Решение № 310 от 16.06.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Разлог, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. д. № 20241240101623 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от „ЕС на с-р вх.„Е“, в сграда на „Г.х.Б.“ (с предходно име „Ф.к.С.“), с адм. адрес: *, представлявана от Е.В.П., ч/з адв. Б.Б. от КАК, съд. адрес: *, против С.Б., гражданин на Г., родена на *, в *, и против Т.Ш., гражданин на Г., роден на *, в М., двамата с адрес: *, и с адрес *..

Твърди се, че ответниците са собственици на недвижим имот, в *, с идентификатор №***, поради което всеки един дължи по 3`361,22 € - дължимата год. такса за управление и поддръжка на ЕС за периода 2021 г. 2024 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на предявяване на ИМ до окончателното заплащане и лихва за забава за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г.

Въз основа на проведено ОС на ЕС на 31.08.2017 г. е определен размер за всеки един имот (собственик), като за ответниците (собственици на а.Е24) такса поддръжка и управление е определена от 40.00 € на кв.м. от площта на самостоятелния обект на година. Решенията на ОСЕС се изпълнявали в определените в тях срокове, като след влизането им в сила са задължителни за всички ет. собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат ет. собственици или обитатели.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата, на което да осъди С.Б. да заплати общата сума от 3`361,22 € - половината от следните задължения:

1.Такса за управление и поддръжка за 2022 г., с падеж 31.12.2021 г. от 1`784.40.00 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г. от 651.06 €:

2.Такса за управление и поддръжка за 2023 г., с падеж 31.12.2022 г. от 1`784.40.00 € и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2023 г. до 30.12.2024 г. от 470.15 €: и 3.Такса за управление и поддръжка за 2024 г., с падеж 31.12.2023 г. от 1`784.40.00 € и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2024 г. до 30.12.2024 г. от 248.03 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума. считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

Иска се също съдът да постанови решение по силата, на което да осъди Т.Ш. да заплати общата сума от 3`361,22 € - половината от следните задължения:

1.Такса за управление и поддръжка за 2022 г., с падеж 31.12.2021 г. от 1`784.40.00 € и лихва 1 за забава за това задължение за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г. от 651.06 €:

2.Такса за управление и поддръжка за 2023 г., с падеж 31.12.2022 г. от 1`784.40.00 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2023 г. до 30.12.2024 г. от 470.15 €: и 3.Такса за управление и поддръжка за 2024 г., с падеж 31.12.2023 г. от 1`784.40.00 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01,2024 г. до 30.12.2024 г. от 248.03 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума. считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответниците, ч/з назначените особени представители - адв. Е.Я. и адв. Д.Т., са представени писмени отговори, с които оспорват основателността на исковата претенция. Твърдят, че не дължат претендираните суми, поради незаконносъбразно определен размер на таксата и поради нищожност на решенията по чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Твърдят също, че не се дължат претендираните суми, тъй като ответниците не пребивават повече от 30 дни на територията на Р.Б., в това число и в апартамента, в г.Б..

По делото са събрани писмени док-ства.

В хода по същество, всяка от страните поддържа становището си, претендира присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че ответниците са собственици на а.№*, който имот по действащата КККР за г.Б., представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с жил. площ 34,48 кв. м., ведно с 10,13 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата от правото на строеж.

От представените по делото документи са установява, че на посочената в ИМ дата 31.08.2017 г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение за определяне размера на годишната такса за поддръжка и управление да е 40.00 € на кв.м. от площта на самостоятелния обект.

От удостоверение с изх. №*/15.12.2017 г. на ОбА-Б., е видно, че за сграда в режим на ет. собственост на с-р вх. „Е“ в сграда на Г.х.Б. (Ф.к.С.), с адм. адрес: *, е подадено уведомление по чл.46б от ЗУЕС, на 12.12.2017 г., като същата е с избран управител Е.В.П..

По делото е прието писмо рег. №* от 14.05.2026 г. по описа на МВР, ГД„ГП”, от което се установява, че в АИС (АИС„ГК”) в периода от 2021 г. до 2024 г. няма записи на данни за преминавания на ответниците през ГКПП на Р.Б..

Прието е и писмо от ЕРМ„З“, в което се посочва, че за обект с клиентски №* има сключен договор за продажба на ел. енергия за битови нужди, като титуляр по същия е „Г.х.Б.“ЕАД, с ЕИК*.

По делото е представена справка от „ВК“ЕООД-Б., от която се установява, че за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и адм. адрес: *, ап.*, няма данни за подаване на заявления за откриване/закриване на ВиК партиди, както и документи за дължими и платени суми за предоставени ВиК услуги в периода 2021 г. – 2024 г.

В СЗ е вписано като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесната ет. собственост не се води книга на ет. собственици.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУЕС, собствениците в ЕС са длъжни да участват в разходите за управление и поддържане на общите части. Съгласно чл.38 от ЗУЕС, ЕС може да събира вземанията си по съд. ред. Това обаче не освобождава ищеца от доказване на всички елементи от фактическия състав на претендираното вземане – валидно основание, настъпила изискуемост, размер, начин на разпределение и принадлежност на задължението 2 към ответниците.

