Решение № 11763 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11763 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110111122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от дружество срещу Б. Е. К., ЕГН **********. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 99204,, тъй като между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Ищецът поддържа, че в периода от 05.2020 г. до 04.2022 г. е доставял топлинна енергия на стойност 616,74 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че ответникът не я е заплатил, поради което е изпаднал в забава и дължали мораторна лихва на стойност 64,86 лева, за периода от 15.09.2021 г. до 06.04.2023 г.; сумата от 30,29 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 05.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г.; мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на стойност 5,72 лева, формирана за периода от юли 2020 г. до 06.04.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21217/23 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 99204, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която 1 ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение.

Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че между страните не съществуват облигационни отношения, по силата на които тя да е потребител на топлинна енергия за процесния период във връзка с гореописания недвижим имот. Навежда аргументи, че не е свързана по никакъв начин с партидата, като счита, че не са налице и данни да е била уведомявана и канена за заплащане на задължения към ищцовото дружество. Твърди, че няма данни топлинната енергия да е отчетена от технически годен топломер. Релевира възражение за погасителна давност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят така предявените искове, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

2

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 117 от 12.10.1992 г. Към доказателствената съвкупност е приложена молба- 3 декларация от ответника, която е адресирана до ищеца и съдържа в себе си волеизявление за откриване на партида, т.е. предложение за сключване на договор, арг. чл. 13 вр. чл. 14 ЗЗД.

Воден от горното настоящият състав на съда приема за установено, че ответниците се явяват потребители на топлина енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Следователно за процесния период ответниците са материално легитимирани да отговарят за заплащане на процесните претенции.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, се установява, че сумите за топлинна енергия, начислени за процесния период са в размер на 1 666,93 лева. Пълният отопляем обем на процесния имот е 170,05 куб.м., формиран от 139,47 куб.м От представените от ДРУЖЕСТВО констативни протоколи за неосигурен достъп и от заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот не е предоставян достъп за извършване на отчет за периода 2020/2021 г. на нито една от двете дати на посещение (11.05.2021 г. и 15.05.2021 г.) При това положение сумите по перо „БГВ“ са изчислени от ФДР на база един потребител съобразно чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020 г., т.е. се начисляват по 0,14 куб.м. на потребител за едно денонощие, което за отчетния период възлиза на 51,1 куб.м Съгласно приложените писмени доказателства от третото лице-помагач и СТЕ се установява, че в процесния имот има 5 радиатора и 1 тръбно тяло в банята с монтирани електронни разпределители с радиоотчет . Тъй като уредите са с дистанционно четене, са отчетени реални единици: 4 единици за сезон 2020-2021 г. и 39 единици за сезон 2021-2022 г. . Вещото лице отбелязва, че в имота практически няма работещи радиатори.

Общият топломер в абонатната станция подлежи на задължителен метрологичен контрол на всеки 2 години. От представените на в.л. свидетелства (изброени по-горе) може да се направи извод, че общият топломер в процесната АС е преминавал на периодична проверка през две години, (2022г. и 2024г.) съгласно Заповедите на ДАМТН. Същите са съпроводени от съставени Протоколи за демонтаж и монтаж на топломера не носят подпис на представител на живущите. За топломер № 63050748, който е работил през процесния период м.05.2020г. - м.03.2022г., в.л. е категорично, че не разполага със свидетелство за последваща проверка, доказваща изправността му. Същият е подменен на 23.03.2022г. с топломер № 80335495. Поради което в.л. не може да даде категорично заключение за годността на топломер № 63050748 през този период. В Протокола от 16.03.2022г. е записана като причина за подмяна - „Повреда на топломер". По делото не са приобщени доказателства за извършването на последваща проверка на топломер № 63050748, поради което вещото лице е категорично, че измервателният уред за процесният период не е годен за отчитане на доставеното количество топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване елементите на правопораждащият спорното право фактически състав, който включва и доставянето на топлинна енергия в твърдените количества. След като към АС не е монтиран годен 4 измервателен уред, то не може да се направи обосновано заключение дали е доставяна топлинна енергия и в какви количества. От което пък следва, че разпределението по индивидуалните партиди на потребителите на топлинна енергия също би било неточно.

Следователно процесното притезание следва да бъде отхвърлено, тъй като не е налице елемент от правопораждащия го фактически състав.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ответника, който е бил представляван от особен представите и не е представил доказателства за сторени съдебни разноски.