Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 07.07.2020, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 150/2019
Вид
Решение № 65
Подписан
07.07.2020
В сила
07.08.2020
Състав
ТЕМЕНУГА ИВАНОВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.3 т.1 · Закон за защита на потребителите

Р

Е Ш Е

Н И Е

№65

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Добрич 07.07.2020 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА -ЮСУФ........................ и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№150 от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от П. Д. и Д.Ш.–изпълнителни директори,чрез пълномощника си адв.С.З.,САК,съдебен адрес-*** срещу В.И.К.

ЕГН ********** *** и Ю.Ф.К. ЕГН ********** *** с посочена цена на иска 13 089,03 шв.франка –главница,542,33 шв.франка възнаградителна лихва за периода от 11.07.2016г.до 24.04.2018г.,мораторна лихва от 6 154,48 шв.франка за периода 11.07.2016г.до 03.07.2019г.,такси от 31,96 шв.франка за периода 25.10.2016г.до 03.07.2019г.,имуществени застраховки в размер на 22,20 шв.франка за периода 17.05.2019г.до 03.07.2019г. и нотариални разноски в размер на 420 лв.Искът е с правно основание чл.430 и сл.от ТЗ.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

Между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот **от 17.04.2008г.,съгласно който банката ищец е отпуснала на ответниците ,в качеството им на кредитополучатели кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарските франкове на 21 000 лв.,с краен срок на погасяване съгласно чл.5 ал.1 от договора -120 месеца.С приложение към договора №1 страните са декларирали,че датата на откриване на заемната сметка е 21.04.2008г.Във връзка с предоставяне на кредита е вписана законна ипотека като обезпечение на вземането по него,вписана в СВ акт№**,том І,вх.рег.№** от 21.04.2008г.

След учредяването на ипотеката ответниците са усвоили кредита в общ размер на 17 658 шв.франка.

Впоследствие страните са предоговорили условията на договора за кредит с Допълнително споразумение от

25.03.2009г.,31.08.2010г.,22.03.2011г.,19.04.2012г. и 21.11.2012г.

По силата на чл.ІV от

Допълнителното споразумение от

25.03.2009г.,чл.5 ал.1 от Допълнителното споразумение от 31.08.2010г.,чл.5 ал.1 от Допълнителното споразумение от 22.03.2011г.,чл.3 ал.1 от Допълнително споразумение от 19.04.2012г. и чл.3 ал.1 от Допълнително споразумение от 21.11.2012г. главницата по кредита е преоформена,като всички дължими от кредитополучателите плащания ,в т.ч. просрочените главница,лихви и такси по договора,са служебно преоформени от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения им кредит.Като резултат от това размерът на усвоената по кредита главница нарасна на сума в общ размер на 18 **6,59 шв.франка.Налице е съгласие за новия размер на дълга,който след преструктурирането му се дължи от кредитополучателите.

На основание чл.24 ал.1 от договора за кредит страните по взаимно съгласие са предоставили правото на ищеца едностранно да прехвърли вземанията си ,произтичащи от договора на дружества или институции от групата на **,включително на „Б. Р. С.“АД.На 12.06.2008г.,в качеството му на цедент ищецът прехвърля на „Б. Р. С.“АД,в качеството му на цесионер,всички свои вземания срещу ответниците ,произтичащи по настоящия договор.

Впоследствие на 08.12.2014г. „Б.

Р. С.“АД,в качеството си на цедент прехвърля обратно на ищцовото дружество.цесионер, всички вземания основани на настоящия договор.

Ответниците са уведомени за цесиите,съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД чрез уведомления за прехвърляне на вземания,връчени чрез Нотариус Веселин Томов,с район на действие ДРС.Така ищецът отново е титуляр на вземанията,произтичащи от договора за кредит за покупка на недвижим имот.

