Присъда № 100 от 20.05.2024, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 100/20.05.2024 г. по НОХД № 99/2024г.по описа на ПРС ХХІІ н.с.

Пловдивската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу М.Д.К., ЕГН ********** и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.183,ал.1 от НК, за това, че в периода от месец юни 2022г. до месец април 2023г., включително, в гр.Пловдив, след като е осъдена с Решение № 1522/09.05.2022г., постановено по гр.д.№ 20215330100717/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, І брачен състав, влязло в законна сила на 02.06.2022г., да издържа свои низходящи – Е.К.К., ЕГН ********** и Я.К.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лв. за детето Е.К.К., ЕГН ********** и 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лв. за детето Я.К.К., ЕГН **********, всичко в общ размер на 3905 /три хиляди деветстотин и пет/ лева неплатена издръжка за двете деца.

По искане на подсъдимата и нейния защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл.370 и чл.371, т.1 от НПК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и пледира подсъдимата К. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд. По отношение на реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимата да бъде наложено по-тежкото от двете алтернативни наказания, предвидени от законодателя – „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.

Обосновава предложеното наказание с неизпълнение на задължението за изплащане на издръжка по отношение на двете деца на подсъдимата, трудоспособната й възраст и липсата на заболявания, явяващи се пречка подсъдимата да полага труд.

Служебният защитник на подс.К. - адв. Н.К., излага аргументи за наличието на смекчаващи вината обстоятелства и липсата на оттегчаващи такива, като моли съда да наложи наказание „Пробация“ с прилагане на двете задължителни пробационни мерки, както и мярката „Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“.

Подсъдимата М.Д.К. се явява лично в съдебно заседание и признава вината си. По отношение на наказанието моли съда да наложи по-лекото наказание, предвидено в закона.

Съдът, след като прецени наличните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, намира следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата М.Д.К., ЕГН: **********, роден на **, живуща в **, б., б.г., разведена, с основно образование, работеща, неосъждана.

През 2018 г. св.К.Р.К. и подс.М.Д.К. сключили граждански брак. От съвместното им съжителство преди сключване на брака имали две деца – Е.К.К., ЕГН **********, и Я.К.К., ЕГН **********. Поради влошаване на отношенията между двамата съпрузи с Решение № 1522, постановено на 09.05.2022г. по гр.д. № 20215330100717/2021г., І брачен състав по описа на Районен съд – Пловдив бил прекратен гражданския брак между св.К.К. и подс.М.К.. По силата на така постановеното съдебно решение майката – подс.

М.Д.К., ЕГН **********, била осъдена да заплаща на всяко от децата, чрез техния баща – св.К.Р.К., месечна издръжка в размер на по 177,50 лева /сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/. Издръжката следвало да се дължи считано от подаване на насрещната искова молба 24.02.2021г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Съдебното решение влязло в законна сила на 02.06.2022г. След влизане на решението в сила бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 202118260400474 по описа на ЧСИ ** А.А..

От месец юни 2022г. подс. М.Д.К. не била заплащала изобщо издръжката на синовете си. По образуваното изпълнително дело също нямало постъпили суми от страна на длъжника.

За периода от месец юни 2022г. до месец април 2023г., включително, в гр.Пловдив, където двете деца живеели с баща си - св.К.К., подсъдимата съзнателно не е платила присъдената месечна издръжка от 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лева за детето си Е.К.К., ЕГН **********, и присъдената месечна издръжка от 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лева за детето си Я.К.К., ЕГН **********, всичко в общ размер на 3905 лева, макар че дължала изпълнение на това задължение към своите низходящи.

От събраните в хода на съдебното следствие и приобщени по делото като писмени доказателства уведомление изх.№2778/26.03.2024г. по изп.дело № 20218260400474 на ЧСИ А.А., постановление за възлагане на движимо имущество по изпълнително дело № 20218260400474 от 27.07.2022г. и протокол за извършено разпределение от 18.10.2022г. по изпълнително дело № 20218260400474, се установява, че след успешно проведена публична продан на МПС „Мерцедес А 140“ рег.№ **, съсобствен по една втора между св.К.К. и подс.М.К., били погасени вземания по предмета на изпълнение на образуваното изпълнително производство, касаещи разноски, адвокатско възнаграждение и такси по изпълнителното дело, но не се е достигнало до погасяване изцяло или частично на задължението на подсъдимата за издръжка към нейни низходящи, тъй като сумите били недостатъчни.

От 02.10.2023г. подс.К. работела в „**“ ООД, гр.Пловдив на непълно 2 работно време – 4 часа, срещу основно месечно трудово възнаграждение от 390 лв.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено от обясненията на подс.К., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите К.Р.К. и Д.С.К., дадените в хода на съдебното следствие, както и от показанията на св.Е.К.К., дадени в хода на досъдебното производство, събрани по реда на НПК и прочетени по реда на чл.283 от НПК, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК с оглед реда за разглеждане на съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, по глава ХХVІІ от НПК.

