Решение № 102 от 05.06.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Б., **.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Ц.Т.А. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20231810100117 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл**1 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

„***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ***, ул.*** №** в*** ет** с ЕИК: ***, съдебен адрес: гр.С., ул.***№*** партер, чрез пълномощник адв. К. К. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на ответника С. К. П. от Б., бул.*** №*** вх*** ет** ап**, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „***”ЕООД, за което е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.11.2022г. по ч.гр.д.№ ***** г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 30** е в р о /три хиляди двадесет и четири евро/, представляваща посредническо възнаграждение по Договор за посредничество при продажба, сключен от ***г. в гр.С. на недвижим имот, находящ се във вилна зона „***“ в Б., представляваща 1/2 идеална част от УПИ *** в кв.** по плана на Б., в.з.*** заедно с построената в него едноетажна монолитна вилна сграда, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 01.11.2022г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането. Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в настоящето производство, за което не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. К. К. от САК поддържа иска моли да се уважи по съображения, изложени в писмени бележки с вх.№ *** от 10.**.2023г. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, ако надвишава минималното определено в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответникът-С. К. П. от Б. е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ ***г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва иска. Същият твърди, че към датата на сключване на договора за посредничество той не е бил собственик на недвижимия имот, предмет на договора. Имотът е бил собственост на П.Г.П. и А.Н.П., които не са го 1 упълномощили да сключва договори и да възлага права на посредничество по отношение на процесния имот. Освен, че същият не е разполагал с представителна власт по отношение на имота, в конкретния случай липсва и приемане и потвърждаване на неговите действия, извършени без представителна власт от страна на собствениците на имота. Ответникът твърди, че не е налице валидно сключен договор за посредничество по отношение на процесния имот, поради което претенцията на ищеца за заплащане на посредническо възнаграждение се явява неоснователна само на това основание.

Ответникът заявява, че процесния имот е продаден на трето лице без съдействието на „***" ЕООД, т.е. без самото дружество да е осъществило посредничество и да е свързало страните по сделката, за което не им се дължи и възнаграждение по договора.

Ответникът твърди, че клаузите в сключения договор за посредничество за предоставяне на „изключителни права“ се явяват нищожни като противоречащи на закона, тъй като за ищеца възниква право на възнаграждение в пълен размер и в случай на неизпълнение на основното му задължение за свързване на страните по сделката, предмет на договора за посредничество, би се стигнало до случай на неоснователно разместване на блага, което безспорно облигационното право не позволява.

Отделно от това ответникът твърди, че тези клаузи са в разрез с добрите нрави, тъй като, в нарушение на изискването за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските отношения, с тях се създава възможност за облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя. На практика изпълнението на основните задължения на търговеца е предоставено на неговата собствена преценка, без да се въвеждат каквито и да е конкретни изисквания в тази връзка и без да се предвиждат каквито и да е санкционни последици за търговеца при неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията му. Като краен резулта т потребителят е лишен от възможност да въздейства на начина, по който посредникът изпълнява задълженията си по договора, и дължи изпълнение на задълженията си независимо от лошото или неточно изпълнение на насрещната страна. По този начин търговецът има право да получи плащане за услуга, която се отклонява от дължимата, с което пряко е осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. ** от ЗЗП. Ответникът заявява, че клаузите на Раздел V от договора са във вреда на потребителя, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което са неравноправни и затова нищожни. Твърди, че не е осъществен фактическият състав, на който възниква правото на ищеца да получи претендираното възнаграждение и моли предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Моли да се присъдят направените по делото разноски,за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л**5/.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. П. П. от САК оспорва иска и моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан по съображения, които излага в писмени бележки с вх.№ *** от 09.**.2023г.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

2

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ***** г. по описа на РСБ., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 07.11.2022г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № *** от 07.11.2022г. по ч.гр.д.№**** г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С. К. П. за сумата-главница от 30** евро, представляваща неплатено парично задължение, произтичащо от Договор за посредничество при продажба на недвижим имот, сключен от ***г. в гр.С., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 01.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№*****г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника на 17.11.2022г. С възражение с вх.

№ *** от ***г. е оспорил вземането като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № ***г. заповедният съд е дал на заявителя срок, в който може да предяви иск за установяване на вземането, което разпореждане е връчено на ищеца на **.01.2023г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело №*****г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу длъжника С. П., е депозирана на 26.01.2023г. в РС-Б., изпратена по куриер с дата от **.01.2023г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.

