Решение № 696 от 03.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Горна Оряховица, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120101037 по описа за 2023 година

Ищцовото дружество „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД е предявило иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване, че В. И. Д. от с. М., общ. Л. му дължи сумата от 225,23 лв. – главница, представляваща цена за електрическа енергия и предоставени мрежови услуги по договор за комбинирани услуги от 25.08.2021 г., в периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., за обект – магазин, находящ се в гр. В.Т. ***, ведно със законната лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7,39 лв. – лихва за забава, изтекла върху главното вземане в периода от датата на падежа на всяка една фактура до 19.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 525/2023г. на РС – Г. Оряховица. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника В. И. Д., чрез процесуалния му представител адв. Н. Н.. Посочва, че е заплатил дължимата сума, като представя вносна бележка. Счита, че не е необходимо назначаването на СТЕ, предвид постъпилото плащане. Предлага на ищеца делото да бъде решено със съдебна спогодба.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено 1 следното от фактическа страна:

Не се оспорва от ответника, а и от приетите като доказателство по делото: ФТ **********; ФТ ***.; ФТ ***; ФТ ***;

ФТ ***; ФТ *** и ФТ ***, се установява, че В. И. Д. дължи на ищеца сумата от 225,23лв. главница за доставена в исковия период и незаплатена ел. енергия и лихва към 19.01.2023 г. в размер на 7,39 лв., или общо сумата от 232,62 лв.

По делото не се спори, че ответникът е преустановил плащанията си за доставка на ел. енергия. Не се спори размера на задължението. Съдът намира, че задължението по договора е станало изискуемо, т.к съгласно общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Енергийни Услуги” АД, потребителят се е задължил да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и начина определени в тях.

Съгласно договора за комбинирани услуги – чл. 7, мрежовият оператор е издал за периода 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. горе-посочените фактури.

Съгласно договора, в случай на забава ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно /облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Договор за комбинирани услуги и Общите условия към него. Безспорно се установи, че ответникът в процесния период е консумирал ел. енергия, която е отчетена по партидата му. С оглед на горното по делото е доказано, че между страните е сключен 2 договора за продажба на ел. енергия , като по него ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като представените писмени доказателства, освен сключването на договора , установяват и предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в съответните количества . С оглед на това и настъпване на падежа на дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да бъдат възстановени на ищеца. Незаплащането на сумите е неизпълнение на договора, който факт е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. На доказване подлежи само изпълнението на договора.

Становището на ищеца, което не беше оспорено от ответника , че в хода на процеса след образуване на заповедното производство, по време на исковото е изплатено задължението за лихва и главница, е факт който следва да бъде взет в предвид от съда при постановяване на решението, арг. от чл.

235, ал.3 от ГПК.

Поради това предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК, следва да бъде отхвърлен, поради плащане извършено от ответника в хода на процеса.

По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:

Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящето производство съгласно т.12 от ТР№ 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК/от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото-арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски. В заповедното производство те са размер на 75 лв., а в исковото в размер на 555 лв. / от които 75 лв. - държавна такса, 480 лв. адвокатско възнаграждение /.

Възражението за прекомерност за адвокатско възнаграждение заплатено от ищцовата страна е неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД, ЕИК 201398872, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 срещу В. И. Д., с ЕГН **********, настоящ адрес с. М., общ. Л., обл. В.Т., ул. *** , иск за признаване за установено, че м у дължи следните суми: 225,23 лв. (двеста двадесет и пет лева и двадесет и три стотинки), представляваща главница за неизплатена ел. енергия и мрежови услуги по фактури издадени за периода от 13.06.2022 г. до 14.12.2022 г. за обект с абонатен № 32Z450005207114U, В.Т., България, 29, 0, с клиентски № 6000048580, както и сумата от 7,39 лв. (седем лева, тридесет и девет стотинки), представляващи мораторна лихва на всяка една от претендираните фактури за периода от падежа на същата до 19.01.2023 г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 525/2023г. на РС – Г. Оряховица, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ извършено в хода на процеса .

ОСЪЖДА В. И. Д., с ЕГН **********, настоящ адрес с. М., общ. Л., обл. В.Т., ул. *** , ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД, гр. Варна ЕИК 201398872, сумата от 555 лв. /петстотин петдесет и пет лева/ за направени разноски по исковото производство и сумата от 75 лв./седемдесет и пет лева/ за направени разноски по заповедното производство ч.гр.д.№ 525/2023 г. по описа на РС – Г. Оряховица.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 525/2023 г. по описа на РС – Г. Оряховица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4