Вземането на ищеца по договора за кредит е изцяло изискуемо,поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита на 17.04.2018г.,както и неизпълнение на кредитополучателите на задълженията за погасяване на кредита.

Това обуславя правния интерес на ищеца за предявяването на настоящия иск.

По реда на чл.47 от ГПК на двамата ответници са назначени особени представители,на разноски на ищеца по делото,които в срок подават отговори на исковата молба в следния смисъл:

Ответникът В.К.,чрез назначения му особен представител адв.Л.В.,ДАК счита,че договорът за кредит е нищожен по следните съображения:Договорът е с неопределяема престация,в частност сумата,която ще се предостави по него-в приложение №1 към договора е записано,че курс „купува“ на ищеца за швейцарския франк е 1,187500,а в приложеното бордеро е посочен друг курс на франка,а именно1,21654 към датата на усвояване на кредита.Посочени са две различни дати за усвояване на кредита.

Твърди се,че ответникът не е уведомен за извършената цесия от 12.06.2008г.Банката е била длъжна ,на основание чл.27 от договора за кредит,да уведоми кредитополучателите за новия кредитор.Уведомлението следва да е писмено-чл.29 от договора.От неуведомяването на кредитополучателите за сключения договор за цесия произлиза нищожността на сключените анекси към договора от 25.03.2009г.,31.08.2010г.,22.03.2011г.,19.04.2012г.,поради липса на основание.

Счита се,че клаузата на чл.22 от договора за кредит е неравноправна по отношение на кредитополучателите.

Клаузата на чл. 3 ал.1 и ал.5 от договора е нищожна ,поради противоречие с разпоредбата на чл.1** от ЗЗП.Промените в лихвения процент по договора стават незабавно задължителни за страните и не подлежат на договаряне,като банката уведомява кредитополучателите за промените чрез обявяването им на видно място в банковите салони.Не става ясно как е определен лихвения процент по договора за жилищни кредити в швейцарски франкове,при какви предпоставки ще се променя и от кои обективни критерии зависи промяната му.Нарушено е изискването за добросъвестност и това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора,в полза на банката.

Преструктурирането на задълженията по договора,чрез относянето на просрочени лихви към редовна главница съставлява анатоцизъм и не е допустимо ,освен между търговци.По тези съображения сключените анекси към договора ,касаещи преструктуриране на дълга са нищожни,поради противоречие с чл.10 ал.3 от ЗЗД.Налице е неравноправност на клаузите съгласно чл.143 т.3 и т.10 от ЗЗП.

Оспорва се размерът и основателността на претенциите за лихви-възнаградителни и мораторни,такси,разноски и застрахователни премии.Лихва се дължи след покана,а по делото няма данни такава да е отправяна към кредитополучателите към 11.07.2016г.

Прави се възражение за изтекла давност както по отношение на главницата,така и относно претенцията за мораторни лихви и просрочени такси.

В постъпилия от ответницата Ю.К. отговор от особения представител,назначен по делото адв.В.Г. се излага следното:

Правят се възражения относно търговския характер на спора,като се счита,че той следва да бъде разгледан като граждански спор по общия ред на ГПК.

Съдът счита,че спорът е търговски,тъй като произтича от абсолютна търговска сделка-договор за банков заем,по която ищцовата страна е търговец.

Прави се възражение за нередовност на исковата молба,състояща се в това,че ищецът не сочи как е формиран глобалния размер на претенцията и за кой период се отнася тя.Това затруднява защитата на ответника Исковата молба съдът намира за редовна,тъй като от приложената справка по чл.366 от ГПК се установява,както размера на отделните задължения по договора,така и периода в който те се претендират.

Искът е счетен за допустим , но неоснователен.

Ищецът не е поканил ответника да заплати доброволно задължението си ,преди да пристъпи към събирането му по съдебен ред.Уведомяването за договора за цесия не е достигнало до знанието на ответницата,поради което тя не е уведомена за изявленията на банката.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата.

