, че трябва да я обслужват мъже. Те пък се чувствали зле, че тя няма нормален живот.

Променил се начинът им на живот. Свидетелят и ищцата ходели на народна танци в продължение на 18 години, а от 9 години танцували и салса. След инцидента, „всичко приключило“. Променил се нормалният ритъм на живот, за известно време и свидетелят не ходел на работа. Децата им също се включвали да помагат.

Свидетелят Д.Д.Д. е син на ищцата. Свидетелят сочи, че било вечерта на 21-ви януари, било тъмно. Свидетелят и баща му били на тротоара пред офиса им, а майка им тръгнала да се прибира. След секунди, за които тя изминала около 10-20 метра, се чул много силен трясък. Двамата се втурнали да видят какво става и видели ищцата да лежи. Д. Димитров заявява, че никога не е виждал майка си в такова състояние.

Свидетелят сочи, мястото не било осветено отдавна, а състоянието на настилката било окаяно. Плочките били начупени, извадени, и т.н. Имало и участък, в който се вижда арматурна мрежа. Свидетелят пояснява, че „всяка една стъпка, която 5 правиш, може да доведе до нещо такова“.

Свидетелят не живее заедно с родителите си, но се виждали много често, поне 3-4 пъти седмично. След инцидента, вижданията зачестили, тъй като трябвало за всичко да се помага на ищцата - за елементарни хигиенни навици и нужди, ходене до тоалетна, миене на чинии, простиране, пране, за тренировки на брата на свидетеля.