Решение № 170 от 30.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Велико Търново, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500192 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от "Пазари" АД против Решение № 25/ 23.02.2022 г. по гр.д. № 223/ 2021 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е осъдил "Пазари" АД да заплати на Община Габрово сумите както следва:

- сумата 22590.48 лв. – обезщетение за неплащане на такса за ползване на земята под 3 бр. павилиони с обща площ от 199 кв.м, а именно, павилиони с идентификатори ***, *** и ***, разположени в УПИ І от кв.245 по плана на гр.Габрово – ПИ с идентификатор *** по КК на гр.

Габрово, отреден за общински пазар, ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1683.27 лв. – обезщетение за забава за плащане на таксите за периода 01.01.2019 г. - 21.12.2020 г., като е отхвърлил иска за обезщетение за забава за горницата над 1683.27 лв. до предявения размер 2203.53 лв.;

- сумата 65423.64 лв. – незаплатена такса за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. за ползване на земята под слънцезащитно съоръжение с площ от 331.16 кв.м, разположено частично в УПИ І от кв.245 и частично в улица с о.т. 192902285-2284 по плана на гр.Габрово, отреден за общински пазар, ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до предявения размер от 64615.92 лв., както и сумата 5081.57 лв. – обезщетение за забава в плащането 1 на таксите за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г., като е отхвърлил иска за обезщетение за забава за горницата над 5081.57 лв. до предявения размер 6 306.65 лв.

Жалбоподателят обжалва решението в осъдителната му част за присъдени главници и мораторни лихви. Счита постановения акт за неправилен и незаконосъобразен като постановен при неправилно прилагане на материалния закон.

Процесните павилиони били временни постройки, трайно прикрепени към земята на законово основание – дадено разрешение за строеж от гл. архитект и за които има издадено разрешение за ползване. Предвиденото в застроителния план застрояване на този общински терен не било реализирано, при което "Пазари" АД се явявало техен суперфициарен собственик. Община Габрово не била предприемала действия по премахване на строежа, което сочело, че тя признава собствеността. По тази причина неправилно съдът приел, че следва да намери приложение приетата от Общинския съвет наредба, която урежда дължимата наемна цена по договори с предмет общинско имущество, защото такова правоотношение между страните не било налице.

Правоотношението между страните се уреждало от чл.120 ал.4 ППЗТСУ – отм.

Евентуално, ако Общината имала вземане, то било за такса за разполагане на преместваеми обекти и размерът му се определял от съответното приложение към Наредбата за таксите за разполагане на преместваеми обекти. По делото не било доказано обогатяване на дружеството чрез събиране на подобна такса от търговците, наематели на павилионите - "Пазари" АД събирало само договорената с последните наемна цена за ползване на собствените му постройки, като нямало задължение да събира публичните вземания на Общината. Изложените аргументи били относими и към слънцезащитното съоръжение, за което освен това било установено от събраните гласни доказателства, че Общината събира ежедневно такса от всеки търговец, ползващ площ под него. С оглед на това, Общината неоснователно претендирала плащане от "Пазари" АД на същото основание, при това без да се държи сметка, че не всеки ден площта под навеса е ползвана от търговци. Осъждайки дружеството да заплати такса за ползването на навеса, съдът на практика създал неоснователно обогатяване в полза на Общината, защото било недопустимо тя да събира едновременно такси и да търси наем. По отношение на лихвата за забава сочи, че съдът неправилно присъдил такава от ежемесечния падеж на задължението, защото претенцията се основавала на извъндоговорно основание и забавата настъпвала едва след покана, каквато по делото не било доказано да е отправяна. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Съдът правилно приел исковите претенции за основателни. Излага, че за процесните павилиони и слънцезащитно съоръжение "Пазари" АД нямало учредено право на строеж, защото макар и да били 2 построени с разрешение за строеж, техният устройствен статут не бил уреден в срока по § 17 от ДР на ЗУТ. Доказано било, че жалбоподателят ползва общинска собственост без да заплаща дължимите суми по тарифите към Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, които били приложими в конкретната хипотеза, при което си спестил разходи за наем, а Общината обедняла. Ирелевантно за основателността на иска било дали дружеството е реализирало приход от ползването на имуществото, а било достатъчно, че последното се намирало във фактическата му власт и е била налице реална възможност да генерира приход. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Съдът констатира, че е допуснато процесуално нарушение, обуславящо частична недопустимост на решението по претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване, свързана с процесното слънцезащитно съоръжение.

