Решение № 18176 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18176 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110101647 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. М. М. и Д. Т. К., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сума в размер на 638.24 евро - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период 01.05.2023г. - 30.04.2025г., сума в размер на 48.24 евро - главница за извършване на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2023г. - 30.04.2025г., за топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Х. С.“, бл. ..., ет.

...., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.01.2026г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сума от 131.12 евро - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода 16.07.2023г. – 16.12.2025г. и сумата 8.91 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 16.12.2025г.

Вземанията се претендират при квоти 2/12 за П. М. М. и 10/12 за Д. Т. К..

Ищецът твърди, че ответниците П. М. М. и Д. Т. К. са собственици на топлоснабдения имот и потребители на топлинна енергия през процесния период от 01.05.2023г. 30.04.2025г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за 1 процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Х. С.“, бл. ...., ет. ....., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Нелбо“ АД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, като акцентира, че сумите са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице - помагач.

Ответникът П. М. М. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът Д. Т. К. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че е заплатил претендираното вземане.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страна на ищеца - „Нелбо“ АД, представя исканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 16.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

„Х. С.“ блок ...., на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Нелбо инженеринг“ ООД от 19.09.2002г. Приложен по делото е също договор между ищеца и ФДР от 03.06.2020г.

Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното 2 предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

От представените от третото лице-помагач документи се извежда, че има ежемесечен дистанционен отчет.

Доказва се от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 27.09.1990г., че апартамент ...., на етаж ... в ж.к. С. е придобит от М. М.

М. и И. С. М.. Съгласно представеното удостоверение от Столична община изградения жилищен комплекс след 1976г. на територията на район Слатина е дадено наименование ж.к.

Х. С.

От представените нотариални актове се извежда, че през 2021г. топлоснабдения имот е придобит Д. Т. К., който е придобил 10/12 ид.ч.

Налично по делото е влязло в сила на 21.03.2025г. решение № 2990/24.02.2025г. от първа фаза на делба, постановено по гр.д. № 51572/2024г. по описа на СРС, 168 състав, с което е допусната делба на топлоснабдения имот между Д. Т. К. и В. М. М. при квоти 10/12 ид.ч. за първия и 2/12 ид.ч. за втория.

Видно от направената служебно справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. В. М. М. е починала на 31.10.2025г. и е оставила за свои наследници преживялата си сестра П. М. М..

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В 3 мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответниците са съсобственици по реда на правна сделка и наследяване на топлоснабдения имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х. С.“, бл. ..., ет. .... Влязлото в сила решение за допускане на делба следва да бъде зачетено, въпреки че по настоящото производство липсват в пълнота всички документи, показващи от къде произтича съсобствеността за В. М.

М., а след нейната смърт – за наследника и П. М. М..

Като собственици на имота в исковия период те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. Именно поради наличието на наследствено правоприемство за 2/12 части от задължението, се доказва по делото, както се доказва и титулярството на правото на собственост за останалата 10/12 част от имота, ерго от задължението за заплащане на този консуматив.

Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците. В настоящото производство придобиването от ответниците на топлоснабдения имот в рамките на исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост – нотариални актове, влезли в сила решения за делба и справка за наследници, и изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника на собственик на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по делото, поради което релевираното възражение остава несподелено.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва 4 възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Разпечатката съдържа 34 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b83351e9-6fef-4a8e-a270-8298d68a2acf