Решение № 1116 от 15.08.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 619/2022
- Вид
- Решение № 1116
- Подписан
- 15.08.2022
- В сила
- 07.12.2022
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1116 гр. Варна, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20223110200619 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. В. Ц. ЕГН**********, против Електронен фиш № 8504234456, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който за нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП , вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП , на жалбоподателката е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 300. 00 (триста) лева.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се иска процесният ЕФ да бъде отменен, твърди се, че жалбоподателката не е извършила описаното в ЕФ нарушение, като въз.Ц. сочи, че не е в състояние да се защитава сама и моли да й бъде назначен служебен защитник.
В съдебно заседание, въз.Ц., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. К., назначена от съда служебно за процесуално представителство. Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли ЕФ да бъде отменен, к7ато излага аргументи, че предвид възрастта и здравословното състояние на жалбоподателката същата не е управлявала процесния автомобил, като се е налагало при нужда автомобилът да се ползва от нейни близки.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли ЕФ да бъде потвърден и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като жалбоподателката е собственик на процесния автомобил и не е представила доказателства, че друго лице е управлявало този автомобил..
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е установено и не е спорно между страните, че на 01.07.2020 г., в 14: 40 часа, устройство №20912, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-9 км.150+2 4 9 е фиксирало управление на МРС „ Фолксваген Голф”с регистрационен №А4174КК , с обща техническа допустима максимална маса 1505, брой оси 2, кат.ППС в общ. Долни Чифлик, по път І-9 км. 150+249, с посока Намаляващ километър, като пътният участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа. По време на горепосоченото движение автомобилът е бил засечен от устройство № 20912, представляващ елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Електронната система отразила, че за посочения автомобил не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.
Въз основа на тези данни от горепосоченото устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси п о чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) , от АПИ е издаден и процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който за допуснато от жалбоподателката нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП , вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП , на същата е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 300. 00 (триста) лева.
ЕФ е бил връчен на дъщерята на жалбоподателката и обжалван от въз.Ц. в законоустановения срок.
Съдът кредитира напълно писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката- ЕФ, снимков материал, разпечатки и др. както и от приобщени в с. з.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на ЕФ, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. В тази връзка, 2 приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН : "Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно...., наказващия орган издава наказателно постановление/ респ. ЕФ/, с което налага съответното административно наказание". Следователно, за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.
Безспорно за процесния автомобил, управляван на процесната дата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е била дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , предвижда административно наказание - глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата .
От своя страна разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН , от субективна страна, нарушението следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл в неговата разновидност – пряк или евентуален.
По отношение на регламентираното задължение, на административно наказване по този текст, ще подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа. Едновременно с това съобразно субсидиарно приложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК , деецът следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, а именно че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване той иска или допуска.
Съгласно разпоредбата на чл.187 а ал.1 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3б, в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател- от ползвателя, освен ако е установено, че ППС е управлявано от трето лице.Собственик на процесният лек автомобил безспорно е въз.Ц..
Съгласно разпоредбата на чл.187 а ал.4 от ЗДвП, вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност, ако в съответния срок представи декларация, в която посочи данните на лицето, което и извършило нарушението и копие от СУМПС.
В конкретния случай правилно АНО е издал ЕФ срещу собственика на МПС съгласно чл.187 а ал.1 от ЗДвП, но видно от ангажираните по делото доказателства, възрастта- 89г. към датата на нарушението и здравословното състояние на жалбоподателката- множество тежки заболявания, включително 3 паркинсонова болест и практическа глухота, житейски достоверни са твърденията й в жалбата, поддържани и от процесуалния представител, назначен от съда едва в хода на съдебното производство, че не е имало никаква възможност въз.Ц. на процесната дата да е управлявала автомобила.В случая, видно и от изложеното в жалбата,че наказаното лице не е в състояние само да защити правата си, очевидно поради непознаване на законовите разпоредби жалбоподателката не се е възползвала от възможността да посочи на кое лице е предоставила автомобилът за управление, а е обжалвала ЕФ пред съда, каквато единствено възможност за защита на интересите е посочена в самия ЕФ.
В този смисъл съдът намира, че дори да се подходи строго формалистичто и да се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, тъй като въз.Ц. е солственик на автомобила, ЕФ е незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателката е наложено административно наказание, тъй като в този случай нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН . В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК , тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по– ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена опасност на нарушението, следва да се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване. Касае се за лице на 89г. към датата на нарушението, което е в изключително тежко здравословно състояние, липсват каквито и да било доказателства за извършени идентични нарушения от този вид, като очевидно непосочването на лицето, което реално е управлявало автомобила, се дължи на непознаването на закона.При това положение, налагането на глоба в размер на 300 лв., се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на същото, както и на степента на обществена опасност на самия нарушител. При наличието на описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление (съответно електронния фиш), като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС).
4
По изложените съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката, като обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а въз Ц. да бъде предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Предвид констатираните основания за отмяна на ЕФ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ЕФ се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което и на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8504234456, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който за нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП , вр. с чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП , на Р. В. Ц. ЕГН********** е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 300. 00 (триста) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. В. Ц. ЕГН**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.