Акт № 20300 от 29.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20300 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110118460 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Г. И. В. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4071/2026 г. по описа на РС - Враца.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в **************, е била клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да 1 заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, но тъй като издадената заповед била оспорена, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2 341,30 евро, представляваща главница за доставена до горепосоченият недвижим имот топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 353,66 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 11.05.2026 г., сумата от 24,05 евро, представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5,89 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 11.05.2026 г. Претендират се и сторените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа се становище, че по делото не е доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия. Оспорва се размера на претендираната топлинна енергия с доводи, че в имота няма консумация на топлинна енергия, след като показанията на уредите са нулеви. В подкрепа на предходното се представя годишен отчет за процесния период. Излага се също, че процесните суми са недължими, тъй като е отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. Сочи се още, че ищецът не е ангажирал доказателства относно изправността на уредите, поради което следва да се приложи последицата от недоказване този релевантен факт.

Поддържа се още, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на задълженията. По отношение на претендираните суми по предявените акцесорни претенции се изразява становище за неоснователност, тъй като ищецът не е 2 ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответника за този период. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от приложеният по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № 120, том LX, дело № 11993/1996 по описа на Димитър Танев, нотариус с район на действие СРС безспорно се установява, че ответникът Г. И.

Валинова, се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

Видно от приложената по делото молба-декларация от 30.08.1996 г. е, че ответницата е поискала откриване на партида в топлофикационното дружество, като е декларирала, че семейството й се състои от 2 члена.

По делото е приложен протокол от проведено на 18.10.2012 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за избор на ищцовото дружество за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

По делото са представени издадените през исковия период общи фактури и приложимите ОУ на дружеството-ищец, свидетелствата за извършени метрологични проверки на СТИ и отчети през исковия период.

От страна на ответника по делото са представени и приложени годишните отчети в имота за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и отчетен период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. с отразени нулеви показания на радиаторите и забележка за блокирал водомер и за двата периода.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и направените самостоятелни проверки е констатирало, че топломерът в абонатната станция е отчитан по електронен път в началото на всеки месец. Вещото лице е посочило, че абонатът – настоящ ответник е консуматор на количество топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряване на изразходваните кубически метри топла вода. Видно от заключението е, че за двата отчетни периода показанията на разпределителите са „0“ и не е начислявана топлинна енергия за отопление. През периода 01.07.2023 г.-30.04.2025 г. топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, поради блокирал водомер и неосигурен достъп. Начислението е формирано на база брой обитатели – 2 броя.

Съгласно заключението разпределяната топлинна енергия е в съответствие с 3 нормативната уредба – месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна вноска. В заключението вещото лице е отразило, че ищецът е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на неплатените суми по партидата на имота за главница за процесния период възлизат на сумата от общо 2365,35 евро, в т.ч. и сумата от 24,05 евро за отчет на дялово разпределение, а размерът на мораторната лихва на сумата от 359,55 евро, в т.ч. сумата от 5,89 евро лихва върху главницата за дялово разпределение. В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице е посочило издаваните общи фактури през процесния исков период и разликите между кредитните известия и сумите по общи фактури.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за 4 сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, ответникът не оспорва, а и от приложените по делото писмени доказателства – договор за замяна, безспорно се установява, че през исковия период ответникът се легитимират като собственик на процесния недвижим имот.

Разпечатката съдържа 28 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8366f8c-be19-480d-8ac1-910cdef197f6