Решение № 255 от 13.12.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Бяла Слатина, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20231410100560 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на П. Г. Н., ЕГН ********** от с.

К., обл. В., ул. ”Георги Димитров” №12, чрез пълномощника си Еднолично Адвокатско дружество „Д. М.“ ЕИК 177492004, фирмено дело № 2482021г. по описа на СГС представлявано от адв. Д. М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр. С., ж.к. “Манастирски ливади“ бл.122, вх. „Б“, ет.2, ап.11, представлявано от адв. Д. М. от САК против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул. “А.М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от управителите И.В.Д. и Д.В. Н., с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК, вр. чл.10,ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19 ЗПК, с която се иска да се обяви за нищожна клаузата на чл.5, ал.1 от Договор №1240632 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 19.02.2023г. предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

Ищцата желае на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. С., да й заплати сумата от 10,00 лв./частичен иск от 118,49 лв./ представляваща платена при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника по Договор №1240632 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 19.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба1 05.05.2023г. до окончателното й изплащане.

Желае да й се присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №1240632/19.02.2023г. от разстояние, съгласно който да й бъде предоставена сумата от 400,00 лв., която тя следвало да върне на 30 дни, в размер на 413,52 лв., при лихва от 13,52 лв., при ГЛП 3,38 % и ГПР 49,85%. Съгласно чл.5 от договора, ищцата дължи възнаграждение за предоставяне на обезпечение –поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора в размер на 118,49 лв.

Ищцата счита, че договор за потребителски кредит №

1240632/19.02.2023г. е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.11, чл.19 ЗПК, като желае да се обяви за нищожна клаузата на чл.5 от договора предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора.

Ищцата желае на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да й заплати (възстанови) сумата от 10,00 лв., (частичен иск от 118,49 лв.) която е заплатила на ищеца, представляваща недължимо платена без основание сума, предвидена в клаузата възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ по договора за кредит.

Също така, тази клауза била и неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Е. Ц. от САК е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по изложените в него съображения.

Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и е посочен твърд лихвен процент.

Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в 2 съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор №1240632 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 19.02.2023г., сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД с ЕИК:200599406 от гр. С. – „заемодател“ и ищеца П. Г. Н., в качеството на „заемател“, последната е получила сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, като е поела задължение да я върне в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 3,38 % и ГПР 49,85%, като дължимата лихва за целия период е в размер на 13,52 лв. /тринадесет лева и 52 ст./ или общо дължимата сума по кредита е в размерна 413,52 лв. /четиристотин и тринадесет лева и 52 ст./.

Установява се от чл.5 на посочения Договор №1240632 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 19.02.2023г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на кредитора.

В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.

В чл.2 „Дефиниции“ от представените по делото и приложими към договора за кредит Общи условия е дадено определение на понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на всеки кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между страните, в това число, но не само за сключване на Договора за потребителски кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за потвърждение ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с кредитора.

Видно от Договор №1240632 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 19.02.2023г., сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД с ЕИК:200599406 от гр. С. – „заемодетел“ и ищеца П. Г. Н., в качеството на „заемател“, същият е подписан от последния с Код за потвърждение 758830 на 20.02.2023г..

По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние и СЕФ.

Представена е Справка за получени плащания от „FERRATUM“ по Договор №1240632 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 19.02.2023г. от П. Г. Н. от която е видно, че на 24.02.2023г. е получена сумата 3 в размер на 417,60 лева.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза.

От заключението на експертизата се установи, че при кандидатстване за кредита потребителят има възможност да избере между личен гарант и гарант от „Фератум Банк“. При кандидатстване за договор за кредит №1240632 /19.02.2023г. „Фератум България“ АД е предоставил на Нинова по електронен адрес [email protected] на pdf файл документите, а именно преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр), договор за потребителски кредит с погасителен план от същия, общи условия уреждащи отношенията между „Фератум България“ АД и клиента.

В случая процесния кредит е одобрен на ищцата във връзка, с което заемодателя е изпратил съобщение по телефон на 20.02.2023г. в 09:01 часа на заемополучателя посочената заключението информация, отразено на стр.6 от заключението. В съобщението уведомяват Н., че е одобрена за поискания заем в размер на 400,00 лв. и ако желае да го сключи следва да го потвърди като въведе нейното ЕГН и уеб код 758830 на линка към „Фератум България“ АД. Вариантите са два за потвърждение от страна на заемополучателя, а именно чрез sms или чрез уеб код към линка на ответното дружество. В случая Н. е избрала от сайта на „Фератум България“ АД чрез уеб код и ЕГН да потвърди желанието за получаване на процесния кредит. Тя го е потвърдила на 20.02.2023г. в 09,06 часа, а в 09,10 часа на същата дата „Фератум България“ АД е наредил сумата по заем с №1240632 към каса на „Easy pay“.

Използвания шрифт на текста в договора за кредит с №1240632 /19.02.2023г. е с размер 12 points, тоест той е в законовите рамки.

Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-техническа експертиза като обективно и компетентно изготвено.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на експертизата, което съдът приема изцяло като обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на материалите по делото и след проверки във „Фератум България“ ЕООД, се установи, че ответникът е погасил заема, като заплатените суми са както следва: главница – 400,00 лева; лихва – 1,80 лева; сума за предоставяне на обезпечение поръчителство – 15,80 лева.

Отразено е, че поръчителството с друг партньор „Фератум Банк“ не е включено в ГПР на кредита.

Уточнено е, че сумата от 15,80 лева е преведена от „Фератум България“ ЕООД към „Фератум Банк“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно 4 доказване: сключването на договор за заем със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни материалноправни разпоредби на закона; че клаузата на чл. 5 от договора противоречи на моралните разбирания за справедливост, както и че същата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, да докаже при установяването на фактите получаването или не на услугата за процесният период, заплатил ли е частично, изцяло или не процесната сума, причината за неиздължаването на сумите, с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже: валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от него или дори да са били, ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/, както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му, наличието на действително правоотношение между страните по делото по Договор за паричен заем, вкл. уговорките за цена и срок на издължаването й, усвояването на заетите суми по договора, съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на потребителя; размера на неустойката, с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното задържане.

В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца съдът допусна увеличаване размера на предявения иск до размера на сумата от 15,80 лева /петнадесет лева и 80 ст./, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция на фирма партньор по Договор №1240632 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 19.02.2023г..