Ищецът е претендирал обезщетение в размер на 64 615.92 лв., а съдът се е произнесъл свръхпетитум, като е присъдил такова в размер на 65 423.64 лв. Решението, в частта, с която "Пазари" АД е осъдено да заплати на Община Габрово обезщетение за неплащане на такса за ползване на земята под слънцезащитно съоръжение за сумата над 64 615.92 лв. до присъдената сума от 65 423.64 лв. следва да бъде обезсилено и производството в тази му част – прекратено като недопустимо.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Не е спорно, че "Пазари" АД е собственик на процесните 3 бр. павилиони с обща площ от 199 кв.м, находящи се в недвижим имот – частна общинска собственост – УПИ І от кв.245 по плана на гр. Габрово – ІІІ етап, първа част, отреден за Общинска пазар. Те са апортирани в капитала на дружеството, видно от приложения Устав, като е отразено, че са построени върху общинска земя, невключена в апортната вноска.

Павилионите са монтирани на основание Разрешение за строеж № 234/ 06.06.1994 г., в което е отразено, че монтирането им се разрешава по чл.120 ППЗТСУ, временно, до възникване на обществена нужда от терена. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза те представляват преместваеми обекти по смисъла на § 5 т.80 3

ЗУТ. През процесния период са ползвани от дружеството чрез отдаването им под наем на трети лица за извършване на търговска дейност. Не е спорно, че "Пазари" АД без разрешение за поставяне съгласно изискванията на чл.56 ал.2 ЗУТ е монтирало частично в същото УПИ І от кв.245 и частично в улица с о.т. 192902285-2284 по плана на гр. Габрово слънцезащитно съоръжение с площ от 331.16 кв.м. Под съоръжението са поставени маси за продажба на открито. Oт допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и приложената към него скица се установява, че площта, заемана от колоните на металната конструкция на навеса, е 2.7 кв.м, масите са подредени равномерно по цялата площ под навеса и общо заеманата от тях площ е 73.1 кв.м, обслужващото ги пространство е с площ 206.1 кв.м, а между тях се намира участък, в който се движат клиентите. Не е спорно, че за исковия период "Пазари" АД е отдавала масите под наем за извършване на търговия и е реализирала приходи от тази дейност. Същевременно Община Габрово ежедневно е събирала от ползващите масите лица такса по чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово, съобразно ползваната от тях търговска площ. В този смисъл са събраните гласни доказателства на служители на Общината, в чиито служебни задължения е включено събирането на таксите. Те дават показания, че ежедневно са събирали такси от всички търговци на пазара съобразно на заеманата от тях площ – по 2 кв.м за маса и допълнително, ако има разположена стока и извън масата. Св. И. П. – търговец на пазара – посочва, че заплаща такса на Общината за използваната площ, а на "Пазари" АД – за използване на самата маса. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно икономическа експертиза за исковия период 01.01.2019 г.- 31.12.2020 г. дължимата наемна цена за площта на трите павилиона възлиза на 22692.48 лв., а за площта на слънцезащитния навес – на 65423.64 лв. Наемната цена е изчислена съобразно изискванията на чл.96 ал.1 от НРПУРОИ и в съответствие с Тарифата към нея за определяне на начални или наемни цени за отдаване под наем на 1 кв.м реална площ от общински недвижими имоти, движими вещи и земеделски земи от общинския поземлен фонд.

