Решение № 22087 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22087 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от Д. Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110128175 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена със заявление с вх. № 305173/18.09.2025 г./ на П. С. И. срещу „****************“ ЕООД и „***********“ p.L.c., с която са предявени при условията на евентуално съединяване следните искове: главен осъдителен иск срещу „****************“ ЕООД за сумата от 1 452.20 лв. – платена без основание сума над главницата по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1348637/04.05.2024 г.; евентуален осъдителен иск срещу „***********“ p.L.c. за сумата от 600 лв. – платена без основание сума по Договор за гаранция /поръчителство/ от 04.05.2024 г.

Ищецът твърди, че е сключил с „****************“ ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1348637/04.05.2024 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 3 000 лв. при лихвен процент в размер на 26.96 %, равняващ се на 202.20 лв., и посочен ГПР в размер на 49.03 %, включващ единствено лихвата, като цялата сума по договора подлежала на плащане на три вноски. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „****************“ в полза на ответното дружество. Излага, че е сключил с „****************“ Договор за гаранция /поръчителство/ от 04.05.2024 г., с който било обезпечено задължението му по договора за кредит и по който се задължил да заплати възнаграждение за учреденото обезпечение в размер на 1 200 лв., което не било включено в ГПР по кредита. Твърди, че е платил на „****************“ ЕООД сума в общ размер на 4 452.20 лв. Счита, че сумата от 1 452.20 лв., която надвишава чистата стойност на кредита, е платена без основание, защото договорът за кредит е нищожен. Възразява, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 /липсва ясно 1 разписана методика на формиране на ГПР; в него не е включен разходът за възнаграждение за поръчител, който е бил условие за получаване на кредита и е бил предварително известен на заемателя, тъй като с дружеството – гарант са свързани лица, поради което посоченият в договора ГПР е неточен/ и т. 20 ЗПК /не е посочен лихвеният процент на ден/, както и поради невключване в договора на уговорка относно правото на потребителя на отказ от него. Счита, че е налице заблуждаваща търговска практика, защото посоченият ГПР е понисък от действителния, което е повлияло на решението му за сключване на договора и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от него, респ. налице е неравноправност на клаузата относно ГПР по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Счита, че нищожността на клаузата относно ГПР влече нищожност на целия договор за кредит, а оттам – нищожен е и акцесорният договор за поръчителство. Възразява, че последният е нищожен и на собствено основание: като лишен от основание, защото е сключен от лице без интерес от сключването му, какъвто е длъжникът; като накърняващ добрите нрави, защото прехвърля върху длъжника риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността му, което води до увеличаване на задълженията му, както и поради това, че възнаграждение по този договор е уговорено да се дължи от длъжника, който не получава насрещна престация, поради което е нарушен принципът на справедливостта. Във връзка с евентуалния иск твърди, че сумата от 600 лв. е преведена от „****************“ ЕООД в полза на гаранта „****************“.

Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по главния иск „****************“ ЕООД е подал отговор на исковата молба. Признава сключването с ищеца на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1348637/04.05.2024 г. за сумата от 3 000 лв. при фиксиран лихвен процент в размер на 26.96 %, равняващ се на 202.20 лв., и при ГПР в размер на 49.03 %, като общата дължима от ищеца сума по договора възлиза на 3 202.20 лв.

Счита, че договорът отговаря на всички изисквания, чието неспазване съгласно чл. 22 ЗПК би го направило недействителен. Сочи, че ищецът е разбрал икономическите последици от сключването на договора, защото е ползвал и преди услугите му. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът по евентуалния иск „***********“ p.L.c. е подал отговор на исковата молба, уточнен в първото открито заседание. Не оспорва наличието на договорно правоотношение между него и ищеца. Оспорва да му е платена от ищеца сумата от 600 лв. Моли за отхвърляне на евентуалния иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска за сумата от 1 452.20 лв., предявен срещу „****************“ ЕООД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи извършена от него в полза на това дружество престация на посочената сума и получаване на сумата от ответника. В тежест на последния при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, след което ищецът следва да докаже наличието на 2 твърдените от него основания за нищожност на сключения между тях договор.

В случая с обективирания в Определение № 38749/17.09.2025 г. проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорно сключването между ищеца и „****************“ ЕООД на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1348637/04.05.2024 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 3 000 лв. при лихвен процент в размер на 26.96 %, равняващ се на 202.20 лв., и посочен ГПР в размер на 49.03 %, както и усвояването от ищеца на сумата от 3 000 лв.

От доказателствата по делото е видно, че договорът за кредит е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 6 от договора той е сключен при Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „****************“ ЕООД.

С договора за кредит ищецът в качеството на кредитополучател е поел задължение да върне на ответника в качеството на кредитор сума в общ размер на 3 202.20 лв., включваща заемната сума и възнаградителната лихва, като сумата подлежи на връщане на три погасителни вноски. Според погасителния план те са дължими, както следва: на 04.06.2024 г.

– 900 лв.; на 04.07.2024 г. – 1 057.47 лв.; на 03.08.2024 г. – 1 244.73 лв. Посочено е в чл. 4 от договора, че общият разход по кредита включва лихвата.

Съгласно т. 1.4. от Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „****************“ ЕООД /относно приложимостта на които към процесния договор за кредит страните не спорят/, за да бъде разгледано заявлението на кредитоискателя, последният е длъжен да предостави всички изисквани от дружеството данни, информация и обезпечения /ако такива са необходими за одобряването на потребителския кредит/. В случая в представения Стандартен европейски формуляр е посочено, че кредиторът изисква като обезпечение по договора за кредит договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. Съгласно възприетата в т. 2 от общите условия дефиниция „гарант“ е одобрено от дружеството юридическо или физическо лице, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на дружеството да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя на дружеството по конкретен договор за потребителски кредит, а „поръчител“ е одобрено от дружеството физическо лице, предложено от кредитополучателя, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на дружеството да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя към дружеството по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит той се обезпечава с поръчителство, предоставено от „****************“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Посочено е, че със сключването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за 3 кредит, като е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Страните не спорят, а и от писменото доказателство на л. 188 – 191 е видно, че във връзка с договора за кредит е сключен между ищеца и „****************“ Договор за гаранция /поръчителство/ от 05.05.2024 г., по който за поемане на задължението от гаранта потребителят му дължи такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 1 200 лв., платима на три месечни погасителни вноски, дължими в периода от 03.06.2024 г. до 02.08.2024 г. /погасителният план към този договор не е представен по делото/.

Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

По възражението на ищеца за нищожност на договора за кредит в неговата цялост поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът намира следното:

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В случая в договора за кредит и преддоговорната информация за неговото сключване е посочен ГПР в размер на 49.03 %, като в чл. 4 е посочено, че той включва само лихвата.

Същевременно в договора за кредит изрично е уговорено, че той ще бъде обезпечен от „****************“. Сключен е договор за гаранция между ищеца и „****************“ и по него е уговорено задължение за потребителя за плащане на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/. Спорно е между страните дали тази такса подлежи на включване при изчисляване на годишния процент на разходите.

При съпоставка на публично достъпните данни в Търговски регистър на Република България и в Търговски регистър на Малта /достъпен на https://registry.mbr.mt/ се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „****************“ ЕООД е *********** /чуждестранно юридическо лице, регистрирано във **********/, като същото лице е и единият от собствениците на „****************“. Следователно налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 ДР ТЗ.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

4

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.