Определение № 776 от 25.11.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. Варна, 24.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20223001000512 по описа за 2022 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба на Окръжна Прокуратура гр.Добрич срещу определение № 249 от 18.08.2022г. по търг.дело № 43/22г. по описа на Добрички окръжен съд, с което по реда на чл.248 от ГПК прокуратурата е осъдена да заплати на „Българска Мебелна Компания“ АД сумата 720лв., представляваща направени по делото разноски.

В частната жалба се твърди че пълномощно и договор за правна помощ са представени по делото едва след негово възражение в подаден отговор на молба по чл.248 от ГПК, което поставя под съмнение неговата достоверност по отношение датата на сключването му, тъй като не е представен нито с отговора на исковата молба, нито с подаване на молбата по чл.248 от ГПК.

Твърди че в представената по делото фактура е отразено, че плащането е за възнаграждение по договор за правна помощ от 20.04.2022г., но не е посочен номера на търговското дело, поради което и е неотносима към настоящето производство.

Твърди също така, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по § 13 ал.1 от ПЗР ЗИТЗ, обн. в ДВ бр.88/23.10.2018г., като с това е дал повод за завеждане на търг.дело № 43/22г.

Позовава се и на нормата на чл.78 ал.11 от ГПК, съобразно която ако в 1 делото участва като страна прокурорът дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което молбата на ответното дружество по чл.248 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски да бъде оставена без уважение.

В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор „Българска Мебелна Компания – Холдинг“ АД в ликвидация, със седалище гр.Добрич счита частната жалба за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 43/22г. по описа на ДОС е образувано по предявен по реда на чл.252 ал.1 т.4 от ТЗ във връзка с § 13 от ПЗР ЗИТЗ обн. ДВ бр.88/18г. иск на Окръжна Прокуратура – Добрич за прекратяване на „Българска Мебелна Компания“ АД. По делото е подаден отговор от ответното дружество, в което е заявено че дружеството е изпълнило задълженията си по § 11 от ПЗР ЗИДТЗ и е изменило устава си, като е заменило издадените акции на приносител с поименни акции, както и е взело решение за прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация, които обстоятелства са вписани в търговския регистър по партидата на дружеството на 10.02.2022г. След подадения отговор от прокурора е подадена молба за оттегляне на предявения иск. С определение на съда № 129 от 18.05.2022г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.

След постановяване на прекратителното определение от ответника е постъпила молба на основание чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на определението с присъждане на направените от ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение Окръжна прокуратура Добрич е осъдена да заплати на ответното дружество сумата 720лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото. Неоснователно е възражението на 2 прокуратурата, че ответното дружество не е изпълнило в срок задълженията си по § 11 ал.2 от ПЗР ЗИТЗ, обн. в ДВ бр.88/23.10.2018г., с което се твърди че е дало повод за завеждане на търг.дело № 43/22г. Не е спорно, че в срока по § 11 ал.2 от ПЗР ЗИТЗ „Българска Мебелна Компания – Холдинг“ АД в ликвидация не е заменила издадените акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения с поименни акции. Решението за това е взето след изтичане на срока и на 10.02.2022г. промените са вписани в търговския регистър. На същата дата е вписано и прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация. Исковата молба е постъпила в съда на 16.03.2022г. Поради което и въззивният съд намира, че към датата на предявяване на иска за прекратяване дружеството, дейността на същото вече е била прекратена. С оглед на това и предвид вида на исковата защита, предприета от прокурора, съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и ищецът следва да понесе отговорността за разноски.

Неоснователно е и оплакването за непредставено пълномощно и договор за правна помощ, преди размяна на книжа по молбата по чл.248 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба от ответното дружество е постъпил писмен отговор, изготвен и подписан от адвокат Б. К.. Като приложения към отговора са посочени договор за правна помощ с адвокатско пълномощно и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Действително към отговора не е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, а само списък за разноски, издадена фактура от АД „К. и Димова“ за платено в брой възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.04.2022г. и квитанция към ПКО, и двете за сумата 720лв. Така извършеното от името на ответника процесуално действие – подаване на отговор на исковата молба от адвокат без представено с него адвокатско пълномощно е нередовно извършено процесуално действие и на основание чл.101 от ГПК съдът дължи указания за това и даване на възможност за отстраняването му. Липсата на пълномощно по делото на адвоката, представляващ ответника, прави нередовно процесуално действие и подаването на молба по чл.248 от ГПК. С разпореждане № 683 от 08.08.2022г. първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.101 за отстраняване на констатираната нередовност. Съобразно чл.101 ал.2 от ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на 3 извършването му. Предвид подаването на отговора на исковата молба от адвокат, посочването в отговора на договор за правна помощ, както и представянето с отговора на доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, съставът на въззивния съд намира, че в случая не се касае за изготвяне на доказателства за процесуално представителство и плащане на възнаграждение след постановяване на прекратителното определение.

Неоснователно е и позоваването на нормата на чл.78 ал.11 от ГПК.

Съобразно този текст, когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

Нормата касае заплащането на присъдените разноски от държавата, а не самия осъдителен диспозитив. В настоящия случай осъдителният диспозитив за разноски в полза на ответното дружество следва да бъде срещу прокуратурата, която е предявила иска и е страна по делото. Изпълнението следва да бъде по реда на глава четиридесет и шеста от ГПК.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 249 от 18.08.2022г. по търг.дело № 43/22г. по описа на Добрички окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4