Решение № 189 от 15.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Мария Н. Тошева в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20242100200945 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по повод постъпило в съда Удостоверение по см. на чл.

4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение, постановено на 15.11.2023 г. и влязло в сила на 27.12.2023 г., издадено от несъдебен орган на издаващата държава – Централно инкасаторско бюро при Министерството на правосъдието и сигурността, Кралство Нидерландия, с което на **** И. С. Д. /I.S.D./, роден на **** г. в ***, с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес – *******, е наложена финансова санкция в размер на 380 (триста и осемдесет) евро.

В съдебно заседание засегнатото лице И. Д., редовно призовано, се явява лично и заявява, че полицаите са го снимали да използва мобилния си телефон докато колата е била спряна на светофар.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на 1

Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на лицето Д..

Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Засегнатото лице И. С. Д. /I.S.D./, роден на **** г. в ***, е *****, с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес – *******.

С Решение от 15.11.2023 г., постановено от несъдебен орган на издаващата държава – Централно инкасаторско бюро при Министерството на правосъдието и сигурността, Кралство Нидерландия, на **** И. С. Д. /I.S.D./, роден на **** г., е наложена финансова санкция – административно наказание глоба в размер на 380 евро, затова че на 06.11.2023 г. в 09:51 ч. в Rijswijk, Hendrik Ravesteijnplein, Кралство Нидерландия, е управлявал превозно средство с рег. № 71XGV9, като е държал в ръка мобилен телефон, докато е шофирал, с което е нарушил чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата.

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава. Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение) по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 27.12.2023 г.

Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от престъпления, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари”. Доколкото извършеното от И. Д. деяние, нарушава конкретни разпоредби от нормативен акт, действащ на територията на Кралство Нидерландия, а именно цитирания в удостоверението „Закон 2 относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата“, налице е хипотезата на чл. 30 ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС и настоящият съд не следва да извършва проверка за двойна наказуемост на деянието като условие за признаване и изпълнение на решението.

Издаденото решение е постановено срещу лице, което според българското законодателство, поради възрастта си, носи както наказателна, така и административнонаказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за инкриминираното нарушение.

Засегнатото лице Д. е с местоживеене на територията на *****, доколкото има постоянен и настоящ адрес в ****. Следователно налице е хипотезата на чл. 30 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението, станало основание за образуване на настоящото дело, съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС, като настоящият съдебен състав не установи наличие на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС като основание за отказ от признаване и изпълнение на решението.

Паричната санкция, наложена на Д. с решението на несъдебния орган в Кралство Нидерландия, е определена в евро, поради което и съгласно чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността на същата в български левове по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за финансова санкция. Официалния курс на еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото, като официалния курс на лева към еврото е 1,95583 лева, следователно официалния фиксиран курс на БНБ за 1 евро към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция – 15.07.2023 г. е 1,95583 лева. Следователно равностойността на финансовата санкция от 380 евро в български лева 743,22 лв. (седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и две стотинки).

При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението за налагане на финансови санкции срещу Проданова.

Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, оБ.ващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

3

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал.1,вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение, постановено на 15.11.2023 г. от несъдебен орган в издаващата държава – Централно инкасаторско бюро при Министерството на правосъдието и сигурността, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 27.12.2023 г., с което на **** И. С. Д. /I.S.D./, роден на **** г. в ***, е *****, с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес – *******, е наложена финансова санкция в размер на 380 евро, с осъждане за извършено правонарушение по чл. 2 от действащия в Кралство Нидерландия Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, с равностойност в български левове по курса на БНБ – 743,22 лв. (седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и две стотинки) и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4