Определение № 205 от 22.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 21.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000141 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.122 ГПК.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от ВОС с определение №374/14.03.2024г., постановено по т.дело №107 по описа за 2024г.

Производството по цитираното търговско дело е образувано след прекратяването на гр.д.

№13698/2023г. на СГС и изпращането му по подсъдност на ОС - Варна. Изпращащият съд е приложил чл.113 ГПК, след преценка качеството „потребител“ на ищеца Н. В. У., и констатация, че адресът на същия е в гр.Варна.

По повод сезиращото го определение ВОС е намерил, не са налице предпоставки за препращане на делото по подсъдност на осн. чл.119, ал.3, вр. с чл.113 ГПК и Варненският съд не е местно компетентен да разгледа спора. Съобразно изложената хронология на спора, СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК, предявен от Н. В. У. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер на първоначалния взискател „ОББ“АД, за установяване недължимост на вземания по издадена Заповед за незабавно изпълнение №3850/29.06.2015г. по ч.гр.д. №7538/2015г. по описа на РС – Варна, с дължими солидарно от ищеца Н. У., „Монолит – У.“ ЕООД и В.Н. У. по договор за кредитна линия от 02.09.2008г. и анекси към него, вземания, за които е образувано ИД№746/2015г. по описа на ЧСИ Ст.Я, поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение.

Съобразно представените към исковата молба съдебни решения по исковете по чл.422 ГПК, с посочения в исковата молба договор за кредитна линия от 02.09.2008г., от който произтичат вземанията на взискателя в изп.дело, банката е предоставила на кредитополучател „Монолит – У.“ЕООД ползването на кредитна линия за оборотни средства, като настоящият ищец Н. У., се явява едноличен собственик на капитала на това дружество, включително понастоящем, и е поръчител по договора за кредит. Съгласно ТР №3/2022г. по т.дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други 1 закони – напр. ЗКНИ /пар.1, т.20/ или ЗПК /чл.9/ и др.

Посоченото общо определение отразява основните характеристики, дадени с транспонираното в ЗЗП вторично законодателство на ЕС. Тези характеристики се свеждат 1 до това, че като страна по договор с търговец /кредитна институция/, потребителят винаги е физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски интерес. ВОС е намерил, че тези предпоставки не са налице в случая, доколкото ищецът не се ползва от потребителска защита с оглед липсата на потребителско качество. Потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. /в този смисъл е и цит. от съдебния състав на СГС Определение №18/16.01.2020г. по ч.т.д. №2502/2019г. на ВКС, II т.о./ По иска по чл.439 ГПК, какъвто е правния спор предмет на разглеждане пред съдилищата, от значението за качеството на ищеца е единствено основанието за възникване на самото вземане спрямо физическото лице /в този смисъл е и Определение №2481/21.08.2023г. по гр. дело № 2819/2023 г. на ВКС, III г.о./. Предоставеният кредит не е потребителски и ищецът Н. В. У. няма качество на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ЗЗП. За да достигне до този извод съдът съобразил, че ищецът е едноличен собственик на капитала на дружеството – кредитополучател и поръчител по договора за кредит за оборотни средства. Поради това съдът намерил, че договорът е сключен от ищеца по иска по чл.439 ГПК с оглед търговската му дейност и интерес, а не за задоволяване на лични нужди, което изключва потребителския му характер.

По изложените съображения съдът е повдигнал спор за подсъдност пред АС-Варна съгласно чл.122 ГПК.

Настоящият състав напълно споделя изложените от ВОС съображения във връзка с подсъдността и предопределящите я основание и качество на ищеца в спора с правно основание чл.439 ГПК. При липса на изрично посочени в чл.113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по същия е отричане вземането на ответника, основано на заповедта за изпълнение и договора за кредит. Именно поради тази причина, при преценка приложението на специалната подсъдност в чл.113 ГПК, съдът следва да прецени и качеството на ищеца на потребител по см.на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. По този въпрос е налице последователна практика на съда, обективирана в следните актове -решение № 38 от 23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на I т. о., решение № 84 от 20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на I т. о., и др., съгласно която физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството потребител по ЗЗП и да се позове на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване качеството "потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.

Съобразно приложените към исковата молба по чл.439 ГПК доказателства, се установява че ищецът се явява солидарен длъжник на кредитополучателя –търговско дружество, по договора за кредитна линия от 02.09.2008г., изменен и допълнен с няколко анекса, представляващ основание на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист за солидарно осъждане на кредитополучателя МОНОЛИТ У. ЕООД /с наименование към настоящия момент Групо Диментикаре ЕООД/ и солидарния длъжник Н. В. У.. С предявения иск по чл.439 ГПК се атакува изпълнението, предприето именно въз основа на заповедта, издадена по ЧГД №7538/2015г. на 21 състав на ВРС, по отношение задълженията, установени по реда на чл.422 ГПК с решение по в.т.дело №576/2016г. на ВнАС. По същото отсъстват данни за прилагане от съда, дали по възражение, дали служебно, потребителска защита спрямо физическото лице Н. У., солидарен длъжник по 2 договора. Съобразно постоянната практика на съдилищата и на ВКС, обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални или функционални връзки с дружеството, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. Такъв е и настоящият случай, в който длъжникът по спора е имал и има качество едноличен собственик на капитала в дружеството кредитополучател. Липсват данни, въз основа на които съдът да приеме, че физическото лице –солидарен длъжник е подписало договора за кредит за цели, извън търговската дейност на кредитополучателя, съотв.че се ползва от специалната подсъдност спрямо потребители съгласно чл.113 ГПК. В този смисъл по приложение на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП е постановена съдебна практика (решение № 38 от 23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 84 от 20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.), съгласно която, когато страната като физическо лице е действал за цели, които попадат в рамките на упражнявана от него професионална дейност, при връзка от функционално естество с търговското дружество, не може да му се признае качество на потребител.

В настоящия случай Варненски окръжен съд незабавно след получаване на делото, изпратено от СГД, е повдигнал спор относно подсъдността, по който компетентен да се произнесе е именно АС-Варна. Тъй като не са приложими правилата на специалната подсъдност по чл.113 ГПК по изложените по-горе съображения, основателна се явява повдигнатата от ВОС препирня по чл.122 ГПК. Компетентен да разгледа иска е съдът, пред който е бил предявен същият съобразно общата подсъдност в чл.108 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по предявен от Н. В. У. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер на ОББ АД/ иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимост на вземания по издадена Заповед за незабавно изпълнение №3850/29.06.2015г. по ч.гр.д. №7538/2015г. по описа на РС – Варна, дължими солидарно от ищеца Н. У., „Монолит – У.“ ЕООД и В.Н.о У., по договор за кредитна линия от 02.09.2008г. и анекси към него, за които вземания е образувано ИД №746/2015г. по описа на ЧСИ Ст.Я, поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение, Софийски градски съд.

ИЗПРАЩА делото на компетентния Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ОС – Варна, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3