Преоформянето на задължението,съгласно представените анекси съставлява анатоцизъм ,което е забранено от законите на РБ.Подписаните споразумения противоречат на морала и добрите нрави.Към тях не са представени данни от страна на банката за компонентите на новия дълг.

С тези съображения се настоява за отхвърляне на предявения иск.

В представена по делото допълнителна искова молба ищецът изразява следното становище:

Всички възражения на ответниците по делото са счетени за неоснователни и недоказани.

При всеки договор за кредит

,отпускан във валута съществува риск от промяна на курсовите стойности.Тя може да настъпи в посока на увеличение или намаление на курса на франка спрямо еврото.

С клаузите на договора ясно,достъпно и разбираемо са установени съществените условия по договора за кредит.С клаузата на чл.22 от договора страните са били наясно,че поемат валутен риск по договора за кредит,поради повишаването на валутата,оказващо влияние и върху размера на погасителните вноски.

За банките е създаден специален режим за капитализиране на лихвите при определени условия.Анатоцизмът е различно явление от капитализирането на лихвите от банките.

Цитира се съдебна практика относно допустимост на уговорката за капитализиране на лихвите.По своята същност лихвата по кредитния договор не е мораторна ,а възнаградителна.Допустимо е капитализиране на лихвите,като уговорката за това не е нищожна.

Неоснователни и недоказани са възраженията за противоречия на договорни клаузи със ЗЗП.Посочените клаузи не попадат в нито една от хипотезите на закона.Новите споразумения между страните изцяло преуреждат начина на плащане чрез подписване на нови погасителни планове и следва да се тълкуват като проява на индивидуално договаряне.

Кредитополучателите са уведомени по надлежния ред за цесиите.Не е необходимо уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост ,тъй като такава не се претендира да е настъпила.

Уведомленията до ответниците са надлежно връчени ,при прилагане на чл.47 от ГПК,тъй като ответниците не са намерени на посочения от тях адрес,който съвпада с постоянния и настоящия му адрес.

В подадените от особените представители на ответниците допълнителни писмени отговори се поддържат изявленията и възраженията,направени с отговорите по делото.

Окръжният съд,като се запозна с писмените доказателства по делото и заключението на допуснатата и изслушана съдебно икономическа експертиза,прие за установено следното:

Между Ю.Ф.К. и В.И.К.,в качеството им на кредитополучатели и „Ю. И. Е. Д. Б.“АД е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот на 17.04.2008г.,по силата на който банката предоставя на ответниците равностойността на сумата от 21 000 лв.в швейцарски франкове,по курс „купува“на швейцарския франк към лева на

„Ю. И. Е. Д. Б.“АД в деня на усвояване на кредита,за покупка на описания в договора недвижим имот.Съгласно Приложение №1 към договора за кредит кредитът е усвоен на 21.04.2008г.,като към тази дата приложимият курс“купува“за швейцарския франк към лева е 1,187500,като съобразно този курс предоставеният кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 17 685 шв.франка.За връщането на кредита лицата,подписали договора отговарят солидарно-чл.1 ал.4 от договора.

За обезпечаване на кредита е вписана законна ипотека върху недвижим имот, представляващ Апартамент №* ,със ЗП 44,16 кв.м.,състоящ се от една стая,кухня,антре,баня-тоалетна,ведно с прилежащото избено помещение №*,с площ от 2,60 кв.м.,ведно с 1,512 % ид.части от общите части на сградата с идентификатор №***и 1, 512% ид.част от отстъпеното право на строеж върху ПИ с кадастрален идентификатор №***недвижимия имот предмет на продажбата.

Съгласно чл.3 ал.1 от договора за кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 1,15 пункта.Към момента на предоставяне на кредита БЛП на ищцовата банка за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%.

При просрочие на погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на кредита ,кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница за съответния период на издължаване на кредита и наказателна надбавка в размер на 10 пункта.