Определение № 442 от 10.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Ловеч, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20264300500284 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от „****“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя В.С.С., с ЕГН **********, чрез адв. М. С. Д., против Постановление от 21.04.2026 г. за отказ за намаляване на такси и разноски на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Излага, че в законоустановения срок обжалва Постановление от 21.04.2026 г. по изп. дело № 459/2026 г. по описа на ЧСИ с peг. № 879 - В. П., с което, след надлежно направено възражение съдебният изпълнител е отказал да намали таксите и разноските по изпълнителното дело, определени със Съобщение с изх. № 13240/01.04.2026 г.

Счита, че съдебният изпълнител не е разгледал по същество подробно мотивираното възражение, съдържащо искане за изменение на определените такси и разноски, поради което е постановил неправилен и необоснован акт, като излага съображения.

Жалбоподателят посочва, че на 10.12.2025 г. „*****“ ЕООД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „****“ ООД, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1238/2025 г. по описа на PC Оряхово.

Посочва, че на 11.12.2025 г. Районен съд Оряхово е издал заповед за изпълнение по ч. гр. д., с която съдът е разпоредил „****“ ООД да заплати на кредитора „*****“ ЕООД сумата: 1 566.00 BGN (хиляда петстотин шестдесет и шест лева), представляваща главница - неплатена фактура за положен бетон 1 марка С12/15 издадена от „*****“ ЕООД, ЕИК ******, за плащане от „****“ ООД, ЕИК *******, за периода от 21.05.2025 г. до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 10.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 BGN (четиристотин и осемдесет лева).

Сочи, че на 05.01.2026 г. препис от заповедта е връчен на представител на длъжника и на 07.01.2026 г. представляваното от него дружество е заплатило на кредитора главницата по заповедта за изпълнение в размер на 1566 лв. (800,69 €), като неплатено е останало дължимото адвокатско възнаграждение за представителство в заповедното производство в размер на 480 лева (245,42 €).

Посочва, че на 16.02.2026 г. PC-Оряхово е издал изпълнителен лист № 115 за цялата присъдена сума и на 18.02.2026 г. е образувано изп. дело № 20268790400459 по описа на ЧСИ с peг. № 879 - В. П..

Излага, че след като в края на месец март представляващите длъжника са установили, че срещу „****“ ООД е образувано изпълнително дело и по банковата сметка на дружеството е наложен запор за сума, надхвърляща 1400 €, като са се свързали с адвокат.

Жалбоподателят твърди, че с молба с вх. № 45000/27.03.2026 г. са уведомили съдебния изпълнител, че главницата е била погасена изцяло още на 07.01.2026 г. и тази сума не е дължима по изпълнителното дело.

Сочи, че на 02.04.2026 г. му е връчена поканата за доброволно изпълнение, както и съобщение, с което са уведомени, че след представеното платежно нареждане за плащане на главницата, доверителят му дължи сума в общ размер на 563,80 €, от които:

• 245,42 € - разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1238/2025 г. по описа на PC Оряхово;

• 245,42 € - разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното дело;

• 72,96 € - последващи се такси по изпълнителното дело;

• 122,53 € - такси по ТТР към ЗЧСИ.

Излага, че в срока за доброволно изпълнение представляваното от него дружество е заплатило сумата в размер на 245,42 €, разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1238/2025 г. по описа на PC Оряхово, както и 2

72,96 €, представляваща такси по изпълнителното дело.

Застъпва тезата, че в подобно мотивирано възражение са поискали разноските за адвокатски хонорар по изпълнителното дело да бъдат редуцирани на 102.26 евро (200 лева), таксата по т. 26 от Тарифата да бъде намалена до действително дължимата, както и в тежест на длъжника да не бъдат възлагани разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдебният изпълнител е изпратил това възражение до взискателя, които е изразил становище, че същото е неоснователно.

Жалбоподателят навежда довод, че върху становището на взискателя съдебният изпълнител е написал резолюция „Отказвам да намаля приетите такси и разноски. Да се уведоми длъжникът. 21.04.2026 г“.

Възразява се, че не са получили съобщение с подробно описание на начислените такси, а само общи стойности, което намира за изключително порочна практика, целяща да дезинформира длъжниците и същите да не съумеят да реализират надлежно правата си.

На следващо място, постановлението на съдебния изпълнител е изцяло немотивирано, което още един път поставя длъжника в неравноправно положение, като същият се явява лишен от възможност да прецени на какво основание са начислени претендираните такси и доколко същите намират някакво законово основание.

Счита, че поведението на взискателя представлява откровена злоупотреба с права, образувайки изпълнително дело за цялата сума по изпълнителния лист, при положение, че е напълно наясно, че задължението за главницата е било погасено месец и половина преди образуване на изпълнителното дело.

Приема,че е неоснователно да се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, при положение, че пълномощникът на взискателя не е извършил никакви действия във връзка с воденето на изпълнителния процес.

Сочи, че в конкретния случай действията на процесуалния представител на взискателя се заключват в депозиране на молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени като изпълнителни 3 способи налагането на запор по вземанията на длъжника по банковите му сметки и налагане на възбрана върху притежаваните от дружеството имоти.

Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното производство е елемент от редовността на същата. Жалбоподателят приема, че с направеното в молбата искане за налагане на запор и възбрана, взискателят е извършил само едно общо процесуално действие - по образуване на изпълнителното производство.

Следва да се съобрази и факта, че доверителят му е заплатил цялото си задължение в срока за доброволно изпълнение, без да е било необходимо извършването на каквито и да било други действия.

Налага аргумент, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се ограничат само до възнаграждение за образуването на изпълнителното производство.

Посочва, че съгласно чл.10, т.1 НМРАВ, минималният размер на възнаграждението за посоченото действие възлиза на 102. 26 евро или /200/ лева. Изразява съгласие с процесуалния представител на взискателя, че Наредбата служи само като ориентир при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, като приема, че с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнително производство в случая възнаграждение в размер на 102,26 евро (200 лева) би възмездило висококвалифицирания адвокатски труд.

Твърди, че дължимите такси не са им представени като разпределение по точки и основания, а са им изпратени по сметка № 101133 от 12.03.2026 г., в която е посочен общ размер на дължими такси: 64,42 € с вкл. ДДС.

Счита, че не всички от тези такси са дължими, тъй като съдебната практика последователно и безпротиворечиво приема, че по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Защитата приема, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както 4 и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи - Тълкувателно решение № 3/2017 г. По Тълкувателно дело №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, мотиви към т. 5.

Приема, че таксите за налагане на възбрана са напълно недължими, а в конкретния случай налагането на възбрана върху собствените на дружеството имоти е явно несъразмерна и крайно необоснована мярка, тъй като е направена, за да се обезпечи събирането на вземане в размер на 245.42 евро.

Сочи, че размерът на дължимата такса по т. 26 от Тарифата се определя съобразно сбора на присъдените и събрани вземания, посочени в изпълнителния лист, като при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя.

Излага, че в конкретния случай съдебният изпълнител е събрал единствено сумата в размер на 245. 42 евро, която е била посочена в изпълнителния лист. Сумата в размер на 800. 69 евро е била заплатена от длъжника на взискателя преди образуване на настоящото изпълнително дело, поради което за нейното събиране не се дължи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят посочва, че в случая дължимата такса по т. 26 от Тарифата е в размер на 24,54 € (48 лева).

Приемат, че дължат следните такси и разноски в изпълнителното производство, а именно:

102,26 € - адвокатско възнаграждение за образуване на ИД.

12.27 € - такса по т. 1 - образуване на ИД.

15,34 € - такса по т. 3 - Извършване на справка за длъжника и неговото имущество.

6,13 € - такса по т. 4 - изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа.

12.28 € - такса по т. 5 - изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя почл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс.

9,20 € - такса по т. 9 - налагане на запор без извършване на опис, 5 включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК.

24,54 € - такса по т. 26 - за изпълнение на парично вземане.

Моли да се отмени като неправилно Постановление от 21.04.2026 г. по изп. дело № 20268790400459 по писа на ЧСИ с peг. № 879 - В. П., с което последният е отказал да измени размера на дължимите такси и разноски, обективирани в Съобщение с изх. № 1340/01.04.2026 г. до горепосочените размери.

По делото е постъпило и становище от адв. Г., пълномощника на взискателя „*****“ ЕООД, с което моли да бъде оставена без уважение жалбата, като неоснователна.

Приема, че размерите в Наредбата не са минимуми, а ориентири, като размерът на възнаграждението е адекватен и в унисон с установената практика в страната.

Излага, че няколко пъти в жалбата удобно се пропуска факта, че процесуалният представител на взискателя е регистриран по ДДС, за което е представил с молбата си доказателства, с оглед на което какъвто и размер да бъде определен за възнаграждението, върху него следва да бъде прибавено и ДДС.

Приема, че не е ясно твърдението, че длъжникът е заплатил по-голямата част от сумите по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното дело, а остатъка - след връчването на поканата за доброволно изпълнение, тъй като предмет на делото е остатъка, платен след връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Сочи, че видно от молбата за образуване на изп. дело, искането за запори и възбрани е направено своевременно с нея.

Приема за неоснователно възраженията по т. 26, така и тези с които се иска разходите, сторени от взискателя да останат в негова тежест поради факта, че длъжника е заплатил дължимото в определения с покана за доброволно изпълнение.

Сочи, че искането за налагане на запори е направено своевременно с молбата за образуване на делото и са били наложени.

Излага, че е нает от взискателя да се снабдя с изпълнителен лист, да образувам изпълнителното дело с нарочна молба и съответните 6 обезпечителни мерки, без това да се случи е очевидно, че длъжникът нямаше да плати доброволно - имал е предостатъчно време за това и е избрал да плати само част от задължението си. Сочи, че взискателят е заплатил авансово адвокатско възнаграждение, направил е разход, който следва да му бъде възстановен, в това число и разходите направени в самото изпълнително дело за налагане на обезпечителни мерки. Приема, че в случая размерът от 245.42 евро с ДДС (480 лв. с ДДС) не е прекомерен и не е налице каквато и да е злоупотреба от тяхна страна.