Решение № 5378 от 21.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5378 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100509874 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20122261 от 11.05.2024 г., постановено по гр.дело № 30360/2019 г. на СРС, І Г.О., 161 състав, е отхвърлен предявения от И. А. В., ЕГН **********, против етажни собственици в сграда с адрес: гр.София, бул.“********, иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на следното решение от проведено на 17.04.2019 г. общо събрание на етажните собственици: Решение № 3: Портиерската услуга да продължи да се изпълнява от настоящите портиери, като продължи да се заплаща по досегашния ред. С решението на съда е осъден И. А. В., ЕГН **********, да заплати на етажни собственици в сграда с адрес: гр.София, бул.“********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 600 лв., разноски, сторени в производството по делото.

Срещу решението на СРС, 161 с-в е постъпила въззивна жалба от И. А. В., подадена чрез пълномощника адв.Д. Г., с искане същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения конститутивен иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съображения изложени в 1 жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Етажни собственици в сграда в режим на Етажна собственост/ЕС/, находяща се в гр.София, бул.“Б********, чрез пълномощника си адв.Й. Ч. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения :

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение № 3, обективирано в протокол от проведено на 19.04.2019 г., Общо събрание /ОС/ на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, бул.“Б********. Взетото решение № 3 е следното: „Портиерската услуга да продължи да се изпълнява от настоящите портиери, като продължи да се заплаща по досегашния начин- по равно от всички обекти“. Съгласно константната съдебна практика, включително и тази на ВКС не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние. Това са такива решения, които пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат определяни, т.нар. положителни решения на ОС на ЕС. Онези от решенията на ОС на ЕС, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респективно на отмяна/ в този смисъл е определение № 308/30.06.2011 г. по ч.гр.дело № 21/2011 г. по описа на ВКС, I г.о. и решение № 28/ 06.06.2017 г. по гр.дело № 2887/2016 г. по описа на ВКС, II г.о./. Съгласно цитираната съдебна практика обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, 2 т.е. решения, рефлектиращи в правната им сфера. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.

Съдът намира, че процесното решение № 3 обективирано в протокол от проведено на 19.04.2019 г., Общо събрание /ОС/ на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, бул.“Б******** не поражда никакви правни последици за ищеца - не създава за него задължения, които да подлежат на изпълнение. Процесното решение не променя съществуващата правна обстановка, поради което и не подлежи на съдебен контрол по реда на чл.40 от ЗУЕС. С това решение не е внесена промяна в правния мир, а само е взето решение портиерската услуга да продължи да се изпълнява от настоящите портиери, като продължи да се заплаща по досегашния начин- по равно от всички обекти. С него не е определен срок за изпълнение на някакви незаплатени задължения от етажните собственици, с оглед на което да се направи обоснован извод, че въз основа на това решение етажната собственост ще предприеме действия за събирането им по съдебен ред. Това решение не води до възникване на задължения занапред за етажните собственици, както и за ищеца. С оглед на което предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС е недопустим - за ищеца не е налице правен интерес да иска отмяна на процесното решение № 3 обективирано в протокол от проведено на 19.04.2019 г., Общо събрание /ОС/ на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, бул.“Б********, тъй като то по никакъв начин не засяга правната му сфера.

По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск.

Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Предвид гореизложеното, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, настоящата въззивна инстанция следва да обезсили изцяло недопустимото първоинстанционно решение, включително, в частта относно присъдените разноски по делото за производството пред първата съдебна инстанция по недопустимия иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, и да прекрати производството по делото по този иск.

Относно разноските по производството.

С оглед крайния изход на делото - прекратяването на производството по така предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, ищецът няма право на разноски по делото, а дължи такива на ответника. С настоящето решение в полза на ответника следва да се присъдят разноските, направени пред двете съдебни инстанции, по повод прекратеното производство по предявения недопустим иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, които ищеца му дължи на основание чл.78, ал.4 от 3

ГПК. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.4 от ГПК на въззиваемата странаответник следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правни услуги от 21.10.2024 г. и списък на разноски по чл.80 от ГПК, като с оглед направеното от въззивника- ищец, чрез неговия пълномощник възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, което съдът намира за основателно, същото следва да бъде намалено до размер на сумата от 720 лв., с включен ДДС. В процесния случай, съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззиваемата страна- ищец процесуални действия в настоящата въззивна инстанция, съдът намира, че претендираното от въззиваемата страна- ответник адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1800 лв., с включен ДДС е прекомерно и следва да бъде намалено д о размер на сумата от 720 лв., с включен ДДС. В заключение - на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 1320 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/ от която сума- 600 лв. за първата съдебна инстанция и 720 лв., с включен ДДС за въззивната инстанция/.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20122261 от 11.05.2024 г., постановено по гр.дело № 30360/2019 г. на СРС, І Г.О., 161 състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото по така предявения от И. А. В., ЕГН **********, срещу Етажни собственици в сграда в режим на Етажна собственост/ЕС/, находяща се в гр.София, бул.“Б********, иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение № 3 от проведено на 17.04.2019 г. общо събрание на етажните собственици, като недопустимо.

ОСЪЖДА И. А. В., ЕГН **********, да заплати на Етажни собственици в сграда в режим на Етажна собственост/ЕС/, находяща се в гр.София, бул.“Б********, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, сумата от 1320 лв./ хиляда триста и двадесет лева/, представляваща направените пред двете съдебни 4 инстанции разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Евгени Стоилов Станоев

Не споделям становището на мнозинството от членовете на съдебния състав за недопустимост на постановеното от първата инстанция съдебно решение.

Както е посочено в решението на въззивния съд, на отмяна с конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС подлежи само позитивно решение на общо събрание на етажна собственост, т.е. такова, което поражда правни последици, а не решения, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да формира воля вместо етажната собственост. В този смисъл е и Решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.

В настоящия случай е взето решение, както следва: „Портиерската услуга да продължи да се изпълнява от настоящите портиери, като продължи да се заплаща по досегашния начин – поравно от всички обекти“. Това решение не отхвърля предложение, а продължава действието на предишно взето решение на общото събрание, което не е предмет на производството, т.е. продължава действието на правните последици, които са породени от предишно решение на общото събрание на етажната собственост.

Следователно и доколкото се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост към момента на вземане на оспореното решение, то същият има правен интерес да предяви конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ГПК при спазване на преклузивния едномесечен срок. Въпрос по съществото на спора е дали решението е взето при спазване на процедурните правила на ЗУЕС и дали е материално законосъобразно – взето в рамките на компетентността на общото събрание на 5 етажната собственост.

По всички тези съображения смятам, че решението на първоинстанционния съд е допустимо и следва да бъде решен спорът по същество.

6