Решение № 5653 от 13.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5653 гр. София, 13.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100509473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 13866 от 11.08.2023 г. по гр. д. № 750/2022 г., поправено с Решение от 08.05.2024 г. по гр. д. № 750/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 76-и състав, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ

„R+V

ALLGEMEINE

VERSICHERUNG“

AKTIENGESELLSCHAFT /AG/ („ЕР ПЛЮС B AY АЛГЕМАЙНЕ ВЕРЗИХЕРУНГ“

АКЦИЕНГЕЗЕЛШАФТ /АГ/ е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 105, ал. 1 от КМЧП, сумата от 4 454.57 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД по щета № 0500790782/2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 1 019.68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 09.01.2022 г.

Със същото решение ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „R+V ALLGEMEINE

VERSICHERUNG“ AKTIENGESELLSCHAFT /AG/ („ЕР ПЛЮС B AY АЛГЕМАЙНЕ

ВЕРЗИХЕРУНГ“

АКЦИЕНГЕЗЕЛШАФТ

/АГ/ е осъдена да заплати на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 345.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съдът неправилно е приложил материалния закон по отношение спирането и прекъсването на давностните срокове по немския граждански кодекс. Посочва, че съгласно немското законодателство не се провеждат преговори, ако едната страна ги отхвърли, като счита, че това е и конкретната хипотеза. Сочи, че между страните не са провеждани преговори, тъй като отправянето на претенция чрез представителя на ответника за уреждане на претенции и последващ категоричен отказ не означава водене на преговори. С оглед изложените съображения счита, че вземането е 1 погасено по давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият сочи, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване на предявените искове. Поддържа, че съдът правилно е приложил материалноправните норми, уреждащи давността. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ответника – чрез адвокат Т. Б., с надлежно учредена представителна власт по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание § 115 (1), изречение 1 Закона за застрахователния договор (VVG) и § 288, алинея 1, изречение 1 от Гражданския кодекс (BGB) за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на причинителя на увреждане при заявени фактически твърдения, че ищецът е встъпил в правата на увреденото лице, в чиято полза е изплатено обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ и за мораторна лихва върху претендираната главница.

В случаите на непозволено увреждане с международен елемент, какъвто се явява и процесният, приложимото материално право се определя по Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (“Рим II”). Съгласно чл. 4, пар. 1 от същия приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. В този смисъл са и т. 25 от решение от 10.12.2015 г. по дело C350/14, т. 23 от решение от 17.05.2023 г. по дело C-264/22, т. 27 от решение от 05.09.2024 г. по дело С-86/23 на СЕС. При това и доколкото процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на територията на Германия, приложимо е немското материално право.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 от Рим II когато едно лице („кредитор“) предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение.

Единственият довод за неправилност на решението, поддържан във въззивната жалба и по който въззивният съд дължи произнасяне предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, се отнася до това дали към момента на предявяване на иска е изтекъл тригодишният давностен срок по немския граждански кодекс (BGB).

Съгласно § 195 от Германския граждански законник (BGB) общият давностен срок е три години, а съобразно § 199, ал. 1 този срок започва да тече с настъпването на края на годината, в която вземането е възникнало. За искове за щети, произтичащи от непозволено увреждане, се прилага общият давностен срок, т.е. 3 години.

Съгласно § 115, алинея 2, първо и второ изречение от Закона за застрахователния договор (VVG) иск по § 7 и 18 от Закона за движение по пътищата (StVG), предявен от трето лице пряко срещу застрахователя на делинквента съгласно § 115, алинея 1, първо изречение, номер 1 от Закона за застрахователния договор (VVG), следва давностния срок на иска на 2 третото лице срещу делинквента.

Съгласно § 209 от Гражданския кодекс (BGB) периодът, през който се спира давностният срок, не се включва в изчисляването на периода. Съгласно § 203 от Гражданския кодекс (BGB), преговорите между длъжника и кредитора относно обстоятелствата, пораждащи вземането, спират хода на давностния срок - но само по отношение на вземанията, които също са предмет на отношенията. Концепцията за преговорите в § 203 от Гражданския кодекс (BGB) трябва да се разбира разширено. За тази цел е достатъчно кредиторите и длъжниците да обменят информация относно съдържанието на вземанията. Не се провеждат преговори, ако едната страна ги отхвърля напълно.

