Решение № 3236 от 25.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2923/2024
- Вид
- Решение № 3236
- Подписан
- 25.08.2025
- Състав
- ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 503 от 14.01.2025 · ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 111 · Кодекс на труда
- чл. 112 · Кодекс на труда
- чл. 112, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.137, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.156, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 399 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл.67 · Кодекс на труда
- чл.70 · Кодекс на труда
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 1 · Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск
- чл. 2, т. 26 и т. 30 · Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск
- чл. 2, т. 26 и т. 30 · Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск
РЕШЕНИЕ
№ 3236 гр. ***, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110202923 по описа за 2024 година при участието на секретаря Д аринка Цанева като разгледа докладваното о т съдията НАХД № 2923 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по жалба на "***" АД , с ЕИК *** депозирана чрез адв. С. Г. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № *** от 23.01.2024 г. издадено от И.Х.Й. - Директор на Дирекция „***" - *** /***/, с което на „***" АД, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 112, т. 1 от КТ.
В жалбата от "***" АД, с ЕИК *** депозирана чрез адв. С. Г. от САК, редовно упълномощен се излагат твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Във връзка с процесуалната незаконосъобразност, се навеждат доводи за нарушаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при издаване на НП, като се твърди, че същото не е издадено в установената от закона форма, не са посочени длъжностите, за които се отнася разпоредбата на чл. 112 от КТ и не става ясно защо е прието, че забраната е приложима за длъжността „***“. По-нататък в жалбата, във връзка с процесуалната законосъобразност на акта, се твърди, че административнонаказващият орган не е спазил законоустановения едномесечен срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. В жалбата се акцентира също така, че неправилно е обвързана нормата на чл. 112 КТ с Наредбата за определяне 1 на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, издадена въз основа на чл.156, ал. 2 от КТ и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, издадена на осн. чл.137, ал.2 от КТ и се посочва, че норми със забранителен характер не се прилагат по аналогия и не следва да се тълкуват разширително.
С оглед на изложеното и в жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме обжалваното НП за законосъобразно, се прави искане за намаляване на имуществената санкция и се претендира присъждането на разноски.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството – жалбоподател "***" АД, редовно призовано, се представлява от адв. С. Г. от САК, редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата, като се позовава на изложените в нея аргументи и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като допълва, че липсват мотиви в НП и АУАН, които да обосноват решението на компетентните органите да се позоват на цитираните по-горе наредби, от които да става ясно защо ги намират за приложими в конкретния случай.
С оглед на изложеното и от адв. С. Г. отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като се отправя искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, като претендира такива в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, съгласно приложените писмени доказателства, от които се установява, че същите са били сторени.
Процесуалният представител на въззиваемата страна - Директор на Дирекция „***“ – *** в лицето на юрисконсулт П.Б., редовно упълномощена, пледира съдът да потвърди наказателното постановление, излагайки доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството е сключило договор за полагане на допълнителен труд, който е забранен да се полага от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, като по този начин е нарушило разпоредбата на чл.
112, т. 1 от КТ. В този смисъл същата сочи, че е направена връзка на това основание с чл. 1 и чл. 2, т. 26 и т. 30 от Наредба за определяне на допълнителния платен годишен отпуск, тъй като се нарушава забраната за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия, при които работникът работи с основния си трудов договор и за която работа има право на допълнителен платен отпуск съгласно горецитираната наредба.
Отправя искане до съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Дружеството жалбоподател "***" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № 2 се представлява от ЛЛ.Е.Т. – ***.
На 07.11.2023 г. от свид. Д.К. – *** при Дирекция „***“ – Софиа, заедно 2 с Р.А.-Г. и Н.В. също от Дирекция „***“ – *** била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател, в обект на контрол, находящ се на адрес гр. *** на км 0+320 в междугарие Разделен пост 4 (РП 4) - жп гара ***. Проверката била извършена по повод постъпила информация по телефон 112 за трудова злополука с пострадали: Д.Й.М. с ЕГН **********, длъжност „***" и В.М.З., с ЕГН: **********, длъжност „***".
