Протокол № 259 от 11.06.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 259 гр. Варна , 10.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диана Д. Митева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900295 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:05 часа се явиха:

Молителят „ТОПЛИВО“ АД, редовно призован чрез адвокат Д.Д., не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“ ООД, редовно призован за съдебно заседание, представлява се от адвокат Я.Я., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Съдът докладва молба вх. № 10770/03.06.2021 г. от адвокат Д.Д., пълномощник на молителя, с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Адв. Я.: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните въпроси по подготовката за първо открито съдебно заседание с определение № 604/25.05.2021, съобщено на страните.

Съдът докладва, че с молба вх. № 10770/03.06.2021 г. молителят заявява, че поддържа молбата си за откриване на производство по 1 несъстоятелност срещу ответника, ще се ползва от приложените към молбата доказателства и моли да бъдат приети по делото.

Поддържа се искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза с посочените въпроси.

В случай, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер над минималното, съгласно Наредба № 1/2004 г., прави възражение за прекомерност. Моли да бъде указано на ответника да посочи банкова сметка, по която да получи претендираните разноски, в случай, че такива му бъдат присъдени.

Адв. Я.: Оспорвам исковата молба на две основания. На първо място, оспорваме, че „ТОПЛИВО“ АД са кредитор на „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“ ООД. Считаме, че вземането им не е безспорно.

Оспорваме представените по делото фактури. Твърдим, че не са получавани стоки по такива доставки, фактурите не са подписвани и не са получавани от упълномощено от „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“ ООД лице.

Оспорваме, че „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“ ООД е в състояние на неплатежоспособност. Считаме, че същото е платежоспособно и не е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност.

По отношение на доказателствата, представяме счетоводен баланс за 2020 г., с оглед указанията на съда, както и оборотна ведомост за период от началото на годината до края на март 2021 г., с копие за ищцовата страна.

Това са документите, които са внесени в НАП, във връзка с даденото уведомление от ищеца.

Твърдим, че получател по фактурите не е никой от представляващите дружеството.

Съдът, като съобрази предприетата своевременно от ответника защита, касаеща, както твърденията по активната легитимация на ищеца, така и материално правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, намира, че се налага осигуряване на защита на насрещната страна, но доколкото ответникът не предявява възражения, а само оспорва 2 твърденията на ищеца, съдът може да обяви начален устен доклад по извършените процесуални действия до настоящия момент.

По тези съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА на страните УСТЕН ДОКЛАД, в следния смисъл:

Производството е образувано по реда на гл. 39 от ТЗ.

Приет е за разглеждане иск на „ТОПЛИВО“ АД, гр. София, ул.

Солунска № 2, представлявано от изп. директор Б.Д., чрез адв. Д. (САК), служебен адрес *** (***), за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ на длъжника „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“ ООД, ЕИК 202454410, гр. Варна, ул. Бузлуджа № 17, ап. 6, представлявано от управители В.Ц. и А.З.-Г., чрез адв. Я.(ВАК).

По твърденията на страните (чл. 148, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Ищецът основава претенцията си срещу ответника, като капиталово търговско дружество, регистрирано със седалище в района на сезирания съд.

За тези служебно известни на съда обстоятелства не е необходимо да се сочат доказателства.

Не е оспорени изрично твърденията на ищеца, заявени в исковата молба само по отношение на договорените с рамков договор № К-5 от 29.06.20 г., със срок на действие до края на 2021 г. трайните отношения по доставки на строителни материали, експедирани от склада на продавача в гр. Бургас до обекти на ответника, при отложено плащане със срок от 30 дни от фактуриране.

Спорни са всички останали твърдения по заявяване и изпълнение на отделни доставки и възникнали задължения по тях.

Ищецът твърди, че е изпълнявал заявените от купувача в рамките на общата уговорка индивидуални покупко-продажби, като организирал доставките и предавал със складови бележки и с товарителници за транспорт 3 за сметка на купувача, заявени количества от различен асортимент строителни материали,фактурирани с уговорени отложени падежи по договорени единични цени, съответно приемани без забележки от представители на ответника в деня на сделките.

Ответникът оспорва получаването на такива доставки, документирани с общо 59 фактури (и дебитни известия), съставени в периода 03.08.2020 – 02.12.2020 г.

Ищецът твърди, че стоките са получени от представителите на ответното дружество.

Ответникът оспорва овластяването на лицата, участвали в съставянето на документите, приложени от ищеца към исковата молба и се позовава на съставяне на документи от лица, без представителна власт от негово име, като възразява срещу обвързването му с така документираните обстоятелства.

Ищецът твърди, че поетите задължения за плащане, възлезли на сбор от 16 944.09лв, но купувачът не ги е изпълнил дори и след като бил поканен и признал дълга в кореспонденция от 16.12.2020г., разменена между страните по електронна поща.

Ответникът оспорва тези твърдения, като отрича да е получавал оспорените фактури и стоки по тях.

Оспорени са изрично и твърденията, относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност: наличие на трайно спиране на плащанията и недостатъчната стойност на текущите активи за покриване на текущите задължения от дейността на предприятието.