При тази фактическа обстановка, която е възприета и от първоинстанционния съд, се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.59 ЗЗД – за присъждане на Община Габрово на обезщетение за използването от "Пазари" АД без правно основание на части от имоти – общинска собственост, при което дружеството се е обогатило неоснователно, спестявайки си разходи за наем, каквито иначе би направило, а Общината е обедняла поради невъзможността да използва имота си. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, следва да се установи лишено от правно основание ползване на имота на ищеца от ответника и обогатяване на ответника и обедняване на ищеца като следствие от факта на това неправомерно ползване. При осъществяването на този фактически състав се поражда едностранно 4 облигационно правоотношение, насочено към премахване на неоснователното разместване на имуществени блага, като неоснователно обогатилият се за сметка на другиго е длъжен да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. по-малката от двете стойности при разлика между тях – ППВС 1/28.05.1979 г.

Безспорно е в случая, че върху земя – общинска собственост са монтирани процесните движими вещи – павилиони и слънцезащитно съоръжение, собственост на „Пазари“ АД. С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания по претенцията за обезщетение за ползване без основание на земята, върху която са поставени трите павилиона, първият спорен въпрос е налице ли е за „Пазари“ АД годно правно основание за ползването на общинския терен.

Процесните павилиони са били законно поставени върху имота – частна общинска собственост на Община Габрово, защото такава възможност е била уредена в чл.120 ал. 4 ППЗСТУ - отм. Те представляват временни постройки по смисъла на тази разпоредба, като към датата на издаване на разрешението за строеж /1994 г./ в приложното й са се включвали както временни строежи по смисъла на § 5 т.38 от сега действащия ЗУТ, представляващи недвижим имот, така и преместваеми обекти по смисъла на § 5 т.80 от ЗУТ – движими вещи, поради което юридическият статут на обекта на собственост като временен се определя не от конструкцията му, от одобрените строителни книжа, въз основа на които той е законно изграден. В случая в разрешението за строеж изрично е посочено, че монтирането на павилионите се разрешава по чл.120 ППЗТСУ, временно, до възникване на обществена нужда от терена. Тъй като изграждането на временните постройки не е предвидено в регулационния план, те нямат траен градоустройствен статут и съгласно закона се запазват само до заемане на терена за предвиденото по плана строителство, след което се събарят от ползвателя им. С ДВ бр. 6/1998 г. чл.120 ал. 4 ППЗСТУ е отменен и с § 6а от ППЗТСУ е предвидено премахването на временните постройки без заплащане, след изтичането на срока, за който са разрешени, а ако са разрешени без установен срок – в срок до 3 години от влизането в сила на измененията, освен ако чрез частични изменения на застроителните и регулационни планове е възможно установяване на траен градоустройствен статут в съществуващия им вид. С § 50а ПЗР ЗТСУ /ДВ бр.124/ 1998 г./ по отношение на законно изградените в държавни или общински терени временни строежи е дадена възможност в установените срокове ползвателите на такива сгради да поискат установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да придобият правото на строеж или правото на собственост върху терена. С приемането на ЗУТ, в § 17, ал.2 от ПР е уредена същата възможност в срок до 02.07.2001 г., а в ал.1 е предвидено, че строежите с временен устройствен статут върху земя – общинска собственост, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план, с решение на общинския съвет, като след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията 5 на ПУП те се премахват без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината. От така проследената нормативна уредба е видно, че ползвателите на временни постройки не стават суперфициарни собственици на същите на основание издаденото им разрешение за строеж, а биха могли да станат такива едва при успешно проведена от тях процедура по придобиване от изграденото на траен устройствен статут и учредяване от съответната община на право на строеж. В този смисъл е и трайната практика на ВКС. Освен това, траен устройствен статут биха могли да придобият само строежите по смисъла на § 5 т.38 от ЗУТ, но не и преместваемите обекти /каквито са процесните павилиони/, които по дефиницията на § 5 т.80 от ЗУТ нямат характеристиките на строеж и може след отделянето им от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъдат премествани в пространството, без да губят своята индивидуализация и/или възможността да бъдат ползвани на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което са ползвани на мястото, от което са отделени, като поставянето им и/или премахването им не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставят или от който се отделят. Само временните постройки – строежи могат съгласно § 17 от ПР на ЗУТ да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план, при това само след взето решение в тази насока от общинския съвет на съответната община. Всички временни постройки – преместваеми обекти са подлежали на премахване в сроковете по § 6а от ППЗТСУ.