Решение № 1504 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100500291 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на А. С. С. (подадена чрез особен представител – адв. З. К.) срещу решение № 21522/25.11.2025 г. по гр.д. № 18403/2025 г. по описа на СРС, 168 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 153, ал.

1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 1923,76 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен номер 250956, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г.;184,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г.; 60,99 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; 13,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумите.

Жалбоподателят - А. С. С., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи 1 плащане на цената им, доколкото не е представен писмено договора за продажба на топлинна енергия. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Нелбо“ АД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника А. С. С. да заплати в полза на ищеца следните суми: 1923,76 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен номер 250956, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г.; 184,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г.;

60,99 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; 13,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумите.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.05.1990 г., Н.М.С. и С.М.Ц. са придобили собствеността по отношение на следния имот – ап. 4, намиращ се в гр. София, ж.к.

****. Съгласно удостоверение за идентичност от 27.05.2024 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, както и удостоверение за идентичност, издадено от „Топлофикация София“ ЕАД, ап. 4, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, е идентичен с вписания в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД ап. 12, намиращ се ж.к. ****, абонатен номер 250956.

Установява се от приложената по делото справка от НБДН, че Н.М.С. и С.М.Ц.

2 са починали, като са наследени от тяхната дъщеря А. С. С., от което следва, че ответницата е собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство, което освен това не се оспорва от страна на особения представител на ответника.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .

Не са налице други твърдения за неправилност на решението, включително в частта, касаеща основанието и начина на определяне на размера на присъдените главници, както и присъдените мораторни лихви, като въззивната инстанция не може да проверява служебно изводите на първостепенния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК), доколкото при служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща решаващите изводи на съда. Ето защо, следва да се приеме, че решението е правилно.

3

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 250 евро – разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение и за депозит за особен представител.

На основание чл. 77, вр. чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на СГС сумата в размер на 33,08 евро, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21522/25.11.2025 г. по гр.д. № 18403/2025 г. по описа на СРС, 168 състав.

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 250 евро, представляваща разноски във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл. 77, вр. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 33,08 евро, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Нелбо“ АД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4