Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 284 от 02.12.2022, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 455/2022
Вид
Решение № 284
Подписан
02.12.2022
Състав
Мария Йорданова Дучева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.334 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Айтос, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20222110100455 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба „Р.К." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Я.Г. чрез адв.М. С. срещу "Л.И.**" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и aдpес нa yпpaвление: област ***, ***, представлявано от А.А..

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество е с основен предмет на дейност транспортни и спедиторски услуги, превоз на различни товари. При изпълнението на тaзи търговска дейност ищецът сключил договор с ответника за извършване нa автомобилен превоз през месец февруари 2022 година.

По възлагане от ответника, на 27.02.2022 година ищцовото дружество извършило превоз на предоставената му стока с направление от *** за който ответникът cc задължил да заплати сумата oт 1900,00 евро (хиляди и деветстoтин евро) без ДДC или 4459,29 лева с ДДС. Стоката бе натоварена от *** - Г. на 28.02.2022 г и доставена нa К.Ф. — *** на 02.03.2022г.

Ha ответника била издадена и изпpатена Фактура №5861/02.03.2022г, коята трябвало да бъде платена в десетдневен срок от получаване.

Kъм момента на подаване на ИМ ответникът не само , че не бил правил плащания по фактурата, но и спрял всякаква комуникация с ищцовото дружество. Ищецът излага, че е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника.

Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 4459,29 лева с ДДС, представляваща вземане пo Фактура №5861/02.03.2022г за извършване на превоз на стока в периода 28.02.2022 — 02.03.2022 г, с направление от *** 1 ведно със законната лихвa от дaтaтa на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника "Л.И.**" ЕООД.

В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.С.. В първото открито заседание адв. С. поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване на ответника.

Ответното дружество, също редовно призовано за о.с.з. лично чрез управителя, не е изпратило надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 131 ГПК, страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените искове, с подаването на отговор от ответното дружество, в законоустановения срок по ГПК, субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно.

Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от непредставянето на писмен отговор от ответницата в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването на ответната страна лично или на нейн упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.

Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от ГПК, т.к. на ответника е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в 2 негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване – стриктно процесуално обсъдени.

Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника.

Въз основа на същите, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е изправна страна.

При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или правопогасяващи възражения от ответника, може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид паричния характер на вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът съобрази правилата за разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и указана му с доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на изпълнението. Изложените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло, досежно всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.

Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в настоящото производство, се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като последния бъде осъден да заплати на ищеца доказаната сума на разноските- 750 лв. за адвокатско възнаграждение и 178,37лв.държавна такса.

Водим от изложените съображения и на основание чл.239, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на "Л.И.**" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и aдpес нa yпpaвление: област ***, ***, представлявано от А.А., ДА ЗАПЛАТИ на „Р.К." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Я.Г. , сумата от 4459,29лв./четири хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 29ст./ с ДДС, представляваща вземане пo Фактура №5861/02.03.2022г за извършване на превоз на стока в периода 28.02.2022 — 02.03.2022 г, с направление от Apгoc, Г. до Букурещ, Румъния , ведно със законната лихвa от дaтaтa на подаване на исковата молба-27.05.2022г до окончателно изплащане на задължението.

3

ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал.1 ГПК Л.И.**" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и aдpес нa yпpaвление: област ***, ***, представлявано от А.А., ДА ЗАПЛАТИ на „Р.К." ООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Я.Г. сумата от 928,37лв. /деветстотин двадесет и осем лева и 37ст/ разноски по делото .

Решението не подлежи на въззивно обжалване.

На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който в 1-но месечен срок, от получаването, може да поиска неговата отмяна от ОС-Бургас, в случай че е бил лишен от възможността да участва по делото.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4