Решение № 4348 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4348 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110206613 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на „***“ ЕАД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Т. Д. Т. а по силата на чл. 61, ал. 2, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания с процесуален представител от юрисконсулт И. Н. Н., срещу наказателно постановление №НП-1, издадено на 31. III. 2025 година от Н. П. Л. в качеството на заместник-министър на икономиката и индустрията на Република България.

Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на пълномощника на жалбоподателя от актосъставителката без присъствието на свидетелят, посочен в акта.

Така била нарушена разпоредбата на чл. 40 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление било издадено след изтичането на срока по чл. 52, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Не било точно посочено мястото на извършването на твърдяното нарушение – то не било извършено в гр. София а в седалището на дружеството-жалбоподател.

В наказателното постановление не било посочено кое от двете предложения на чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани 1 с нефт и продукти от нефтен произход е нарушено. Изложени са доводи, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 от същия закон: задължението за уведомяване било формално и не довело до настъпване на щети. Изложени са доводи за „юридическия позитивизъм“, проявен от административнонаказващия орган към нормите на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Нарушенията били отстранени преди да бъдат установени от административно-наказващия орган. Сведения за извършените промени, които дружествотожалбоподател било длъжно да декларира, били публично известни, затова и административнонаказващият орган можел да се снабди с тях сам. Налагането на наказанието било самоцелно и формално.

Направено е искане за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт И. Н. Н., който поддържа жалбата.

Ответната страна по жалбата се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения главен юрисконсулт Г. В. Г.. Същият оспорва жалбата както в открито съдебно заседание, така и в представени писмени бележки.

Нито с писмените бележки, нито в открито съдебно заседание пълномощникът на административнонаказващия орган прави искане за присъждане на разноски. Направено е обаче възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя възнаграждение за юрисконсулт.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 17. IX. 2020 година Министерството на икономиката на Република България и з д а в а представено по делото Удостоверение №1291, според което дружествотожалбоподател е регистрирано за извършване на дейност „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“.

В последствие по партидата на дружеството-жалбоподател са вписани следните промени:

На 19. IV. 2024 година И. М. Ч. е заличена от съвета на директорите и като представителка на дружеството и на нейно място е вписан Т. Д. Т.

На 27. V. 2024 година от съвета на директорите са заличени Е. П. Ш., Н. М. Н и Г. И.

К. и е вписан С. П. К..

На 06. VI. 2024 година от съвета на директорите е заличен Н. С. Д. и е вписан Т. Б. Т..

Промените се установяват безспорно от приложените към писмо от Агенцията по вписванията, постъпило в съда на 21. VII. 2025 година, документи и не се оспорват от 2 жалбоподателя.

На 12. II. 2025 година жалбоподателят подава до Министъра на икономиката и индустрията на Република България представено по делото Заявление с входящ №АУ-54313 за извършените промени на обстоятелствата.

На 18. II. 2025 година свидетелката Д. Х. Й. с ЕГН********** извършва проверка по подаденото от жалбоподателя заявление като сравнява вписванията по партидата на дружеството-жалбоподател в търговския регистър и в регистъра по чл. 16 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. За извършената проверка в деня на извършването свидетелката съставя представен по делото Констативен протокол №25-238. Въз основа на проверката е прието, че заявлението е подадено след изтичането на определения от чл. 21, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, срок.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, включително: писмените доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, заповед за компетентност, констативни протоколи, пълномощни, справка за актуално състояние на търговец от търговския регистър, заявление, удостоверение за регистрация по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, разписки, декларации, покана, заповеди, молба, писмо от Агенцията по вписванията, постъпило в съда на 21. VII. 2025 година, както и от свидетелските показания на разпитаните свидетели.

Всички събрани доказателства установяват еднозначно и безспорно установената по делото фактическа обстановка. Същите не са спорни и между страните.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение №131 на 11. III. 2025 3 година от свидетелката Д. Х. Й. с ЕГН**********, заемаща длъжността инспектор в отдел „Мониторинг и контрол“ на Дирекция „Администриране и контрол на икономически дейности“ към Министерството на икономиката и индустрията на Република България.

Свидетелката е материално компетентна по силата на представена по делото Заповед №РД-16-54, издадена от Министъра на икономиката и индустрията на Република България на 10. II. 2025 година.

Актът е съставен в присъствието на свидетеля Й. Г. Х. с ЕГН**********. Оставено е за допълване единствено името на пълномощника, който следва да получи акта от името на жалбоподателя. След представянето на пълномощно, името на пълномощника е дописано в акта и последният е отнесен на свидетеля Й. Г. Х. с ЕГН********** за подпис. Горното се установява от показанията на разпитаните свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Въз основа на установеното в акта Н. П. Л., заместник-министър на икономиката и индустрията на Република България, на 31. III. 2025 година издава процесното наказателно постановление №НП-1, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, и налага на жалбоподателя три административни наказания – имуществени санкции в размер от по 1 000.00 лева, на основание чл. 34 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за нарушение на чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 17, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 4 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08. IV. 2025 година, а жалбата е подадена на e подадена чрез административнонаказващия орган на 22. IV. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената Заповед, издадена Министъра на икономиката и индустрията на Република България, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Съдът приема, че срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е започнал да 4 тече едва когато жалбоподателят е подал заявление на 12. II. 2025 година. Съдът достига до този извод, въпреки че промени по партидата на жалбоподателя в търговския регистър са били вписани по-рано. Органите на Министерството на икономиката и индустрията на Република България нямат задължение да следят непрекъснато за вписване на промени в търговския регистър. Затова и на тях е станало известно за възникването на това задължение и съответно за неизпълнението му едва след подаването на заявлението от жалбоподателя.

Актът е съставен на 11. III. 2025 година – преди изтичането на тримесечен срок от подаването на заявлението. Оттук съдът извежда, че срокът по чл. 34, ал. 1, изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 31. III. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, възпроизведени в наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени.

Налице е и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че мястото на извършването на нарушението не било точно посочено и за такова следвало да се счита седалището на дружеството-жалбоподател. Напротив, за място на извършване на нарушението следва да се счита мястото, където жалбоподателят е трябвало да изпълни задължението си – седалището на административнонаказващия орган, тъй като там трябва да постъпи заявлението на жалбоподателя.

Процесуалният представител на жалбоподателя прави възражения и за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – свидетелят по установяването на нарушението не присъствал при връчването на акта за установяване на административно нарушение. Според посочената разпоредба актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували на установяване на нарушението. Свидетелят Й. Г. Х. с ЕГН********** е именно такъв свидетел, видно от показанията му. Според посочената 5 разпоредба обаче, този свидетел следва да присъства на съставянето на акта, а не на връчването му. Съдът намира, че горното изискване е спазено – пред свидетеля не е било изписано единствено името на пълномощника на жалбоподателя, който е следвало да получи акта, което не е съществен елемент от съдържанието на последния. На съставянето на акта е присъствал и пълномощникът на жалбоподателят, тъй като актът е подписан в негово присъствие. Поради горното съдът приема, че всички изисквания на чл. 40, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания са спазени.