Определение № 1200 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513094 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийския районен съд с Определение № 47475 от 14.11.2025г., постановено по гр.д. № 21071/2025г. по описа на СРС, 54-ти състав, който не е приел за разглеждане изпратената му по подсъдност от Районен съд – Казанлък искова молба, предявена от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В. Н. К. и Х. Х. К. за установяване на вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3184/2024г. по описа на РС- гр. Казанлък. СРС е приел, че настоящите адреси на двамата длъжници са били в гр. Павел баня към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и че същите са сменени на 04.03.2025г. преди подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК.

Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато бил спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, а съгласно нормата на чл.120 ГПК настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не били основание за препращане на делото. С оглед на това е заключил, че съгласно нормата на чл. 113 ГПК местнокомпетентен е съдът, издал заповедта за изпълнение.

Относно местната подсъдност на исковата молба, СГС намира следното.

Подадената искова молба с вх. № 4143/11.03.2025г. по описа на РС- гр. Казанлък изхожда от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Н. К. и Х. Х. К. и с нея се претендира установяване на вземания за цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот- ап.

9, находящ се в гр. София, общ. ******** 3, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3181/2024г. по описа на РС- гр. Казанлък, 2-ри състав.

1

При извършена справка НБДН за ответниците е установено, че на 04.03.2025г. е заявена промяна в настоящия им адрес като е вписан следния настоящ адрес: гр. София, ж.к.

******** ********.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая по правилата за местна подсъдност компетентен да се произнесе по исковете по чл. 422 от ГПК е РС– Казанлък, поради следните съображения:

Безспорно е, че в случая ответниците В. К. и Х. К. имат качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото в исковата молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД са изложени твърдения да са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 113 ГПК местната подсъдност на исковете срещу потребител, каквато е настоящата хипотеза, е пред съда по настоящия адрес на потребителя, като за тази специална подсъдност съдът следи служебно съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК.

В конкретния случай към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.01.2024г./ и към датата на издаване на Заповед № 1960 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3181/2024г. по описа на РС- гр. Казанлък, настоящият адрес на длъжниците Х. К. и В. К. е бил в гр. Павел баня, ул. Х. Ботев № 23.

Предвид което въззивният съд намира, че издалият заповедта РС- гр. Казанлък е компетентният не само в заповедното, но и в последващото го исково производство по чл.

422 ГПК. Обстоятелството, че след образуване на заповедното производство, но преди образуване на исковото производство /11.03.2025г./ длъжниците са променили настоящия си адрес /на 04.03.2025г./, в случая не променя местнокомпетентния исков съд. Този извод следва от обстоятелството, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е продължение на заповедното производство и съгласно чл. 125 от ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл – т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. В този смисъл е и практиката на ВКС, намерила отражение в Определение № 71 от 08.02.2018г., постановено по ч.гр. дело № 224/2018г. по описа на ВКС и Определение № 521 от 07.03.2024г., постановено по ч.т.дело № 2138/2023г. по описа на ВКС. В цитираните актове е прието, че по отношение на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК са приложими процесуалните правила за общия исков процес. Т.е. на общо основание следва да се прилагат, както разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, така и разпоредбата на чл. 120 ГПК.

Съгласно горепосочената практика на ВКС ако е налице промяна в постоянния адрес на длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на депозиране на исковата молба срещу него по чл. 422, ал. 1 ГПК, промяната е настъпила по време на висящността на процеса по смисъла на чл. 120 ГПК и съставлява единствено изменение във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което не е основание за препращане на делото с предмет установителния иск по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК. В този смисъл са и мотивите в т. 11г на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, в които е уточнено, че посочването на адрес на ответника във възражението по чл.414, ал.1 ГПК е направено по време на висящността на процеса, но за прилагането на 2 последиците по чл.40 и чл.41 ГПК страната следва да е била предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Това означава, че щом към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК длъжниците са били с регистриран настоящ адрес в гр. Павел баня, което населено място попада в териториалната компетентност на Районен съд- гр. Казанлък, независимо че впоследствие преди подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК са промени настоящия си адрес в гр. София, това обстоятелство не води до промяна в местната подсъдност на исковете по чл. 422 ГПК. Същата съобразно правилото на чл. 120 ГПК остава такава, каквото сочат фактическите обстоятелства за определянето й към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно настоящ адрес на длъжниците-ответници в гр. Павел баня, попадащ в съдебния район на РС- гр. Казанлък.

По горните съображения СГС намира, че в случая по правилата за местна подсъдност компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените искове не е РС- гр. София, а Районен съд – гр. Казанлък, пред който ищецът е подал исковата молба и в чийто съдебен район се намира настоящия адрес на ответниците към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Ето защо делото следва да се върне на съдопроизводствените действия по него.

РС-

Казанлък за продължаване на

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Казанлък за местно компетентен да разгледа искова молба с вх. № 4143 от 11.03.2025г. по описа на РС- гр. Казанлък, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Н. К. и Х. Х. К., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ за установяване, че ответниците дължат в условията на разделност сумата от 795 лева, представляваща стойност на цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 84,19 лева, мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до 09.01.2024г., за които вземания е била издадена на 11.12.2024г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3181/2024г. по описа на РС- гр. Казанлък.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Казанлък за разглеждане на исковата молба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на Софийския районен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4