Ищецът твърди, че с ответника С. П. е сключил договор за посредничество при продажба на недвижим имот, сключен в град С. на 17 януари 2022 година, по силата на който ищецът „***“ЕООД се е задължил да търси купувач за предлагания за продажба имот от ответника, а именно: 1/2 идеална част от УПИ *** в квартал ** по плана на Б., вилна зона „***“, ведно с едноетажна монолитна вилна сграда в имота, а ответникът С. К. П. се е задължил да заплати на „***” ЕООД посредническо възнаграждение в размер на 3% без включен данък „добавена стойност” от стойността, на която е извършена продажбата.

Съгласно т.7.4 от описания по-горе Договор за посредничество при продажба възложителят се задължава да заплати на Агенцията уговореното в т.4 възнаграждение ведно с дължимия ДДС при намиране на купувач като възнаграждението е дължимо в момента на сключване на предварителен договор за продажба, а в случай, че страните /продавач и купувач/ уговорят да не се сключва предварителен договор, а направо окончателен договор във формата на нотариален акт, възнаграждението е дължимо в момента на сключване на окончателния договор.

Договорът е с изключителни права за посредничество в полза на ищеца за срок от шест месеца. Изключителните права, по смисъла на раздел V /пети/ от договора, предполагат изключителното право на възложителя да посредничи при продажбата, а така също и гарантираното право на възложителя да получи посредническото си възнаграждение при продажба на имота в срока на предоставените изключителни права, независимо от останалите обстоятелства.

Според т.10.2 от Договора за посредничество Агенцията, в случая ищецът има право на уговореното възнаграждение във всички случаи, когато възложителят или собственикът продадат имота за срока на изключителните права, независимо дали са го продали самостоятелно/ без използване на посредничество/, чрез друг посредник или друг способ на посредничество и независимо дали Агенцията представлява или е представила купувача.

Горното се установява от приложеното копие от Договор за посредничество при продажба на недвижим имот от ***г.

Съгласно приложеното писмено доказателство-копие от нотариален акт № *** том ** рег. № ***, дело №***г. на нотариус № ***-Т.Ф., с район на действие РС-Б., се установява, 3 че ответникът е станал собственик на недвижимия имот във в.з.*** в Б. на 17.02.2022г., а Договорът за посредничество при продажба за същия имот е сключен между страните на ***г., т.е. месец преди това или към момента на сключването му ответникът С. П. не е бил собственик на недвижимия имот, предмет на договора.

Видно от приложеното копие от нотариален акт № *** том **** рег.№***, дело № 3**/***г. на нотариус № ***-Д.Г., с район на действие РС-Б., се установява, че в шестмесечния срок от сключване на Договора за посредничество при продажба от ***г., ответникът е продал та 07.06.2022г. недвижимия имот на Е.С.М. и В.Н.М. за сумата от 84000 евро.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Л.Г. се установява, че тя работи от 7 години при ищеца като брокер и ответникът с нея е сключил договора за посредничество, който е бил с изключителни права за Агенцията, тъй като ответникът е искал имота да се продаде в рамките на два месеца и огледите да се провеждат само в събота и неделя. След сключване на договора за посредничество св.Г. е обявила имота за продажба в ** сайта, в група със 100 брокери в С., в „***“, „***“, в „***“ и в други сайтове, т.е. рекламирала е продажбата на имота. Провела е 30-40 огледи в рамките на 3-4 седмици. Клиент на име И.В. е проявила желание да закупи имота, но тъй като се е продавала ½ идеална част от поземления имот същата е искала да има декларация-съгласие от другия съсобственик. По тази причина ответникът устно е информирал св.Г. да спрат рекламата на продажбата на имота, за да се снабди с този документ. Св. Г. в началото на април 2022г. видяла обява, че друга Агенция продава същия имот и установила, че в началото на месец юни 2022г. имотът е продаден.

Съгласно показанията на св.И.Д.Ц. се установява, че с ответника са приятели и знае, че той през 2022г. е имал застроен имот във в.з.*** в Б., за който имот е търсел купувач, за да го продаде по-бързо и близки хора са му съдействали и така е намерил купувачите, на които е продал имота. Св. Ц. също е търсил купувачи като разгласявал, че се продава имота на ответника.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният установителен иско с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл**1 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ответника С. К. П. е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.4**, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 30** евро, представляваща неплатено парично задължение, произтичащо от Договор за посредничество при продажба на недвижим имот, сключен от ***г. в гр.С., ведно със законната лихва върху горната сумаглавница, считано от 01.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, по следните правни съображения: