Решение № 66 от 07.11.2024, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Административно наказателно дело 267/2024
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 07.11.2024
- В сила
- 27.11.2024
- Състав
- Даниел Борисов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47, ал.1, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100, ал.1 ,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал. 1, т. 4, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1, т. 1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Козлодуй, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Административно наказателно дело № 20241440200267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на И. И. М., ЕГН **********, ПРОТИВ Наказателно постановление № 24-0288-000273 от 02.05.2024г. на Началник РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца, с което са му наложени наказания – на основание чл.177, ал. 1, т. 4, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв.; на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв.; на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв.
В жалбата въззивникът оспорва НП изцяло, като доводи сочи само в частта в която му е наложено наказание на основание чл.177, ал. 1, т. 4, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. Навежда съображения, че същото е незаконосъобразно.
С жалбата се твърди, че на жалбоподателят не е било известно, че управлява спряно от движение МПС. Сочи, че Заповед № 24-0288-000073/21.03.2024г не е връчвана нито на него, нито на собственика на автомобила С.И.М.. Твърди, че липсата на знание за подобна заповед прави незаконосъобразно наказателното постановление.
С оглед изложеното моли съдът да отмени наказанието глоба от 100 лв по наказателното постановление.
В проведеното открито съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответната страна – РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца редовно призована, не се явява и не се представлява. Ангажира становище по разноските в случай на явяване на защитник.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановеният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН поради което е процесуално допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на 1 страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2024г. около 23,02 часа в с. Г., ул. „Л.“, контролните органи установили, че жалбоподателят управлява л.а. „БМВ ***” с рег. № ***, собственост на С.И.М., след като е спрян от движение със ЗПАМ № 24-0288-000073/21.03.2024г и без да носи СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС част II.
С това си поведение според административно-наказващият орган, жалбоподателят е извършил следните административни нарушения, а именно :
1. Управлява МПС спряно от движение - с което виновно е нарушил чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП; 2. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1 ,т.2 от ЗДвП.
За тези нарушения на жалбоподателя е съставен акт серия GA, № 15233 от 04.04.2024г., а въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.
По делото са приети и съответно приложени писмени доказателства - Заповед на МВР, ЗППАМ № 24-0288-000073/21.03.2024г, справка собственици на превозното средство, възражение от И. М., сведения от В.Д. и С.Д. и справка за извършена проверка.
Представеният по административната преписка акт серия GA, № 15233 от 04.04.2024г. е подписан от жалбоподателя с отметката, че няма възражения. Писмено възражение е било депозирано пред наказващия орган в срока по чл. 44, ал.3 от ЗАНН.
Възражението е приложено към административната преписка, като в същото се излагат доводи, аналогични на твърдените в жалбата.
При обжалването на НП пред Районен съд Козлодуй са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителя св. Д. Г. и св. П. Д., като последния бе заличен от списъка на свидетелите. В показанията на актосъставителя се потвърждава възприетата от административно-наказващият орган фактическа обстановка в наказателното постановление.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приетата и приложената по делото Заповед на министъра на вътрешните работи. Актосъставителят е надлежно оправомощено лице, тъй като отговаря на т.1.3.2 от заповедта, че след като заема длъжността „младши автоконтрольор”, в правомощията му е да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава наказателни постановления на Началника на РУ Козлодуй към ОД на МВР Враца, действащ като административнонаказващ орган (АНО), произтича от т.3.8 от представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец на нарушението, подписан е от актосъставителя и от свидетелят, посочени в него съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
2
Настоящата инстанция намира, с оглед на изложеното и данните по делото, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на това основание. От описаната в АУАН и впоследствие преповторена в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от проверяващия орган обжалвано административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се изчерпателно описание на нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират оспорваното административно нарушение, вменено във вина на нарушителя.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.
Съгласно чл. 40, ал. 1 т. 1 от Наредба № I45 от 24.03.2000г., превозните средства се спират от движение при условията и по реда на чл.171, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл.
40, ал. 2 от същата Наредба, на временно спрените автомобили се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „спрян от движение”.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2 от ЗДвП, а именно временно спиране от движение на пътно превозно средство, се налагат с мотивирана заповед.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на управлявания от жалбоподателя автомобил е издадена ЗППАМ № 24-0288000073/21.03.2024г, като повода за издаването й е нарушение на ЗДвП извършено от собственика на автомобила С. М.. Тази заповед е връчена на собственика на автомобила на 07.05.2024г и е влязла в сила на 21.05.2024г. Съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Констатираното нарушение спрямо И. М. е на 04.04.2024г, а ЗППАМ № 240288-000073/21.03.2024г е връчена на собственика на автомобила на 07.05.2024г . От гласните доказателства по делото се установява, че на автомобила не е бил поставен знак „Спрян от движение“. Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, преди на собственика да бъде връчена Заповед за налагане на принудителна мярка „временно спиране от движение на ППС“.
В случая съдът намира, че на жалбоподателя не може да бъде вменено във вина управление на МПС, спряно от движение, тъй като липсват каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е управлявал чуждото МПС със знанието, че управлява МПС, което е с приложена административна мярка „временно спиране от движение на ППС“.
За да е налице административно нарушение по смисъла на ЗАНН, деянието следва да е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливостта също предполага наличие на съзнание за това, че се нарушават съответните правила. Видно от данните по делото, към момента на констатиране на нарушението по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, ЗППАМ № 24-0288-000073/21.03.2024г не е била връчена на собственика на автомобила, не е имало и външен белег „Спрян от движение“ върху автомобила.
Предвид горното, съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вменото му административно нарушение от субективна страна и наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно.
В останалата си част по пункт 2 и пункт 3 от събраните доказателства 3 безспорно е установено, че жалбоподателят е извършила нарушение на чл.100, ал.1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП, което не се оспорва в жалбата.
Водим от горните си съображения, Съдът на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0288-000273 от 02.05.2024г. на Началник РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца, В ЧАСТТА с която на И. И. М., ЕГН ********** му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв на основание чл.177, ал.
1, т. 4, пр.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-0288-000273 от 02.05.2024г. на Началник РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца, В ЧАСТТА с която на И. И. М., ЕГН ********** са му наложени наказания - глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
4