Основният спор е дали решението на ОС от 31.08.2017 г., с което е определена такса от 40.00 €/кв.м., може да обоснове претендираното вземане за управление и поддръжка.

Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, предвижда че разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят.

Съдебната практика приема, че това правило е приложимо именно към разходите за управление и поддръжка, а не допуска произволно определяне на тези разходи по критерий кв. м., когато се касае за разходи по чл.51 от ЗУЕС. ВКС е посочвал, че разходите за управление и поддържане се разпределят в хипотезите на чл.51 от ЗУЕС, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.

Следователно решение на ОС, с което за разходи за управление и поддръжка е определена такса единствено по площ на самостоятелния обект, не може само по себе си да обоснове вземане в претендирания размер, когато липсват док-ства какви разходи реално са извършени, какъв е техният хар-ер и как те следва да бъдат разпределени по законовия критерий.

Дори да се приеме, че решението на ОС от 2017 г. не е било своевременно атакувано по реда на чл.40 от ЗУЕС, това не означава, че в настоящия осъдителен процес съдът е лишен от възможност да провери дали претендираното вземане е възникнало, дали е изискуемо и дали размерът му е доказан. Решенията на ОС имат задължителна сила за ет. собственици, доколкото са валидни, не са отменени и пораждат правни последици в съответствие със закона. Стабилизирането на едно решение не освобождава ищеца от доказване на конкретния размер на вземането и неговото съответствие с императивните норми, когато решението се използва като основание за осъдителна претенция.

В случая ищецът не доказа действително извършени разходи за процесните години, не представи годишни отчети, бюджети, решения за приемане на отчети, док-ства за конкретно извършени плащания, нито законосъобразен механизъм за разпределяне на разходите между собствениците. Този пропуск е съществен, защото предмет на делото не е абстрактно задължение за участие в ЕС, а конкретно парично вземане за конкретни периоди и в конкретен размер.

Отделно от това, по делото не се установява ответниците да са пребивавали в сградата през процесния период по начин, който да обоснове дължимостта на разходи за управление и поддръжка в претендирания размер. Напротив, от събраните док-ства се установява липса на данни за преминавания през границата за периода 11.05.2023 г. – 31.12.2024 г., а по делото не се представи книга на ЕС, от която да се установи пребиваване, ползване или обитаване на процесния обект. Липсата на книга на ЕС следва да се прецени във вреда на страната, която е задължена да я води и представи, още повече че съдът изрично указа възможността за приложение на чл.161 от ГПК.

Не може да се приеме и че евентуална консумация на общи ВиК или ел.енергийни услуги доказва ползване на апартамента от ответниците. Напротив, док-ствата сочат, че партидите са общи или са на името на „Г.х.Б.“ЕАД, а не на ответниците. Това препятства извода, че конкретните ответници са реализирали индивидуално потребление или че процесният а.е ползван от тях през процесния период.

Съдът съобразява и практиката, че по искове за вземания на ет. собственост ищецът следва да докаже не само качеството на ответника като собственик, но и съществуването на валидно основание за начисляване, размера и начина на формиране на претендираната сума.

В съд. практика се приема, че действително извършените разходи за текущо поддържане подлежат на разпределение съгласно чл.51 от ЗУЕС.

В настоящия случай ищецът доказа единствено, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на ет. собственост и че през 2017 г. е прието решение за такса, изчислена по кв. м.. Това обаче не е достатъчно за уважаване на осъдителните 3 искове, тъй като не са доказани действителните разходи, тяхното законосъобразно разпределение, пребиваването или ползването на имота от ответниците, както и изискуемостта на вземанията в претендирания размер.

Поради това главните искове следва да бъдат отхвърлени. С оглед акцесорния хар-ер на претенцията за мораторна лихва, същата също следва да бъде отхвърлена.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора ищецът няма право на разноски.

Ответниците са представлявани от особени представители, като по делото е определено възнаграждение за всеки особен представител от 489,51 €, платимо от внесения от ищеца депозит. Доколкото разноските за особени представители са внесени от ищеца като депозит и са изразходвани за осигуряване правото на защита на ответниците, същите остават в тежест на ищеца.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователени предявените от “ЕС на с-р вх.„Е“, в сграда на „Г.х.Б.“ (с предходно име „Ф.к.С.“), с адм. адрес: *, представлявана от Е.В.П., ч/з адв. Б.Б. от АК-К., против С.Б., гражданин на Г., родена на * в *, с адрес: *, и с адрес *. искове за заплащане на сумата общо на 3`361,22 € - половината от следните задължения:

1.Такса за управление и поддръжка за 2022 г., с падеж 31.12.2021 г. от 1`784.40.00 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г. от 651.06 €:

2.Такса за управление и поддръжка за 2023 г., с падеж 31.12.2022 г. от 1`784.40.00 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2023 г. до 30.12.2024 г. от 470.15 €: и 3.Такса за управление и поддръжка за 2024 г., с падеж 31.12.2023 г. от 1`784.40.00 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01,2024 г. до 30.12.2024 г. от 248.03 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.