Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 435 от 19.10.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 404/2026
Вид
Определение № 435
Подписан
19.10.2026
В сила
19.10.2026
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Смолян, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500404 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. И. К. ЕГН ********** против разпореждане № 702 от 27.08.2026г на РС – Златоград, постановено по гр. д.

№ 334/2026г, с което е върната исковата му молба и производството по делото – прекратено.

В частната жалба се излагат съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не се е произнесъл по молбата на ищеца за освобождаване от ДТ по делото преди изтичане на срока за вписване на исковата молба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М.

И. К. против М. К. К. и Р. И. Д. за прогласяване за нищожен на алеаторен договор, обективиран в нотариален акт № *, том І, дело № 56/2015 г., поради липса на съгласие на прехвърлителя – наследодател на ищеца. Твърди се от ищеца в обстоятелствената част на ИМ, че подписът на прехвърлителя е фалшифициран, както и името на нотариуса, изповядал сделката; имотът, предмет на сделката е различен от наследения; налице е и пълно неизпълнение на насрещното задължение на приобретателя да гледа и да издържа прехвърлителя. Искането към съда е да се прогласи сделката за нищожна, „както и да се признае за установено, че имотът никога не е напускал собствеността“ на наследодателя и е част от наследствената маса.

Едновременно с исковата молба е подадена и молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски.

Исковата молба е оставена без движение до изпълнение в 1 – седмичен срок на следните указания: 1. уточняване на петитума на предявения иск, като се посочи конкретното вещно право, чието установяване се претендира, както 1 и неговия обем - съответната идеална част от недвижимия имот, която се твърди, че е придобита по наследство от наследодателя, респ. да се посочат основанията, ако се претендира установяване на право на собственост върху целия имот; 2. уточняване кой точно недвижим имот е предмет на иска, като се посочат индивидуализиращите му белези, включително идентификатор, ако имотът има такъв, площ, трайно предназначение и начин на трайно ползване, както и адреса му съобразно данните по кадастралната карта и кадастралните регистри, респ. по действащия регулационен и кадастрален план, ако такива са приложими; 3. уточняване има ли идентичност между имота, описан в Нотариален акт № *, том I, дело № 56/2015 г., с посочен адрес гр. З., ул. „М.“ № *, и имота, за който се твърди, че е принадлежал на наследодателя и се намира на адрес ул. „М.“ № *, като се изложат конкретните факти, обосноваващи твърдяната идентичност или липсата на такава; 4. представяне на скица/схема на недвижимия имот; 5. представяне на удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, с оглед определяне цената на иска; 6. представяне на доказателства за вписване на исковата молба в Службата по вписванията, съобразно изискването на чл. 114, б. „а“ ЗС във връзка с чл. 12 от Правилника за вписванията.

Без движение е оставена и молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК до конкретизирането й и представяне на доказателства за имущественото състояние на ищеца, като в тази връзка служебно са изискани и справки от институции и трети лица.

В предоставения срок ищецът е депозирал уточнителна молба и е представил писмени доказателства, включително скици и данъчна оценка.

Заявил е и допълнителни претенции при условията на евентуалност за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, както и за установяване право на собственост, основано на придобивна давност.

С обжалваното разпореждане съдът е върнал исковата молба поради неизпълнение на указанието за вписването й.

Разпореждането е неправилно по следните съображения:

Действително, исковата молба е била нередовна. Дадените от съда указания обаче не са конкретни и изчерпателни, а в частта относно вписването на ИМ преди да е уточнен размерът на ДТ и въпросът за дължимостта й – и неизпълними.