Спирането приключва след края на преговорите. Краят на преговорите настъпва, когато едната страна окончателно отхвърли претенциите на другата страна или не отговори в разумен срок според обстоятелствата. Съгласно § 203, изречение 2 от Гражданския кодекс (BGB), давностният срок започва да тече отново най-рано три месеца след края на преговорите.

В конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства, находящи се на л.

174-л. 184 от делото на СРС, се установява, че на 13.08.2019 г. при „Авус-България регулиране на щети“ ЕООД, в качеството му на представител за уреждане на претенции на немския застраховател е предявена претенция по регресна щета за изплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие процесното ПТП, настъпило в Германия. От представената кореспонденция се установява, че на 21.08.2019 г., представител на ответното дружество е отказал заплащане, като е отговорил – „в този случай не сме платили и няма да платим нищо без съдебно решение. Това е окончателното ни решение“.

От електронната кореспонденция, находящя се на л. 179 от делото на СРС, се установява, че на 19.08.2019 г. ответното дружество е изпратило електронно съобщение до „АвусБългария“, с което отново е отказало заплащането на обезщетение, като е посочило – „в този файл не се съдържа задължение за предоставяне на обезщетение. Вече обработихме прекия иск и отказахме да обезщетим каквото и да било. Това е окончателното ни решение. Няма да платим нищо без съдебно решение“.

От събраните по делото доказателства и анализирайки съдържанието на водената между „Авус-България“ и ответното дружество електронна кореспонденция не може да бъде направен извод, че са водени преговори относно обстоятелствата, пораждащи вземането, които са годни да спрат течението на давностния срок по смисъла на § 203 от Германския граждански закон. Напротив – видно от приложената по делото електронна кореспонденция, след отправяне на искане за изплащане на обезщетение, ответното дружество е отхвърлило извънсъдебната претенция и е отказало да заплати обезщетението, като не се е стигнало до обсъждане на обстоятелства, касаещи възникването на вземането. Ето защо, настоящият състав намира, че от съдържанието на водената между „Авус-България“ и ответното дружество кореспонденция не може да се направи извод за воденето на преговори, доколкото същите са били отхвърлени с директния отказ от страна на ответното дружество.

Следователно не са били налице и предпоставките за спиране на давността по приложимото немско материално право.

При липсата на основания за спиране на давността, следва да бъде преценено дали към момента на предявяване на иска е изтекъл общият тригодишен давностен срок.

Съгласно немския граждански закон в случаи като процесния, ако срокът започва да тече в края на годината (т.е. на 31 както е в случая с § 199, алинея 1 от Гражданския кодекс (BGB) срокът започва съществували да тече от 1 януари (0:00 ч.) на годината, следваща годината, в която са съществували изискванията на разпоредбата - в този случай тези на § 199, алинея 1, 1 и 2 от Гражданския кодекс (BGB). Краят на периода се определя съгласно § 188, алинея 2 от Гражданския кодекс (BGB). Съответно, период, определен в години, изтича в края на деня на последния месец от периода през съответната година, който съответства на своята дата (т.е. ден и месец) на деня, в който е задействан периодът. Ако, както в случая с § 199 (1) от Гражданския кодекс (BGB), това е 31 декември на годината, периодът приключва в края на 31 декември - в случая на редовния период на корекция по § 195 от Гражданския кодекс (BGB) - три години след 31 декември, на който е започнал периодът. Крайният срок приключва в края на този ден, т.е. на 31 декември в 24:00 часа.

В контекста на изложеното доколкото вземането е възникнало през 2018 г. със 3 заплащането на обезщетението на увреденото лице, то съгласно § 199, ал. 1 приложимият давностен срок започва да тече с настъпването на края на годината, в която вземането е възникнало, т.е. в конкретния случай давността е започнала да тече на 01.01.2019 г., като крайният срок е приключил на 31.12.2021 г. в 24:00 часа. Предвид формирания извод за липса на предпоставки за спиране на давността, следва да бъде посочено, че към момента на предявяване на настоящия иск – 10.01.2022 г., тригодишната давност за процесното вземане е била изтекла, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора по иска с предмет главното парично вземане, неоснователна е и претенцията за заплащане на акцесорното вземане за обезщетение за забава.

Тъй като настоящата инстанция достига до различни правни изводи, решението следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.