Ищецът твърди влошено финансово състояние на предприятието на ответника, изключващо обслужването на текущите му задължения както по периодичните доставки, така и към други доставчици или кредитори, наложили обезпечителни мерки и предприели принудително изпълнение по дела, образувани през 2020 и 2021 г., оповестени в регистър на длъжниците към КЧСИ. Кредиторът счита, че предприятието е в затруднение да обслужва текущата си дейност в продължителен период, индикиращ спиране на плащания. Допълнително сочи, че липсват известни активи на предприятието, 4 с които затрудненията да могат да бъдат преодолени с покриване на всички задължения.

Ответното дружество отрича да изпитва затруднения в дейността си.

Възразява срещу твърдения за спиране на плащанията, като сочи наличие в предприятието на текущи обороти, приходи от дейността в размери, достатъчни за обслужване на текущи задължения, извън оспорените задължения към ищеца.

При служебна проверка съдът е констатирал публично оповестените от предприятието данни за годишно приключване, заявени за вписване по партидата му в ТРРЮЛНЦ само за период до края на 2019 г., предхождащ влошаването на платежоспособността на търговеца.

Ответникът се позовава допълнително и на съставени документи за приключването на 2020г.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Въз основа на посочените от страните обстоятелства, съдът квалифицира претенцията като иск за откриване на производство по несъстоятелност, предявен от кредитор с изискуеми вземания по търговски сделки, основан на презумпция за неплатежоспособност. Спирането на плащанията се сочи като резултат от обективно състояние на имуществото на длъжника, като презумптивна предпоставка за основание за обявяване на длъжника в неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Активната си легитимация ищецът извежда от факта на неизпълнени изискуеми вземания (с най-ранен падеж 02.09.2020 г.) за цена на доставени стоки по търговски продажби. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото легитимацията правоотношение, представляват диспозитивни норма на чл. 318, ал.1 и сл. ТЗ, поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа на договорната свобода за поемане на задължения (pacta sunt servanda) и да приеме за определящи правата и задълженията на страните, именно уговорките в договора за доставка за начина на разплащане и падежите, а при липса на такива да приложи правилата за търговските продажби (чл. 327 ЗЗД).

5

Отричането на противопоставимост на документираните доставки, съдът квалифицира, като незабавно противопоставяне на търговецът на сделки, за които се твърди, че са сключени от негово име, от лица без представителна власт (хипотезата на чл. 301 от ТЗ). С това поведение ответникът възразява срещу действителността както на договарянето на отделните доставки, така и на признанията за одобряване на остойностено изпълнение на доставчика и приемане на стоки и транспортни услуги без възражение.

По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК):

Съдът намира, че ищецът се е позовал на всички релевантни факти за очертаване на основанието на вземанията, които го легитимират като кредитор с право на иск.

Предвид оспорването на доказателствената стойност на посочените писмени доказателства, съдът намира, че следва да укаже, че ищецът не е посочил доказателства за фактическо предаване на стоките, описани като предадени със стокови разписки към всяка една от фактурите.

С оглед на оспорването на противопоставимост на документите, ищецът следва да докаже, че авторите на изявленията от името на дружеството са били упълномощени да сключват сделки и да приемат изпълнение, евентуално, че съставените от името на ответника документи, са били връчени или по друг начин узнати от ответното предприятие, преди предявяването на исковата молба в срок, достатъчен да се възприемат и отчетат от предприятието като документи за поети задължения.

На ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за твърдяното обстоятелство по извънсъдебно признание на дълга, отправено в кореспонденция по електронен адрес към 16.12.2020 г.

Ищецът е ангажирал допустими доказателства за посочените обстоятелства по основанието за откриване на производството, с оглед позоваването на презумпция за спиране на плащанията. Доказателствена тежест той носи за установяване на обективното финансово състояние на предприятието и необратимия и траен характер на затрудненията, проявили 6 се като спиране на плащания и текущото съотношение на активите и задълженията на предприятието. За тези обстоятелства е посочено заключение на вещо лице.

В тежест на ответника е опровергаване на презумпцията за обективен характер на спиране на плащанията, с пълно доказване на действително налични ликвидни активи в негово разпореждане, с които може да погаси задълженията си. Ответникът носи тежестта да опровергае презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, в случай, че назначеното от съда вещо лице констатира явно и трайно несъответствие на стойности на текущите активи и текущите задължения, и влошени показатели на финансовия анализ, чрез справки до общодостъпни източници, както и при проверката на наличните в предприятието счетоводни записвания и инвентаризации на активите.

Докладът по разпределение на доказателствената тежест съдът ще допълни след допълнително изразяване на становище от ищцовата страна, предвид оспорването на твърденията в исковата молба.

Кредиторът е обосновал началната дата на неплатежоспособността с известните му падежи на неплатени задължения. Тази начална дата обаче съдът следва да установи служебно, доколкото с нея се свързват редица последици от значение на следващите фази от развитието на производството по несъстоятелността, включително и засягащи права на трети лица( чл.645 т.4, 646 ал.2, 647 т.4 ТЗ). Посочването на самата дата обаче не е част от твърденията, за които страните носят доказателствена тежест, а се определя служебно от съда въз основа на всички събрани доказателства като найранния момент, от който твърдяното от страните състояние на неплатежоспособност е придобило траен и необратим характер. Ето защо в тази насока доказателствата се събират служебно от съда, като се изследва финансовото състояние на длъжника във всеки един от релевантните(според представените от страните доказателства) моменти и в периодите между тях.