Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 874 от 23.06.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 629/2026
Вид
Решение № 874
Подписан
23.06.2026
Състав
ЯВОР ДАНАИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 167 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. Велико Търново, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20264110100629 по описа за 2026 година

Предявени са искове по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Ищцата Д. Е. М. в исковата си молба твърди, че на **.**.**** г. около 7:11 ч., шофирайки собствения си лек автомобил ***, модел ****, рег. № ********, по първокласен път I-3 в посока ***, на около 3 км. преди разклона за с. ***, общ. ***, обл. ***, попада с предна лява и задна лява гуми в несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно.

Тъй като след преминаването през дупките автомобилът не променил видимо поведението си, ищцата продължила пътуването си към ***, ***. При спирането си на бензиностанция Петрол на автомагистрала Струма, преди гр. Сандански, тя забелязала големи балони по двете леви гуми на автомобила. Служители от бензиностанцията й казали, че най-близкият сервиз за гуми е TOP AUTO в гр. Сандански. При посещението в сервиза работниците констатирали, че и двете гуми не подлежат на ремонт и трябва да бъдат сменени. Тъй като нямали в наличност гуми с необходимия размер, предложили да подсилят гумите от външната и вътрешната страна с лепенки, за да издържат до крайната дестинация – ***, ***.

На следващия ден, **.**.**** г., ищцата посетила сервиз за гуми в *** и поръчала 2 бр. гуми Bridgestone Alenza, 235/50 R20 за цена общо в размер на 520 евро. Гумите пристигнали на **.**.**** г. и били монтирани на автомобила. На **.**.**** г. около 18:00 ч., на връщане от ***, при преминаване през същия участък от пътя, ищцата забелязала, че дупките на пътното платно все още не били обезопасени, като липсвала и сигнализация, предупреждаваща за опасността. Тя направила снимки и продължила пътя си в посока гр. ***. При пристигането си в *** прегледала и свалила записите от видеорегистратора, показващи преминаването на автомобила през дупките. След като придобила лично впечатление от вида и състоянието на дупките, ищцата решила да направи пълен оглед на окачването на автомобила в сервиз, където констатирали повреда в преден ляв амортисьор, чиито ремонт е на стойност 369.63 евро. Счита, че в случая е налице непозволено увреждане, в резултат на което е претърпяла вреди от настъпилото пътно-транспортно произшествие (ПТП), като позовавайки се на разпоредбите на чл.3, ал.1, чл.5 от ЗП, §1, т.2 от ДР от ЗП отговорността за настъпилите вреди била на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Пътят, по който се е движила ищцата и където е настъпило ПТП – то, е част от републиканската пътна мрежа, която е 1 изключително държавна собственост. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.

1 от ЗП и на чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, АПИ била длъжна да поддържа републиканските пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Счита, че установените дупки по пътното платно представляват „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1. т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. На основание разпоредбите на чл.49 вр.чл.45 и чл.51 от ЗЗД, моли съда да осъди ответника да й заплати, сума в общ размер на 889.63 € (осемстотин осемдесет и девет евро и 63 евроцента), включваща стойността на закупените гуми и авточасти, ведно със законната лихва върху сумата от 889.63 €, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане.Претендира разноски.

Ответникът – Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.София, чрез упълномощения си процесуален прадставител оспорва исковете. Счита, че посочените в исковата молба вреди – увредени предна и задна леви гуми, са установени след като водачът е изминал значително разстояние от пътя (близо 450 км до гр. Сандански) след преминаване през дупките, поради което не може да се докаже, че същите са настъпили именно при твърдените обстоятелства.

