Определение № 4900 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4900 гр. Варна, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501872 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от Н. К. И., ЕГН ********** и Г. П. И., ЕГН ... против Решение № 2363 от 24.06.2025г., постановено по гражданско дело № 6819/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците Н. К. И. и Г. П.

И. срещу ответника Община Варна положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в гр.Варна, община Варна, ул. „..." ..., с площ на имота по кадастрална карта от 308 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер ..., при граници по кадастрална карта съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ..., ..., ... ..., ..., ..., на основание давностно владение, продължило през следните периоди, а именно: - от 01.01.1996 г. до 30.05.2006 г.; - от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.; - от 08.03.2022 г. до 04.06.2024г. вкл.

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирани лица в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.

Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Твърди се, че не са събрани данни ответникът да е предприел действия спрямо процесния имот, никога представители на Община Варна не са посещавали имота, като същият е бил ограден от ищците и поддържан от тях явно, несмущавано и необезпокоявано. Сочи се, че наследодателят на ищцата К... М... и брат й Д... М... са вписани като собственици на недвижимия имот в регистрите, считано от 1950г., последователно при всички приети след това 1 кадастрални планове. Поддържа се, че липсва конкретно правно основание имотът да бъде актуван като държавен и общински. Според жалбоподателите обстоятелството, че ищцата е подала молба за изкупуване на ид.ч. от недвижимия имот, не променя факта, че той е нейна и на семейството й собственост. Дори и да се приеме, че с тази молба е прекъсната давността, се твърди, че това е станало само по отношение на Н. И.. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, евентуално да се уважи исковата претенция по отношение на Г. И..

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Варна, с който се оспорва същата като неоснователна.

Поддържа се, че процесният недвижим имот е бил държавна собственост, заграбена от К... М... и Д... М... чрез построяване на незаконни сгради. Сочи се, че правопораждащото вещно действие на актовете за държавна собственост е доказано и не е оборено. Оспорва се, че разпоредбата на пар. 42 ЗОС представлява общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска. Твърди се, че ищците – жалбоподатели са били само държатели на имота. Искането е за оставяне на жалбата без уважение. Претендират се разноски.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът намира, следното:

Жалбоподателите молят Община Варна да бъде задължена да представи в оригинал молба от 12.05.1998г. със сочен автор Н. И., след което да им бъде дадена възможност да оспорят авторството на молбата.

В случая искането се явява преклудирано, с оглед разпоредбата на чл.

266, ал.1 ГПК. Препис от молбата от 12.05.1998г. е бил представен с отговора на исковата молба. В първото открито съдебно заседание в първоинстанционното производство жалбоподателите - ищци, са имали възможност да релевират настоящото искане за представяне на молбата в оригинал, респ. да оспорят авторството й. Видно от материалите по делото, това не е сторено своевременно. Ето защо и доколкото не е налице хипотезата на чл. 266, ал.2 или ал.3 ГПК, направеното с жалбата доказателствено искане следва да бъдат оставено без уважение.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Като взе предвид изложеното, съдът, на основание чл. 267 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите Община Варна да бъде задължена да представи в оригинал молба от 12.05.1998г. със сочен автор Н. И., след което да им бъде дадена възможност да оспорят авторството на молбата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 2

12.11.2025г. от 09:30ч., за която дата и час да бъдат призовани страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3