В хода на проверката било установено, че злополуката е станала на 07.11.2023 г., около 10.10 часа (работно време от 08:00 часа до 16:45 часа), от която е последвала смърт, тъй като двамата работника били ударен от локомотив управляван от машинист и в него имало още трима ***и, които се установило, че са служители на „***“ АД. В хода на проверката били снети писмени сведения и изискани документи от работодателя, въз основа на които проверяващите служители – свид. Д. К., Р.А.-Г. и Н.В., установили, че на 31.10.2023 г. дружество „***“ АД е сключило трудов договор с правно основание чл. 111, вр. чл.67 и чл.70 от КТ със С.С.Й., с ЕГН **********, на длъжност „***", за непълно работно време, с намалена продължителност на работното време - *** работен ден. Проверяващите служители направили справка в информационната система на ИА ГИТ „Регистър трудови договори", при която установили, че по отношение на С.Й. има регистриран трудов договор от 01.10.2017 г. и допълнително споразумение от 19.10.2022 г. за длъжност „***" с поделение за пътнически превози ***, ЕИК ***.
Въз основа на констатираното при проверката, проверяващите приели, че „***“ ЕАД е сключило трудов договор със С.С.Й. за полагане на допълнителен труд, който е забранен да се полага от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат за бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия, с което дружеството е нарушило чл. 112, т. 1 от КТ във вр. с чл. 1 и чл. 2, т. 26 и т. 30 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, като за период на извършване на нарушението приели от 07.11.2023 г. и до приключване на проверката на 06.12.2023 г.
За извършената проверка и установеното при нея бил съставен Протокол за извършена проверка № *** от 06.12.2023 г.
С оглед на установеното при проверката и в присъствието на свидетелите - Р.А. и Н.В., както и на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател, с в и д . Д.
К. съставила против „***“ АД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ***/06.12.2023 г., за нарушение на чл.
112, т. 1 от Кодекс на труда.
Въз основа на така съставения акт и от Директор на Дирекция „***“ – *** е издадено обжалваното Наказателно постановление № *** от 23.01.2024 г., с което на „***“ АД на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 112, т. 1 от КТ.
По доказателствата:
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на гласните и писмените доказателства по делото - показанията на свидетеля Д. К., протокол за извършена проверка № *** от 06.12.2023 г., заверен препис от Трудов договор от 31.10.2023 г. сключен между „***“ АД и С.С.Й., заверен препис от допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №*** г., декларация от С.Й., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, справка от регистър на ИА „ГИТ“ за регистрирани трудови договори както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка, писмени доказателства.
Съдът се довери на показанията на свидетеля Д. К., която в хронологична последователност изяснява обстоятелствата около извършените проверки на санкционираното дружество, както и относно констатираното нарушение.
Видно от показанията на свидетеля, както и приложените по делото писмени доказателства е че дружеството жалбоподател „***“ АД е сключило трудов договор със С.Й. за полагане на допълнителен труд в нарушение на изискванията на чл. 112, т. 1 от КТ, вр. чл. 1 и чл. 2, т. 26 и т. 30 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Заявените от свидетеля възприятия се потвърждават от приложения протокол за извършена проверка и останалите писмени доказателства.
Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени доказателства по делото.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо процесуална легитимация да обжалва и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Видно от приложените по делото Заповед № ЧР-1744/20.12.2022г., ведно с Длъжностна характеристика за длъжност "***" на ДИТ и Заповед № ЧР 633/17.03.2020 г., ведно с Длъжностна характеристика за длъжност "***", както и съобразно чл. 416 и чл. 399 от КТ, АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи. Спазени са установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно издаване на АУАН и НП, като същите са надлежно връчени на дружеството жалбоподател. Тук е мястото да се посочи, че срокът, установен с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН има инструктивен а не преклузивен характер, поради което неспазването му не може да има за последица процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, която да налага неговата отмяна.
4
Съдът намира, че оплакването в жалбата за нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е основателно. На първо място, отговорността на дружество „***“ АД е ангажирана за неизпълнение на задължението, което съдържа хипотезата на нормата на чл. 112, т. 1 от КТ, съгласно която се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия.
Дефиниция на понятието „основно трудово правоотношение“ е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КТ. Съгласно цитираната разпоредба, това е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.
Възможността работникът или служителят да работи по договор за допълнителен труд е уредена в чл. 111 от КТ, като съгласно тази разпоредба, този допълнителен труд се полага при друг работодател.
С оглед цитираните разпоредби, съдът намира, че административнонаказващият орган, при описанието на нарушението е следвало да посочи, какво е естеството на заеманата от С.Й. длъжност - „***“, че същата се изпълнява съвместно с длъжността „***, ***, ****“, каквато Й. заема по основното си трудово правоотношение, както и да посочи кои са фактите, при наличието на които е обоснован извод за наличие на специфични условия и рискове за живота и здравето. Липсата на описание на тези обстоятелства са тъждествени на липса на описанието на съставомерен признак от обективната страна на деянието, за което е ангажирана имуществената отговорност на санкционираното дружество.
Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b82b909c-84d6-4bec-b13b-069c44edd0e8