Доколкото се твърди също, че е увреден и преден ляв амортисьор, то категоричоно оспорва това твърдение, тъй като: - от преминаване на автомобила през твърдените дупки е минал известен период от време – около 5 дни и повече; - автомобилът е изминал над 1000 км път (ищцата твърди, че е пътувала за Република ***) и предвид ролята на амортисьора в автомобилното окачване, то моментно преминаване през дупка не би довело до такава повреда, която да налага неговата подмяна. Още повече, че ищцата твърди, че след преминаване през дупките автомобилът не е променил своето поведение. Твърди, че въпросната част на лекия автомобил е подлежала на подмяна поради продължителна експлоатация, а не в следствие на твърдяното събитие. Липсата на Протокол за ПТП, съставен от служители на МВР, в който да са отразени наймалко място на настъпване на ПТП, схема на ПТП, нанесени материални щети, данни за употреба на алкохол и наркотични вещества от страна на водача, данни за валидно свидетелство за управление на МПС и т.н., и който да кореспондира с останалите приложени доказателства по делото, изключва отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ към настъпилото събитие. В случая настъпването на ПТП следва да се установи по безспорен начин със съответните, издадени от длъжностни лица официални документи, а не от твърденията на заитересованото лице, в случай водача на МПС. Независимо от гореизложеното и в условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на увредения автомобил – Д. Е. М., като счита, че причина за настъпване на ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка от нейна страна. Изборът на скоростта на движение е изцяло субективен фактор и зависи от действията и преценката на водача на превозното средство. Достатъчно е било същият да управлява процесния автомобил с нормативно изискуемото внимание и при изпълнение на задълженията му по чл. 20 във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП, както и да осигури безопасно управление на автомобила, за да не се стигне по никакъв начин в конкретната пътна обстановка до настъпилия резултат. Моли съда да отхвъри исковете, евентуално да намали обезщетението с ½ ид.ч., поради съпричиняването им от ищцата. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и представените доказателства и приема за установено от фактическа страна, въз основа на което достига до следните правни изводи:

Представените по делото доказателства, освен снимки и документи за вида и стойността на ремонта на автомобилните гуми, са свидетелските показания на свидетеля В.В., с когото ищцата живее на съпружески начала и имат две деца, както и шорткът от видеорегистратора на лекия автомобил на тази дата, отразяващ преминаването на 2 автомобила през дупка на пътното платно със съответните ГПС координати.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, ищцата следваше да докаже виновно и противоправно деяние, което деяние е в причинна връзка с настъпилата вреда за нея, както и самата вреда, изразяваща се в претърпени имуществени вреди по МПС, размера им и обстоятелството, че противоправните деяния са причинени от служители на ответника при изпълнение на възложена им ответника работа. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното от нея извършено виновно и противоправно деяние, което деяние е в причинна връзка с настъпилата вреда за нея.

Дори и да се приеме, че ищцата е реализирала вреда по автомобила си на посочената дата, то по делото липсват доказателства тази вреда да е в причинна връзка с преминаването на автомобила й през конкретната дупка на пътното платно – на първокласен път I-3 в посока ***, на около 3 км. преди разклона за с. ***, общ. ***, обл. ***. Разпитаният по делото свидетел признава, че след като управлявания от ищцата автомобил е преминал през дупката, ищцата не само, че не е спряла, а дори е продължила движението на автомобила до границата с ***, т.е. автомобила се е движил още над 400 километра. Вредите по гумите на автомобила не са констатирани веднага след преминаването на автомобила през конкретната неравност на пътя, а са констатирани от ищцата и свидетеля едва след изминаването на още 400 км., преди гр.Сандански - за вредите по гумите, и няколко дни след това – за вредите по амортисьора. Липсват други доказателства, освен показанията на свидетеля, за механизма на настъпване на вредите по лекия автомобил на ищцата. В този смисъл, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля относно тези обстоятелства, тъй като същия е явно заинтересован в полза на ищцата.

Освен това, други доказателства по делото за преминаването на автомобила през дупка на пътното платно, освен записа от видеорегистратора на колата, не бяха предоставени. Дори и да се приеме, че лекия автомобил на същата дата е преминал през дупка на пътното платно с посочените ГПС координати - на първокласен път I-3 в посока ***, на около 3 км. преди разклона за с. ***, липсват други доказателства, че точно там са настъпили и вредите по автомобила на ищцата. Освен, че липсват други доказателства за това, по време на движението му същия ден от още 400 км. преди част от вредите да бъдат констатирани от ищцата, лекия автомобил е преминал и през други неравности по пътя, които също може да са причина за вредите по него, забелязани от водача много по-късно.

Освен това, според показанията на свидетеля част от вредите не са и констатирани окончателно - „вероятно“ имало амортисьор или тампон „тръгнал“, но въпреки това аморисьор на автомобила все още не бил сменян.

Предвид изложените мотиви съдът намира предявения иск за недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение от 50 евро.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 т ЗЗД, от Д. Е. М., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. *** № 2, вх. 3, ет. 3, против Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 000695089, адрес: гр. София, п.к. 1606, бул. Македония № 3, за заплащане на сумата 889.63 € (осемстотин осемдесет и девет евро и 63 евроцента), за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Д. Е. М., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. *** № 2, вх. 3, ет. 3, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 000695089, адрес: гр. София, п.к.

1606, бул. Македония № 3, сумата 50 евро /петдесет евро/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4