Първо, не може да се сподели изводът на съда, че първоначално ищецът е предявил два иска – за прогласяване на алеаторния договор за нищожен и за установяване на собственически права, за които съдът е приел, че не е ясно в какъв обем са. Искането на ищеца да се признае за установено, че имотът никога не е напускал собствеността, макар и юридически неиздържано, не обосновава самостоятелна собственическа претенция, доколкото законна последица от уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е установяването, че договорът още изначално не е породил правното си действие, респ., че имотът е останал в патримониума на прехвърлителя, а оттам и в наследствената маса. Освен това исковата молба е била нередовна и на още едно основание: противоречие между обстоятелствена част и петутим, тъй като от една страна се твърди неизпълнение на алеаторния договор, което е основание за неговото разваляне, но от друга, липсва петитум за евентуално предявен конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако се приеме, че договорът е действителен. Именно в тази връзка е следвало да бъдат дадени конкретни указания на ищеца да уточни упражнява ли и потестативно право за разваляне на алеаторния договор, като при положителен отговор, формулира надлежен петутим в този смисъл и до какъв обем права съобразно наследствената си квота.

Второ, към датата на постановяване на обжалваното разпореждане все още не е уточнена цената на иска/исковете /представената към уточнителната 2 молба данъчна оценка не е актуална/, респ. не е ясна дължимата за разглеждането му/им ДТ, нито е налице произнасяне по молбата на ищеца за освобождаване от внасянето й.

Действително, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009г., ОСГК изискването за вписване на искова молба не е изискване за нейната редовност по смисъла на чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 от ЗС е основание за връщането й на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 12 ПВ обаче висването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Следователно, основание за връщане на исковата молба би било налице, ако тя не е вписана в определения от съда срок поради това, че ищецът не е представил указаните му скица и данъчна оценка и доказателство за внесена ДТ, предварително определена от съда или поне определяема като процентно изражение /1 % от данъчната оценка/ или макар вече да е освободен от внасянето й с нарочен акт на съда, не е изпълнил това указание. В случая обаче съдът изобщо не е дал указания за размера на дължимата ДТ, нито се е произнесъл по молбата на ищеца за освобождаване от внасянето й, от който момент само е било възможно вписване на исковата молба. В тази връзка следва да се посочи, че вписването е действие, което се извършва след като исковата молба е била приведена в съответствие с изискванията на чл. 127 и 128 ГПК , докато в случая на практика е разпоредено вписване на нередовна искова молба, по която не е ясен обхватът на претенцията /колко и какви искове са предявени/, не е внесена каквато и да било ДТ, нито ищецът е освободен от внасянето й. Същевременно, представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота е задължителна предпоставка за допустимостта на исковото производство в случаите, когато въз основа на него се определя цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл.

69, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, когато договорът има за предмет вещни права върху имота, е данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Във всички тези случаи определянето на цената на иска не е възможно, без да се вземе предвид данъчната оценка на имота, а ако се установи, че такава няма, съдът служебно назначава експертиза за определяне на пазарната цена. В тези хипотези съдът в изпълнение на задължението си да следи служебно за редовността на исковата молба, следва да задължи ищеца да представи данъчна оценка на имота, съответно да му съдейства да се снабди с такава, като при поискване издаде съдебно удостоверение. Действително, в случая ищецът не е представил към уточнителната си молба актуална данъчна оценка на имота, но съдът е бил длъжен да го напъти да стори това, като му даде повторни нарочни указания в този смисъл. Следвало е да уточни и обхвата на спора – колко и какви искове са предявени и допустимо ли е последващото им обективно съединяване, при положение че то не е във връзка са дадените от него указания; съответно, каква е тяхната цена съобразно актуалната им данъчна оценка и какъв е конкретният размер на дължимата за разглеждането им ДТ, спрямо която да прецени основателността на молбата за освобождаване от внасянето й, което всякога предполага първо произнасяне по нея и после вписване на ИМ /след освобождаване от ДТ или след указание за внасянето й, ако с влязло в сила определение молбата по чл. 83 ГПК е оставена без уважение/, за да е указанието изпълнимо.

Затова прекратителното определение следва да се отмени, а делото – върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него съобразно изложените мотиви.

Ето защо съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я разпореждане № 702 от 27.08.2026г на РС – Златоград, постановено по гр. д. № 334/2026г.

В Р Ъ Щ А делото на

РС

– Златоград за продължаване на съдопроизводствените действия по него съобразно изложените мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4