Описаните по-горе фактически обстоятелства се приемат за безспорни и от събраните, както в хода на съдебното следствие, така и в хода на досъдебното производство писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК, а именно: съобщение от К.К., удостоверения за раждане на Е.К.К. и Я.К.К., протокол от съдебно заседание от 13.10.2021г. по гр.д.№ 20215330100717/2021г. по описа на РС-Пловдив, І бр.с., изпълнителен лист № 804/25.11.2021г., молба от К.К., покана за доброволно изпълнение по изп.дело №

20218260400474,

Решение

№

1522/09.05.2022г. по гр.д.№

20215330100717/2021г. по описа на РС-Пловдив, І бр.с., изпълнителен лист № 907/12.05.2022г., молба с вх.№ 2938/18.05.2022г. по описа на ЧСИ А.А., Постановление за възлагане на движимо имущество по изп.дело № 20218260400474/27.07.2022г., удостоверения за настоящ адрес, електронна справка за съдимост, уведомление изх.№8867/16.12.2022г., справка актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН ********** за период от 01.01.2020г. до 24.02.2023г., уведомление изх.№ 1703/08.03.2023г., писмо рег.

№ 20-06-11-58 от 13.02.2023г. на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Пловдив, справка за съдимост, характеристична справка, уведомление изх.

№2778/26.03.2024г. по изп.дело № 20218260400474 на ЧСИ А.А., постановление за възлагане на движимо имущество от 18.10.2022г. по изп.дело № 20218260400474, протокол за извършено разпределение от 18.10.2022г. по изп.дело № 20218260400474, служебна бележка изх.№ 58/25.10.2023г., допълнително споразумение към трудов договор № 102/24.06.2022г., призовки за принудително изпълнение.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като същите са логични, последователни и безпротиворечи, както и съответни на приложените по делото писмени доказателства. В тази връзка свидетелите достоверно изясняват какво им е станало известно по случая, описват развитието на събитията, хронологично и съответно на етапите, на който са им станали известни различните факти и обстоятелства, на които са били очевидци или които косвено са им станали достояние. От изложеното от свидетелите се установява фактическата обстановка, описана в 3 обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимата в обясненията й, поради което и по аргумент за противното от чл.305, ал. 3 от НПК не се налага още по-детайлното им обсъждане. Тук е мястото единствено да се отбележи, че показанията на св.Д.К. се кредитират от Съда, макар същите да са лишени от каквато и да е конкретност и не представляват източник на обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваното престъпление.

Съдът цени като достоверни приобщените по делото писмени доказателства, отчитайки ги за истинни, взаимно подкрепящи се и в синхрон с кредитираните гласни доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимата М.Д.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от месец юни 2022г. до месец април 2023г., включително, в гр. Пловдив, след като е осъдена с Решение № 1522/09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 20215330100717/2021 г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, І брачен състав, влязло в законна сила на 02.06.2022 г., да издържа свои низходящи – Е.К.К., ЕГН: ********** и Я.К.К., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лв. за детето Е.К.К., ЕГН: ********** и 11/единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лв. за детето Я.К.К., ЕГН: **********, всичко в общ размер на 3905 /три хиляди деветстотин и пет/ лева неплатена издръжка за двете деца.

Подсъдимата е изпълнила обективните съставомерни признаци на това деяние, като през инкриминирания период в гр. Пловдив, не е изплащала дължимата от нея издръжка за всяко едно от двете си деца Е.К.К. и Я.К.К. в размер от по 177,50 лв. месечна вноска, който размер е бил определен с решение № 1522/09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 20215330100717/2021 г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, І брачен състав, влязло в законна сила на 02.06.2022 г., за чието съществуване тя е знаела, тоест знаела е за задължението й - за неговото основание и размер.

Съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата Е.К. и Я.К. се дължи безусловно от родителите. В тази връзка преценката за финансовата възможност на подсъдимата да изплаща издръжката вече е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка. По делото не се установи подсъдимата да се е намирала в обективна невъзможност да изпълни паричното си задължение през инкриминирания период. В тази насока не се споделя от страна на съда 4 становището на защитника на подсъдимата, че последната изпитвала сериозни финансови затруднения, които са й пречели да изпълнява вмененото й със съдебно решение задължение като родител. Напротив, въпреки че е работоспособна и в една част от инкриминирания период е била трудово заета, както и към настоящия момент, подсъдимата не е извършила никакво плащане, дори и частично /в случая подс.К. в хода на съдебното следствие е наредила паричен превод на сумата от 50 лв., без да е посочено основание за него и преводът е извършен по бюджетната сметка на РС Пловдив, незнайно защо/. Даже и да работи на непълен работен ден, подсъдимата има възможността да направи постъпки за намирането на допълнителна работа, с която да подобри финансовото си състояние, а оттам и да изпълнява своевременно и в цялост задължението си за издръжка към двете си ненавършили пълнолетие деца. Не са налице и доказателства по делото относно наличие на заболявания у подсъдимата или други пречки, които да я поставят в обективна невъзможност да не може да работи и да получава доходи. Очевидно е в случая, че тя не е положила в рамките на инкриминирания период от време достатъчни усилия за изплащането на издръжката, като по този начин е изявила едно незаинтересовано и безотговорно поведение. Купуването на храна при посещение на децата при майка им е изпълнение на естествено задължение на подсъдимата като родител и не компенсира изпълнението на задължението за издръжка, дори и последното да съставлява особено затруднение за родителя. Що се касае до твърденията, че бащата осуетявал режима на лични отношения с децата и възможността на подсъдимата като тяхна майка да осъществява контакт с тях, както и опасенията на подсъдимата, че издръжката няма да бъде разходвана по предназначение за децата, това са въпроси ирелевантни по отношение на фактическия състав на изследваното престъпление и не се отразяват на съставомерността на деянието.