Решение № 207 от 27.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Разлог, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100334 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по ИМ подадена от Р.С.К., ЕГН*, с адрес: с.Д., у.

„Д.т.“№8, о.Б., против С.И.А., с адрес: г.С., б.„П.Ю.Т.“№6, в.Б, е.5, а.ЗЗ.

Иска се на основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2`500.00 лева, за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане неиуществена ценност - здравето, душевен мир, намалена трудоспособност, негативни изживявания, отрицателни емоции, психическо напрежение, напрегнатост, безсъние, стрес, в резултат на непозволено увреждане - вреди, нанесени му от ответника на 03.04.2017 г., ч/з нанасяне на удар с ръка /юмрук/ по гърба му и причинената лека телесна повреда при изпълнение на службата - контузия и натъртвания на меки тъкани, което води до наличие на неимуществена вреда, в резултат на това поведение, заедно със законната лихва, считано от причиняване на увреждането - 03.04.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК, ответника е депозирал отговор на ИМ, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва размера на претендираните обезщетения като прекомерен.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност, във вр. с доводите и съображенията на страните Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящето дело НОХД №220/2020 г. по описа на Рг.РС се установява, че с влязла в сила присъда №502520/08.07.2021 г., ответникът е признат за виновен в това, че на 03.04.2017 г. около 02.00 часа в г.Б., в района на х.„С.“, у.„Г.“№7, ч/з нанасяне на удар с ръка /юмрук/ по гърба, причинил лека телесна повреда на полицейски орган - Р.С.К., полицай в РУ-Б., ОДМВР-Б., при изпълнение на службата му - контузия и натъртвания на меки тъкани, причинили болка и страдание - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 НК, вр. с чл.130, ал.2 НК, като му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включващо две пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от 8 месеца, 2 пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца.

От заключението на назначената съдебно-мед. експертиза, работила въз основа на писмени данни, се установява че на ищеца е причинено разстройство на здравето, покриващо 1 критериите на медико-биологичния признак болка и страдание.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира генералния деликт.

Фактическият състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка м/у деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е да установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай, противоправното поведение на дееца е установено с присъда №502520/08.07.2021 г., постановено по НОХД №220 по описа на Рг.РС за 2020 г. и потвърдена с решение №51 от 07.03.2022 г., постановено по ВНОХД №824 по описа на Бл.ОС за 2022 г. Съгласно цитираните съд актове С.И.А. е признат за виновен в това, че на 03.04.2017 г. около 02.00 часа в г.Б., в района на х.„С.“, у.„Г.“№7, ч/з нанасяне на удар с ръка /юмрук/ по гърба, причинил лека телесна повреда на полицейски орган - Р.С.К., полицай в РУ-Б., ОДМВР-Б., при изпълнение на службата му - контузия и натъртвания на меки тъкани, причинили болка и страдание, поради което и на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.4 НК, вр. с чл.130, ал.2 НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2, вр. с чл.42а, ал.3, т.1, вр. с ал.4, вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК, му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от 8 месеца, 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл.300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, от което следва, че наличието на противоправно виновно извършено деяние от Р. е установен по категоричен начин от ищеца.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-мед. експертиза е, че с деянието си ответникът е причинил на ищеца разстройство на здравето, покриващо критериите на медико-биологичния признак болка и страдание. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние от ответника. Тези неимуществени вреди подлежат на обезвреда, като дължимото обезщетение за това се определя по справедливост съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД. Трайната съдебна практика на ВКС ( Решение №214/11.10.2017 г. по гр. д. №171/2017 г. на IV г. о на ВКС, Решение №61/27.03.2018 г. по гр. д. №3291/2017 г. на III г. о на ВКС и др.) указва, че понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. Трябва да се посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В раздел втори на ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. на съдилищата е указано при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт да съобразяват характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и пр. Не без значение е и възрастта на пострадалия, както и болките и страданията, които евентуално ще търпи в бъдеще. В конкретния случай пострадалото лице е млад човек, който е получил телесната увреда по време на изпълнение на службата си като дежурен по „Охрана на обществения ред в РУ-Б. при ОД на МВР-Б.. От нанесения удар с ръка /юмрук/ по гърба ищецът е получил травма, която според заключението на ВЛ са довели до болки и страдания с период на възстановяване около 5-7 дни. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид тези обективни критерии относно претърпяната физическа травма.

Следва да се вземат предвид и моралните страдания на ищеца, които той е претърпял от 2 деянието поради това, че то е извършено по време на изпълнение на служебните му задължения като служител на реда, призван да следи, да осигурява и да защитава общественото спокойствие и ред. На ищеца са уронени авторитет и достойноството му, а именно като полицейски служител при доказано демонстративно неподчинение от ответника на установените законови правила. Имайки предвид изложеното, съдът счита че справедливият размер на обезщетение, който би овъзмездил ищеца за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 1`500.00 лева, който следва да се заплати от ответника. До този размер иска следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 2`500.00 лева, именно за 1`000.00 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. В/у уважения размер на иска следва да се присъди и законна лихва, считано от увредата до окончателното изплащане.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 350.00 лева - възнаграждение на ВЛ.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Рг сумата от 60.00 лв. – държ. такса за уважения иск. На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски от 360.00 лв. за адв. възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие и вносна бележка (л.68 - л.70), съразмерно с отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.И.А., с адрес: г.С., б.„П.Ю.Т.“№6, в.Б, е.5, а.ЗЗ, да заплати на Р.С.К., ЕГН*, с адрес: с.Д., у.„Д.т.“№8, сумата от 1`500.00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, в извършването на което С.И.А. е признат за виновен по НОХД №220/2020 г. по описа на Рг.РС, ведно със законната лихва в/у тази сума от датата на извършване на деянието – 03.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.И.А., с адрес: г.С., б.„П.Ю.Т.“№6, в.Б, е.5, а.33, да заплати на Р.С.К., ЕГН*, с адрес: с.Д., у..„Д.т.“№8, сумата от 350.00 лева, за сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА С.И.А., с адрес: г.С., б.„П.Ю.Т.“№6, в.Б, е.5, а.ЗЗ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съд. власт, държ. такса по делото от 60.00 лв., съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН*, с адрес: с.Д., у.„Д.т.“№8, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на С.И.А., с адрес: г.С., б.„П.Ю.Т.“№6, в.Б, е.5, а.33, в размер на 360.00 лв. - разноски за адв. възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3